Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. a) Налице ли е действително съгласие по смисъла на член 5, параграф 3 и на член 2, буква е) от Директива 2002/58/ЕО във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО, когато съхраняването на информация или достъпът до информация, която вече е съхранена на крайното оборудване на ползвател, се позволява чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което ползвателят трябва да премахне отметката, за да откаже съгласието си?
б) Има ли разлика с оглед на прилагането на член 5, параграф 3 и на член 2, буква е) от Директива 2002/58/ЕО във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО поради обстоятелството, че информацията, която се съхранява или до която се получава достъп, представлява лични данни?
в) Налице ли е при посочените във въпрос 1 а) обстоятелства действително съгласие по смисъла на член 6, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679?
2. Каква информация следва да предостави доставчикът на услуги с оглед на изискването по член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО за предоставяне на ясна и изчерпателна информация на потребителя
Към тази информация спадат ли също и периодът, в който функционират „бисквитките“ (cookies), и въпросът дали трети лица получават достъп до тези бисквитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Допускат ли член 135, параграф 1, буква й) и член 12, параграф 1, буква а) и параграф 2, от една страна, и член 135, параграф 1, буква к) и член 12, параграф 1, буква б) и параграф 3, от друга страна, от Директивата за ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство държава членка да счита доставка на земя, върху която към момента на доставката има сграда, за продажба на земя за строеж, подлежаща на облагане с [ДДС], когато намерението на страните е сградата да бъде напълно или частично разрушена, за да се построи на нейно място нова сграда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 32 от [Кодекса на шенгенските граници], който предвижда, че когато се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II (относно външните граници), да се тълкува в смисъл, че отново въведеният граничен контрол на вътрешната граница на държава членка може да бъде приравнен на граничния контрол на външна граница, когато става въпрос за преминаване на границата от гражданин на трета страна, който няма право на влизане?
Позволяват ли този [кодекс] и Директива [2008/115], при същите обстоятелства на отново въведен граничен контрол на вътрешните граници, да се приложи по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който преминава граница, на която е възстановен граничният контрол, овластяващата норма на член 2, параграф 2, буква a) от посочената директива, която дава възможност на държавите членки да продължат да прилагат опростени национални процедури за връщане по отношение на външните си граници?
В случай на утвърдителен отговор на последния въпрос, допускат ли член 2, параграф 2, буква a) и член 4, параграф 4 от [посочената] директива национална правна уредба като член L. 621‑2 от [Ceseda], който предвижда, че се наказва с лишаване от свобода за незаконно влизане на територията на страната гражданин на трета страна, по отношение на когото не е приключила предвидената от тази директива процедура за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) Допуска ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] прилагането на национална разпоредба, съгласно която в изпълнение на разширеното в сравнение с предходната разпоредба правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите] молба за международна закрила е недопустима, ако на кандидата е предоставена субсидиарна закрила в друга държава членка, доколкото при липса на национални преходни разпоредби националната разпоредба следва да се прилага и за молби, подадени преди 20 юли 2015 г.
По-специално, позволява ли преходната разпоредба на член 52, първа алинея от Директивата [относно процедурите] държавите членки да прилагат с обратна сила разширеното правомощие по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], в резултат на което са недопустими и молби за убежище, подадени преди транспонирането във вътрешното право на това разширено правомощие, по които обаче не е взето окончателно решение към момента на транспонирането?
2) Предоставя ли член 33 от Директивата [относно процедурите] право на държавите членки да избират дали да отхвърлят като недопустима молба за убежище поради друга международна компетентност (Регламент „Дъблин“), или съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието, предоставено с член 33, параграф 2, буква а) от Директивата [относно процедурите], дадена държава членка да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на субсидиарна закрила в друга държава членка, ако:
а) кандидатът се стреми към разширяване на предоставената му в друга държава членка субсидиарна закрила (признаване на статут на бежанец) и процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка е страдала и продължава да страда от системни недостатъци, или
б) формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, ползващи се от субсидиарна закрила, в другата държава членка, която вече е предоставила на кандидата субсидиарна закрила,
– противоречат на член 4 от [Хартата], респективно на член 3 от [ЕКПЧ], или
– не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива[та за определянето], без в същото време да нарушават член 4 от [Хартата], респективно член 3 от [ЕКПЧ]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, буква б), това важи ли и в случаите, когато на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не се предоставя социална закрила, гарантираща жизнения минимум, или им се предоставя такава социална закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на съответната държава членка?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос:
а) Прилага ли се Регламент „Дъблин III“ към процедурата за предоставяне на международна закрила, ако молбата за убежище е подадена преди 1 януари 2014 г., но искането за обратно приемане e подадено след 1 януари 2014 г. и кандидатът преди това (през февруари 2013 г.) вече е получил субсидиарна закрила в замолената държава членка?
б) Може ли да се изведе от разпоредбите на регламентите „Дъблин“, имплицитно, преминаване на компетентността към държавата членка, която е подала искането за обратно приемане на кандидата, ако замолената компетентна държава членка е отхвърлила подаденото в срок искане за обратно приемане съгласно разпоредбите на „Дъблин“ и вместо това се е позовала на междудържавно споразумение за обратно приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 16, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска оттеглянето на издадено в рамките на събирането на семейството разрешение за пребиваване, когато това разрешение е придобито въз основа на представена с цел измама информация, но съответният член на семейството не е знаел, че тази информация е представена с цел измама?
Трябва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска отнемането на статута на дългосрочно пребиваващ, когато този статут е придобит въз основа на представена с цел измама информация, но дългосрочно пребиваващият не е знаел, че тази информация е представена с цел измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Включва ли понятието за училищно и университетско образование по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива 2006/112 обучението за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство за категории B и C1?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли жалбоподателят в главното производство да бъде определен за организация със сроден предмет на дейност по смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 въз основа на разпоредбите на Закона за обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 25 август 1969 г., които уреждат изпита за преподаватели и издаването на преподавателски разрешения и разрешения за стопанисване на учебни центрове за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и въз основа на обществения интерес от обучаване на кандидат-водачите като безопасни, отговорни и екологично осъзнати участници в движението по пътищата?
При отрицателен отговор на втория въпрос, понятието „частни уроци, давани от преподавателски кадри“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112 предполага ли данъчнозадълженото лице да е едноличен търговец?
При отрицателен отговор на втория и третия въпрос, достатъчно ли е преподавателят да осъществява дейността си за своя сметка и на своя отговорност, за да се приеме, че дава „частни уроци“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112, или наличието на критерия „частни уроци, давани от преподавателски кадри“ зависи и от други предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли членове 16 и 18 и член 20, буква б) от Директива 2012/29 да се тълкуват в смисъл, че не допускат пострадалото лице да бъде разпитано отново пред променен съдебен състав, когато съгласно член 511, параграф 2 във връзка с член 525, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (съгласно последователно им тълкуване в практиката на върховните съдилища) една от страните по делото отказва да даде съгласие за прочитане на протоколите от показанията, дадени преди това от същото пострадало лице по същото дело пред друг съдебен състав при спазване на принципа на състезателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.