Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Засяга ли правната защита по член 27 от [Регламент „Дъблин III“] също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1, когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва
2) Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от [Директивата за връщането] и член 5 от Кодекса на шенгенските граници, които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от [същия регламент]
3) С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава — членка на ЕС
4) В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на ЕС
5) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф 2 не текат, когато кандидатът упражнява правото на съдебна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на [Съда] на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело
При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането
Следва ли при тълкуването на член 2, буква м) и членове 12 и 13 от [Регламент „Дъблин III“] да се вземат предвид други актове, с които Регламент „Дъблин III“ има допирни точки, или на горепосочените разпоредби следва да се придава отделно от тези актове значение
В случай че разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ следва да се тълкуват отделно от други актове: а) Следва ли фактическото толериране от страна на държава членка на влизането на нейна територия с единственото намерение за транзитно преминаване през същата държава членка и за подаване на молба за международна закрила в друга държава членка да се счита за „виза“ по смисъла на член 2, буква м) и член 12 от Регламент „Дъблин III“ с оглед на условията, които са налице в случаите по главното производство и се характеризират с настъпването си във време, през което националните органи на държавите, които играят най-съществена роля, са изправени пред приток на изключително голям брой хора, искащи да преминат транзитно през тяхната територия
Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е утвърдителен: б) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ изгубва своята валидност с излизането от съответната държава членка
в) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ продължава да бъде валидна, докато лицето все още не е излязло от съответната държава членка, или макар лицето все още да не е излязло от страната, „визата“ губи валидността си към момента, в който кандидатът окончателно се откаже от намерението си да влезе в друга държава членка
г) Следва ли поради отказа на кандидата от намерението му да влезе в държавата членка, която е била неговата първоначална цел, да се приеме, че по смисъла на член 12, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ е налице измама, извършена след издаването на „визата“, и че следователно държавата членка, издала „визата“, не е компетентна
Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен: д) Следва ли изразът „кандидат, незаконно пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава“ в член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се разбира в смисъл, че при посочените специални условия в случаите по главното производство следва да се приеме, че не е налице незаконно пресичане на външната граница
В случай че разпоредбите на Регламента „Дъблин III“ следва да се тълкуват във връзка с други актове: а) Следва ли при преценката за наличието на „незаконно пресичане“ на границата по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ специално да се вземе предвид обстоятелството дали са изпълнени условията за влизане съгласно Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно съгласно член 5 от този акт, която разпоредба е релевантна за случаите по главното производство поради момента на влизането във въпросната държава членка
Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е отрицателен: б) Кои разпоредби от правото на Съюза следва да се вземат специално предвид при преценката дали е налице „незаконно пресичане“ на границата по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“
Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е утвърдителен: в) Предвид условията в случаите по главното производство, които се характеризират с настъпването си във време, през което националните органи на държавите, които играят най-съществена роля, са изправени пред приток на изключително голям брой хора, искащи да преминат транзитно през тяхната територия, следва ли фактическото толериране от страна на държава членка, без тя да проверява обстоятелствата по конкретния случай, на влизането на нейна територия с единственото намерение за транзитно преминаване през същата държава членка и за подаване на молба за международна закрила в друга държава членка, да се счита за разрешение за разглежданото влизане по смисъла на член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници
Ако отговорът на третия въпрос, букви а) и в) е утвърдителен: г) Следва ли въз основа на разрешението за влизане по член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници да се приеме, че е налице разрешение, равностойно на виза по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Кодекса на шенгенските граници и следователно че е налице „виза“ по смисъла на член 2, буква м) от Регламента „Дъблин III“, поради което при прилагането на разпоредбите за определяне на компетентната държава членка съгласно Регламента „Дъблин III“ трябва да се вземе предвид и член 12 от него
Ако отговорът на третия въпрос, букви а), в) и г) е утвърдителен: д) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ е изгубила валидността си с излизането на лицето от съответната държава членка
е) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ продължава да бъде валидна, докато лицето все още не е излязло от съответната държава членка, или макар лицето все още да не е излязло от страната, „визата“ губи валидността си към момента, в който кандидатът окончателно се откаже от намерението си да влезе в друга държава членка
ж) Следва ли поради отказа на кандидата от намерението си да влезе в държавата членка, която е била неговата първоначална цел, да се приеме, че по смисъла на член 12, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ е налице измама, извършена след издаването на „визата“, и че следователно държавата членка, издала „визата“, не е компетентна
Ако отговорът на третия въпрос, букви а) и в) е утвърдителен, но отговорът на третия въпрос, буква г) е отрицателен: з) Следва ли изразът „кандидат, незаконно е пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава“ в член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се разбира в смисъл, че при посочените специални условия, които са налице в случаите по главното производство, преминаването през границата, което трябва да се квалифицира като разрешение за влизане по смисъла на член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници, не следва се счита за незаконно пресичане на външната граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Несъвместимо ли е с принципите и правните норми, уреждащи създаването на единния пазар, и по-специално с тези в членове 49 ДФЕС, 52 ДФЕС и 56 ДФЕС, малтийските здравни власти да забраняват или да отказват да признаят професията „[КЗ]“, при положение че въпреки липсата на дискриминация в закона лица от други държави членки, които са подали заявление в този смисъл, на практика са лишени от възможността да се установят в Малта с цел упражняване на професията си, въпреки че не съществува опасност за общественото здраве?
2) Приложима ли е Директива [2005/36] по отношение на [КЗ], като се има предвид, че ако дадена протеза се окаже некачествена, единствено би могло да се наложи коригиране или смяна на некачествения стоматологичен апарат, без никакъв риск за пациента?
3) Може ли наложената от малтийските здравни власти забрана, която се оспорва по настоящото дело, да послужи за постигане на целта за осигуряване на високо равнище на защита на общественото здраве, при положение че всяка некачествена протеза може да бъде сменена без никакъв риск за пациента?
4) Представлява ли нарушение на принципа на пропорционалност начинът, по който [малтийските здравни власти] тълкува[т] и прилага[т] Директива [2005/36] по отношение на [КЗ], които подават пред тях заявления за признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Представлява ли наемът на помещение услуга по смисъла на член 2, точка 1 и член 3 (както и съображения 2, 3, 7, 11, 18 и 23) от Директива 2011/7?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при сключване на договор за наем за неопределен срок представлява ли търговска сделка по смисъла на член 1, параграф 1, член 2, точка 1 и членове 3, 6 и 8 (и съображения 1, 3, 4, 8, 9, 26, 35) от Директива 2011/7 самият договор или индивидуалната, самостоятелна „сделка“, изразяваща се във всяко отделно плащане на наема за достъп до помещението и комуналните услуги?
В случай че в отговор на втория въпрос за търговска сделка се приеме всяко отделно плащане на наема за достъп до помещението и комуналните услуги, трябва ли член 1, параграф 1, член 2, точка 1 и член 12, параграф 4 (и съображение 3) от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да изключат прилагането [на посочената] директива по отношение на договори за наем, сключени до 16 март 2013 г., в случаите, когато забавянето на отделни плащания на наема настъпва след тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?
2. Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия
Едновременно и в рамките на същата точка се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?
3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?
4. Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?
5. Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Прилага ли се Директива 2004/35 и към щети, които действително настъпват след упоменатата в член 19, параграф 1 от тази директива дата, но произтичат от експлоатацията на съоръжение (водноелектрическа централа), получило разрешение и пуснато в експлоатация преди тази дата, и попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно водното законодателство?
Допуска ли Директива 2004/35, и по-специално членове 12 и 13, национална разпоредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка по смисъла на член 13 от тази директива във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата?
Допуска ли Директива 2004/35, и по-специално член 2, параграф 1, буква б), национална разпоредба, която изключва от понятието „екологични щети“ щетите, имащи сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на съответните води, когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, издадено съгласно национална законова разпоредба?
Ако при издаването на разрешението съгласно национални разпоредби не са проверени критериите по член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 (респ. на националните мерки за транспонирането му), когато се разглежда въпросът дали са налице екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2004/35, трябва ли член 4, параграф 7 от Директива 2000/60 да се приложи пряко и да се провери дали критериите, определени с тази разпоредба, са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която задължава пребиваващ в тази държава членка работник да регистрира в нея моторно превозно средство, което е негова собственост, но вече е регистрирано в друга държава членка и е предназначено основно за използване на територията на последната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Какво е значението на съдържащия се в член 14, параграф 2, буква б) [от Директива 2006/112] израз „договор […], който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска“?
2. По-специално в контекста на настоящото дело изразът „в нормалния ход на събитията“ означава ли, че данъчният орган трябва само да установи наличието на опция за закупуване, която може да бъде упражнена не по-късно от момента на плащането на последната вноска?
3. При условията на евентуалност изразът „в нормалния ход на събитията“ означава ли, че националният орган трябва да предприеме допълнителни действия с цел да определи икономическата цел на договора?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос:
a) Трябва ли преценката на вероятността клиентът да упражни такава опция да повлияе върху тълкуването на член 14, параграф 2?
б) Релевантен ли е за определянето на икономическата цел на договора размерът на цената, платима при упражняването на опцията за закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, аналогична на оспорваната в главното производство, в която, без да се вземат предвид други критерии, се установява задължително заличаване на вписването на права на ползване и плодоползване, с които са обременени земеделски недвижими имоти, регистрирани на името на търговски дружества или физически лица, които не са близки родственици на собственика, без в същото време да предвиди в полза на носителите на погасени права на ползване и плодоползване парично обезщетение, което, макар да произтича от валиден договор, не може да бъде поискано в рамките на уреждане на отношенията между страните по този договор?
2) Трябва ли членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 17 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, в която, без да се вземат предвид други критерии, се установява задължително заличаване на вписването на права на ползване и плодоползване, с които са обременени земеделски недвижими имоти, регистрирани по силата на договори, сключени преди 30 април 2014 г., на името на търговски дружества или физически лица, които не са близки родственици на собственика, и в същото време в полза на носителите на погасени права на ползване и плодоползване се предвижда парично обезщетение, което, макар да произтича от валиден договор, не може да бъде поискано в рамките на уреждане на отношенията между страните по този договори?
3) Представлява ли ограничение, противоречащо на членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз, правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство — която поставя запазването на правата на ползване и обработване, учредени върху земеделски земи, в зависимост от доказването на близка родствена връзка с учредило такива права лице — при положение че, ако носителят на правото на ползване или обработване не може да докаже наличието на близка родствена връзка, правото му се погасява ex lege без никакво имуществено обезщетение?
4) С оглед на членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз гражданите на съответната държава членка и гражданите на останалите държави членки в еднаква степен ли са засегнати на практика от правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство — която поставя запазването на правата на ползване и обработване, учредени върху земеделски земи, в зависимост от доказването на близка родствена връзка с учредилото такива права лице — при положение че, ако носителят на правото на ползване или обработване не може да докаже наличието на близка родствена връзка, правото му се погасява ex lege без никакво имуществено обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Допуска ли Директива 2006/112 национална правна уредба, в съответствие с която се отказва право на приспадане на [ДДС] на данъчнозадължено лице с мотива, че лицето, извършващо доставката и издало фактурата, в която са посочени разходът и [ДДС], е обявено за неактивно от страна на данъчната администрация
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 2006/112 национална правна уредба, в съответствие с която, при условията на първия въпрос, е достатъчно оповестяването на списъка на обявените за неактивни данъчнозадължени лица в седалището на [ANAF] и публикуването му на интернет сайта на посочената агенция в раздела „Публикувани известия — Известия относно стопанските субекти“, за да бъде отказано право на приспадане на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.