Дело C-545/17: Pawlak, Съдебно решение от 27 март 2019 г.

Трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение във връзка с член 8 от изменената директива да се тълкува в смисъл, че национална процесуалноправна уредба като съдържащата се в член 165, параграф 2 от KPC — съгласно която само предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на определения оператор, тоест отговарящия за извършването на универсална услуга оператор, е равносилно на подаване на този документ в съда и в която такива последици не се признават на предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на друг пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор — е специално право?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че предимствата, произтичащи от признаването на специално право на определения оператор в нарушение на член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива, трябва да се предоставят и на останалите пощенски оператори — така че предаването на процесуален документ в национална пощенска станция на пощенски оператор, извършващ универсална услуга, който обаче не е определеният оператор, също да се счита за равносилно на подаване на този документ в съда — въз основа на принципи, аналогични на произтичащите от решение от 21 юни 2007 г., Jonkman и др. (C‑231/06—C‑233/06, EU:C:2007:373)?

При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че страна в производството, която е еманация на държава членка, може да се позове на несъответствието на разпоредба от националното право — каквато е член 165, параграф 2 от KPC — с член 7, параграф 1, първо изречение от изменената директива?