Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/98 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която, когато на равнището на Съюза не са определени критерии за установяване на статус „край на отпадъка“ по отношение на даден вид отпадъци, предоставянето на такъв статус зависи от наличието на критерии, определени с национален акт с общо приложение относно този вид отпадъци, и дали при такива обстоятелства притежателят на отпадъци може да изиска от компетентния административен орган или от съд на държавата членка да установи статус „край на отпадъка“ в съответствие с практиката на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допустимо ли е правото на освобождаване от ДДС при износ на стоки по смисъла на член 146 от Директивата [за ДДС] да е обвързано от условието стоките първо да бъдат поставени под определен митнически режим (както е предвидено в член 66 от [Закон № 235/2004])?
Такава национална правна уредба обоснована ли е съгласно член 131 от Директивата за ДДС като условие за целите на предотвратяването на данъчни измами, избягване на данъци или злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Преклудира ли член 32, параграф 3 от Визовия кодекс възможността на референтно лице, в качеството му на заинтересовано лице с оглед на подадено от жалбоподател заявление за виза, да обжалва от свое име по административен и по съдебен ред отказа за издаване на виза?
2. Трябва ли представителството, предвидено в член 8, параграф 4 от Визовия кодекс, да се разбира в смисъл, че представляваната държава (също) запазва компетентността си, или че компетентността се прехвърля изцяло върху представляващата държава, в резултат на което самата представлявана държава повече не е компетентна?
3. Ако съгласно член 8, параграф 4, буква г) от Визовия кодекс са възможни и двете посочени във въпроса по точка 2 форми на представителство, за коя от двете държави членки следва да се приеме, че взема окончателното решение по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс?
4. Съответства ли на правото на ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата тълкуване на член 8, параграф 4 и член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, според което кандидатите за виза могат да обжалват отхвърлянето на заявленията им единствено пред орган или съд на представляващата държава членка, а не в представляваната държава, за чиято виза се кандидатства
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че чрез предложеното средство за правна защита се гарантира правото на кандидата да бъде изслушан и да предприема съдебни действия в държава членка, че дължимите административни и съдебни такси за обжалване по административен и съдебен ред не са несъразмерно високи и че е налице възможност за предоставяне на правна помощ
Предвид съществуващата свобода на преценка, с която държавата разполага по визовите въпроси, за отговора на този въпрос от значение ли е дали съответният съд в Швейцария има достатъчно ясна представа за ситуацията в Нидерландия, за да може да предложи ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли точка 2, буква а) от приложение II към Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея понятие „пътнически гари, техните сгради и други съоръжения“ включва елементите на железопътната инфраструктура „пътнически перони“ съгласно второ тире от приложение I към тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли точка 1, буква в) от приложение II към Директива [2012/34] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея понятие „използване на железопътната инфраструктура“ обхваща използването на пътнически перони съгласно второ тире от приложение I към тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 5, параграф 4 или с член 5, параграф 5 във връзка с буква А, точка 2 от приложение I към Директивата за нитратите да се тълкува в смисъл, че
a) публично водоснабдително предприятие — което предоставя водоснабдителни услуги, като, преди да подаде питейна вода към (задължително свързаните към водопроводната мрежа) потребители, пречиства водата с повишено съдържание на нитрати, добивана от предоставения му на разположение за тази цел кладенец, за да се намали под 50 милиграма на литър концентрацията на нитратите във водата, преди да бъде подадена към потребителите, и което по закон е длъжно да снабдява с вода потребителите в определен район — е пряко засегнато лице по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз (в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директивата за нитратите), тъй като поради — по негово твърдение — недостатъчни планове за действие (защото в обслужвания от него район концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър) то трябва да извършва мерки за пречистване на водата и поради това Директивата за нитратите му предоставя следните субективни права, в съответствие с които може да изисква:
a.1)
изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директивата за нитратите (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно да се постигне максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
a.2)
предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от Директивата за нитратите), насочени към постигане на целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
б) потребител — който притежава законоустановено право да ползва водата от кладенеца в собствения си имот за лични нужди, но не я ползва поради повишеното съдържание на нитрати в нея (не е могъл да я ползва към момента на предявяване на искането, което е в основата на производството, и макар да е могъл да я ползва към момента на постановяване на настоящия акт за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, безспорно е могло да се очаква ново повишаване на съдържанието на нитрати във водата над 50 милиграма на литър), като вместо това ползва подаваната от публичния водоснабдител вода — е пряко засегнато лице по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз (в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директивата за нитратите), доколкото поради — по негово твърдение — недостатъчни планове за действие с оглед на обстоятелството, че концентрацията на нитрати във водата от неговия водоизточник (кладенец в имота му) превишава 50 милиграма на литър, той е засегнат, поради факта че не може да упражнява законното си ограничено право на ползване на подземната вода в своя поземлен имот и поради това Директивата за нитратите му предоставя следните субективни права, в съответствие с които може да изисква:
б.1)
изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директивата за нитратите (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се приемат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за да се постигне максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
б.2)
предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от Директивата за нитратите), насочени към постигане на целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
в) община, която като юридическо лице на публичното право ползва или предоставя стопанисван от нея общински водоем за снабдяване с питейна вода като източник на вода само за битови нужди поради повишената концентрация на нитрати във водата от над 50 милиграма на литър, без по-този начин да се накърнява снабдяването с питейна вода, е пряко засегнато лице по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз (в случая поради евентуално неправилно транспониране на Директивата за нитратите) с оглед на обстоятелството, че концентрацията на нитрати във водата превишава 50 милиграма на литър във въпросния водоизточник, поради което е невъзможно да се консумира като питейна вода, и поради това Директивата за нитратите ѝ предоставя следните субективни права, в съответствие с които може да изисква:
в.1)
изменение на национална програма за действие, приета с цел транспонирането на Директивата за нитратите (съгласно член 5, параграф 4 от тази директива), по такъв начин, че да се въведат по-строги мерки, за да се постигнат целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за да се постигне максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
в.2)
предприемане на всякакви допълнителни мерки или засилени действия (съгласно член 5, параграф 5 от Директивата за нитратите), насочени към постигане на целите по член 1 от Директивата за нитратите, и по-конкретно за постигане на максимална концентрация на нитрати в подземните води до 50 милиграма на литър в отделните водоизточници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?
2) Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и параграф 6 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65/ЕО, и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?
3) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:
Трябва ли член 7, параграф 4 от Директива 2002/65/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна разпоредба на държава членка, която предвижда, че при уведомление за оттегляне от дистанционен договор за потребителски кредит доставчикът трябва не само да възстанови на потребителя сумата, която е получил от него по договора за дистанционна търговия, но и да му заплати обезщетение за използването на тази сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Когато предприятие, установено и със седалище в държава членка А, е предприело на територията ѝ действия за рекламиране и предлагане за продажба на стоки, носещи идентичен на марка на Европейския съюз знак — чрез уебсайт, предназначен както за търговци, така и за потребители в държава членка Б:
i) компетентен ли е съд за марките на Европейския съюз в държава членка Б да се произнесе по иск за нарушение на права върху марката на Европейския съюз поради рекламирането и предлагането за продажба на стоки на тази територия?
ii) ако не, какви други критерии трябва да вземе предвид този съд за марките на Европейския съюз, за да определи дали е компетентен да се произнесе по иска?
iii) ако отговорът на подточка ii) налага този съд за марките на Европейския съюз да определи дали предприятието е предприело активни действия в държавата членка Б, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали предприятието е предприело такива активни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него становище, че има „висящо производство“ само при наличието на искане на длъжника до компетентния съдебен орган за одобряване на споразумение с кредитори?
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че е съвместимо с него признанието на длъжника, че е в състояние на неплатежоспособност и че иска да подаде молба за „бланкетно“ споразумение с кредитори (чиито характеристики са посочени по-горе) да се счита за основание за изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка, като по този начин се тълкува разширително понятието за „висящо производство“, предвидено в горепосочената правна уредба на Съюза (член 45 от директива 2004/18) и в горепосочената национална правна уредба (член 38 от Кодекса за обществените поръчки)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли приложение III към Директива 2008/98 и приложението към Решение 2000/532 да се тълкуват в смисъл, че притежател на отпадък, за който могат да бъдат определени огледални кодове, но чийто състав все още не е известен, трябва с оглед на това класифициране да установи състава на въпросния отпадък и да провери дали той съдържа едно или повече опасни вещества, за да установи дали същият проявява опасни свойства и, ако това е така, с каква степен на сигурност и с какви методи трябва да установи това?
Трябва ли принципът на предпазните мерки да се тълкува в смисъл, че при съмнения за опасни свойства на отпадък, за който могат да бъдат определени огледални кодове, или при невъзможност да се определи със сигурност дали отпадъкът не съдържа опасни вещества, последният трябва, съгласно този принцип, да бъде класифициран като опасен отпадък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.