Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение във връзка с член 8 от изменената директива да се тълкува в смисъл, че национална процесуалноправна уредба като съдържащата се в член 165, параграф 2 от KPC — съгласно която само предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на определения оператор, тоест отговарящия за извършването на универсална услуга оператор, е равносилно на подаване на този документ в съда и в която такива последици не се признават на предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на друг пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор — е специално право?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че предимствата, произтичащи от признаването на специално право на определения оператор в нарушение на член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива, трябва да се предоставят и на останалите пощенски оператори — така че предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор, също да се счита за равносилно на подаване на този документ в съда — въз основа на принципи, аналогични на произтичащите от решение от 21 юни 2007 г., Jonkman и др. (C‑231/06—C‑233/06, EU:C:2007:373)?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че страна в производството, която е еманация на държава членка, може да се позове на несъответствието на разпоредба от националното право — каквато е член 165, параграф 2 от KPC — с член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 16, буква д) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че посочените в него стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, обхващат и стоки (като например матраците), които при употреба по предназначение наистина могат да влязат в пряк контакт с човешкото тяло, но търговецът може да възстанови продажбената им годност с подходящи мерки (за почистване)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) на какви изисквания трябва да отговаря опаковката на стоката, за да може стоката да се смята за запечатана по смисъла на член 16, буква д) от Директива 2011/83
и
б) при предоставянето на дължимата преди сключването на договора информация по член 6, параграф 1, буква к) от Директива 2011/83 трябва ли търговецът конкретно да посочи предмета на продажба (в случая — матрак) и факта на запечатването на стоката, когато уведомява потребителя, че при разпечатване на стоката губи правото си на отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Допуска ли член 45 ДФЕС — като се има предвид тълкуването му в решение [Radziejewski ( 8 )] — правило за съдебна компетентност, като това, което е предвидено по датското право и което има за цел да гарантира, че разглеждащият молбата за опрощаване на задължения съд познава и при преценката си може да вземе предвид конкретното социално и материално положение, в което длъжникът и семейството му се намират и биха могли да се намират в бъдеще, както и че тази преценка може да се извърши по предварително установени критерии, които определят какво може да се счита за приемливо скромен стандарт на живот докато се прилага мярката за опрощаване?
Ако отговорът на Съда на първия въпрос е, че ограничението не може да се счита за обосновано, поставя следния въпрос:
2) Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания той има директен ефект в отношенията между частноправните субекти, така че частните кредитори трябва да търпят намаляване или пълна загуба на суми, които им се дължат от установил се в чужбина длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 14, 15, 168, 184, 185, 187 и 188 от Директива 2006/112 да се тълкуват и прилагат в смисъл, че следва или не следва да има ревизия/корекция на ДДС, приспаднат първоначално правилно, върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, когато последният е станал предмет на сделка sale and lease back (продажба и обратен лизинг), като се има предвид, че:
– сделката sale and lease back обхваща заедно и едновременно учредяването от данъчнозадълженото лице на право на дългосрочно ползване (т.е. вещно право с временен характер) в полза на две финансови институции и сключването на договор за лизинг между тези институции и посоченото лице,
– посочената сделка sale and lease back представлява чисто финансова операция за увеличаване на ликвидните средства на данъчнозадълженото лице,
– сделката sale and lease back (продажба и обратен лизинг) не е облагаема с ДДС,
– недвижимият имот, придобит като дълготраен актив, остава във владение на данъчнозадълженото лице и е използван непрекъснато и трайно за облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице, както преди, така и след сделката?
Съобразено ли е с принципа на неутралитет на ДДС и/или с принципа на равно третиране тълкуването и прилагането на посочените по-горе разпоредби, водещи до ревизия/корекция на първоначално приспаднатия ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?
Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?
В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Може ли дете, което е поставено под постоянно законно настойничество или попечителство на гражданин или граждани на Съюза чрез института кафала или друг еквивалентен режим, предвиден в правото на неговата страна на произход, да се счита за „пряк [низходящ]“ по смисъла на член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38?
Могат ли други разпоредби от Директива 2004/38, и по-специално членове 27 и 35, да се тълкуват така, че да се откаже влизането в страната на такива деца, ако са жертви на експлоатация, злоупотреба или трафик на хора или са изложени на такъв риск?
Има ли право държава членка да провери — преди да признае дете, което не е кръвен роднина на [гражданин на Съюза], за пряк низходящ по смисъла на член 2, точка 2, буква в) от Директива 2004/38 — дали висшият интерес на детето е бил зачетен в достатъчна степен в процедурата, чрез която на този [гражданин на Съюза] е възложено настойничеството или попечителството или пък упражняването на родителските права по отношение на това дете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска възможността при произнасянето относно неравноправния характер на клауза за предсрочна изискуемост — включена в договор за ипотечен кредит, сключен с потребител, която, освен други случаи на непогасяване на вноски, предвижда предсрочна изискуемост при неплащането на една вноска — националният съд да обяви неравноправния характер само на условието или хипотезата на неплащане на една [единствена] вноска, като запази действието на договорената предсрочна изискуемост поради неплащането на вноски, която също е общо предвидена в същата клауза, независимо че конкретната преценка за действителност или неравноправност трябва да се направи едва в момента на упражняването на това правомощие [за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита]?
В съответствие с Директива 93/13, има ли националният съд правомощието — след обявяване на недействителността на клауза за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем или кредит, обезпечен с ипотека — да прецени, че субсидиарното прилагане на разпоредба от националното право, въпреки че тя предвижда започване или продължаване на производството за принудително изпълнение срещу потребителя, е по-благоприятно за потребителя, отколкото прекратяването на особеното производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот и предоставянето на кредитора на възможност да поиска разваляне на договора за заем или кредит или да претендира дължимите суми и последващото принудително изпълнение на осъдителното решение, без да са налице предимствата, които особеното производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот предоставя на потребителя?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13 национална съдебна практика (решение на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 18 февруари 2016 г.), съгласно която, макар клаузата относно предсрочната изискуемост да е неравноправна и макар искането за принудително изпълнение да се основава именно на тази клауза, принудителното изпълнение върху ипотекирания имот не трябва да се прекратява, тъй като продължаването му е по-благоприятно за потребителя, като се има предвид, че при евентуално принудително изпълнение на решение, постановено в исково производство по член 1124 от Гражданския кодекс, потребителят не може да се ползва от процесуалните привилегии, присъщи за принудителното изпълнение върху ипотекиран имот, но без в посочената съдебна практика да се взема предвид, че съгласно последователната и установена практика на самия Tribunal Supremo (Върховен съд) същият член 1124 от Гражданския кодекс (предвиден за договорите, пораждащи насрещни задължения) не е приложим към договора за заем, тъй като това е реален и едностранен договор, който не влиза в сила, докато паричната сума не бъде предадена, и който съответно поражда задължения само за заемополучателя, а не за заемодателя (кредитора), което означава, че ако посочената практика на Върховния съд се приложи в исковото производство, в полза на потребителя може да бъде постановено решение, с което се отхвърля искането за разваляне на договора и за обезщетение, и повече няма да може да се твърди, че продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот е по-благоприятно за потребителя?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13 — ако се приеме, че член 1124 от Гражданския кодекс е приложим към договорите за заем или изобщо към договорите за кредит — съдебна практика като посочената, в която при преценката дали за потребителя е по-благоприятно продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, или е по-неблагоприятно провеждането на исково производство по член 1124 от Гражданския кодекс, не се отчита, че в последното производство исканията за разваляне на договора и за обезщетение може да бъдат отхвърлени, ако съдът приложи условието по същия член 1124 от Гражданския кодекс, съгласно което „съдът постановява исканото разваляне на договора, освен ако не са налице основателни причини, които му позволяват да определи срок“, като се има предвид, че именно при дългосрочните (20 или 30 години) ипотечни заеми и кредити за придобиване на жилища е доста вероятно съдилищата да приложат това основание за отхвърляне на иска по-специално когато действителното неизпълнение на задължението за плащане не е значително?
Противоречи ли на членове 6 и 7 от Директива 93/13 — ако се приеме, че за потребителя продължаването на принудителното изпълнение върху ипотекирания имот с последиците от предсрочната изискуемост е по-благоприятно — съдебна практика като посочената, в която се предвижда субсидиарно прилагане на правна норма (член 693, параграф 2 от [LEC]), въпреки че договорът може да продължи да се изпълнява без клаузата за предсрочна изискуемост, и в която се допуска прилагане на посочения член 693, параграф 2 от [LEC], макар да не е налице основното условие в тази разпоредба: наличието в договора на валидна и приложима уговорка за предсрочна изискуемост, каквато уговорка именно е била обявена за неравноправна, нищожна и неприложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Следва ли член 78 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при последващо осчетоводяване, позовавайки се на член 147, параграф 1, втора алинея от [Регламент за прилагане № 2454/93], деклараторът може да избере друга, по-ниска продажна цена на внесените стоки, за да намали митническото задължение?
2а. Следва ли да се смята, че с оглед на прилагането на [Митническия кодекс] определянето на датата, на която е направено уведомлението до митническия длъжник, е въпрос от областта на правото на Съюза?
2б. При утвърдителен отговор на въпрос 2а, следва ли член 221, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 да се тълкува в смисъл, че митническият длъжник трябва да е получил уведомлението по тази разпоредба в тригодишен срок след възникването на митническото задължение, или е достатъчно уведомлението да е изпратено в рамките на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.