Puissochet
Съдия докладчик – Puissochet
Дело C-365/03: Industrias Químicas del Vallés/Комисия, Определение от 21 октомври 2003 г.
Допустимо ли е при оценката на интересите да се отчита като неблагоприятен фактор за заявител по член 8, параграф 2 от Директива 91/414, че не е представил пълно досие, когато не е изключено да не е бил задължен да го направи след оттегляне на друг производител?
Как следва да се преценява общият интерес от прилагането на законодателството на Общността при наличие на други активни субстанции, които остават временно разрешени без пълна научна оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/02: Anastasiou и др., Съдебно решение от 30 септември 2003 г.
Може ли, когато цитрусови плодове, произхождащи от една трета държава, са били изпратени в друга трета държава, специалното изискване опаковката да носи подходящ знак за произход съгласно точка 16.1 от [Приложение IV, част А, раздел I към] Директива 77/93/ЕИО, сега Директива 2000/29/ЕО, да бъде изпълнено само в държавата на произход или може да бъде изпълнено и в такава друга трета държава?
Трябва ли официалното удостоверение, изискуемо по точки 16.2 до 16.4 от [Приложение IV, част А, раздел I към] Директива 2000/29/ЕО относно държавата на произход, да бъде издадено от длъжностно лице в държавата на произход или може да бъде издадено от длъжностно лице в такава друга трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/02: Schlüsselverlag J.S. Moser и др./Комисия, Съдебно решение от 25 септември 2003 г.
Являва ли се писмото от 7 ноември 2001 г., подписано от директора на Task Force for Kontrol med Fusioner, официална позиция на Европейската комисия по смисъла на член 232, параграф 2 ЕО, която прекратява евентуална пасивност?
Задължена ли е Европейската комисия да вземе формално становище по жалба на трети лица относно компетентността ѝ по контрола върху сливането, когато се твърди, че сливането е от общностно измерение?
Допустимо ли е подаването на иск за установяване на пасивност срещу Европейската комисия, когато поканата за действие е отправена след изтичане на разумен срок след решението на националния орган по конкуренцията относно същото сливане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/01: Ospelt и Schlössle Weissenberg, Съдебно решение от 23 септември 2003 г.
Следва ли член 12 ЕО (бивш член 6 от Договора за ЕО) и член 56 и сл. ЕО (бивш член 73б и сл. от Договора за ЕО) да се тълкуват в смисъл, че правила, съгласно които сделки с поземлени имоти с предназначение за селскостопански и горски нужди подлежат на ограничения, наложени от административните органи в обществен интерес за запазване, укрепване или създаване на жизнеспособна селскостопанска общност, са допустими и по отношение на държави членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО, като се има предвид основните свободи, гарантирани от приложимото право на Европейския съюз, по-специално свободното движение на капитали?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 12 ЕО ... и член 56 и сл. ЕО ... да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че жалбоподателят при прехвърляне на селскостопански и горски имоти трябва да премине през процедура по разрешаване дори преди правото на собственост да бъде вписано в имотния регистър съгласно [VGVG], представлява нарушение на правото на Общността и на една от основните свободи на жалбоподателя, гарантирани от правото на Европейския съюз, което също е приложимо към държавите членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО ...?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
1. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри икономическа дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли игрите на късмета или хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 ЕО и 29 ЕО, към тези дейности?
4. Изключва ли се експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри от приложното поле на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи в предоставянето на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли в обхвата на член 49 ЕО и следващите?
6. Представлява ли система от правни норми (като тази, установена в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно която експлоатацията и участието в игри на късмета или хазартни игри (дефинирани в член 1 от този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) — които включват (вж. член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат директно награди в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно награди в жетони или пари, включват елементи, присъщи на игри на късмета или хазартни игри или показват резултат под формата на точки, определени изключително и основно от случайността — е разрешена само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. Дори ако ограничителните правила, описани в въпрос 6, представляват пречка за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и освен това се основават на императивни съображения, свързани с обществения интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществената нравственост, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква икономическа дейност и, следователно, достатъчно ли е съществуването на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатацията на игрални автомати, само по себе си, за да направи португалския правен режим, описан във въпрос 6, невалиден?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на игри на късмета или хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които правят разрешението предмет на правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в игри на късмета или хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от посочения декрет-закон) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Влияе ли използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 162 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри и при правенето на правна разлика между игрални автомати и развлекателни автомати, върху възможността за дефиниране на разглежданото понятие съгласно правилата на правната конструкция?
12. Изискват ли неточните правни понятия, до които прибягва португалското законодателство при дефинирането на игри на късмета или хазартни игри (членове 1 и 162 от Декрет-закон № 422/89, посочен по-горе) и развлекателни автомати (член 16 от Декрет-закон № 316/95, посочен по-горе), тълкуване, с цел категоризиране на различните видове развлекателни автомати, което също така трябва да вземе предвид степента на преценка, с която разполагат националните органи?
13. Дори ако се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и развлекателни автомати, нарушава ли предоставянето на Inspecção-Geral de Jogos на дискреционна власт за категоризиране на игрите някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/01: AvestaPolarit Chrome, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.
Следва ли остатъчната скална маса, получена при добива на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, като се вземат предвид следните обстоятелства:
(а) Какво значение има за отговора на горния въпрос обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда се съхраняват в минния район или на прилежащата територия
Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък, дали посочените вторични продукти от минната дейност се съхраняват в минния район, на прилежащата територия или по-далеч?
(б) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е по състав същата като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от начина и времето на съхранение
Следва ли пясъкът от обогатяването на руда, получен при процеса на обогатяване, да се разглежда по различен начин от остатъчната скална маса в това отношение?
(в) Какво значение има при преценката обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите, издаващи разрешителни за околната среда, от пясъка от обогатяването на руда се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда
До каква степен по принцип следва да се вземат предвид възможните въздействия на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци?
(г) Какво значение има при преценката обстоятелството, че не се възнамерява да се изхвърлят остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда
Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването на руда могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването на руда могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се взема предвид доколко конкретни са плановете на минния оператор за такова използване и колко скоро след депонирането на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на руда в минния район или на прилежащата територия ще се осъществи използването им?
(2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването на руда следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси:
(а) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и което съгласно точка (ii) се отнася inter alia до отпадъци, получени при проучване, добив, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност
Или „друго законодателство“ може да бъде и национално законодателство, като определени разпоредби на Закона за мините и Наредбата за отпадъците, действащи във Финландия?
(б) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, отнася ли се това само за национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО за отпадъците, или и за такова, прието след това?
(в) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно равнището на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците
Какви биха могли да бъдат тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/01: Комисия/Нидерландия, Заключение от 26 юни 2003 г.
Нарушение на задълженията по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2408/92 чрез приемане и поддържане на членове 37g и 37j от Закона за въздухоплаването и член 1 от наредбата на нидерландския министър на правосъдието от 9 май 1995 относно освобождаването на полети, чиито пътници подлежат на проверки за опасни предмети.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.