Puissochet
Съдия докладчик – Puissochet
Дело C-75/02: Diputación Foral de Alava и др./Комисия, Определение от 28 март 2003 г.
Допуска ли член 33 от Договора за ЕОВС подаване на иск за отмяна от страна на вътрешнодържавни органи?
Позволява ли принципът на ефективна съдебна защита разширително тълкуване на изискванията за активна легитимация по член 33 от Договора за ЕОВС?
Компенсират ли правилата относно встъпването ограничителния характер на условията за допустимост по член 33 от Договора за ЕОВС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/01: Ansul, Съдебно решение от 11 март 2003 г.
Следва ли изразът „реално използване“ по смисъла на член 12 от Директива 89/104 да се тълкува по начина, изложен в точка 3.4 по-горе [а именно по начина, изложен в точка 21 от настоящото решение относно нормалното използване на марка по смисъла на UBL] и ако отговорът е отрицателен, въз основа на кой (друг) критерий трябва да се определи значението на „реално използване“?
Може ли да има „реално използване“ по смисъла на горното и когато под марката не се търгуват нови стоки, а се извършват други дейности, както е посочено в букви (v) и (vi) от точка 3.1 по-горе [а именно дейностите, извършвани от Ansul от 1989 до 1994 г., описани в точка 11 от настоящото решение]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/00: Испания/Комисия, Съдебно решение от 13 февруари 2003 г.
Явява ли се спорната държавна помощ селективна по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО?
Може ли спорната помощ да нарушава или да застрашава конкуренцията и да засяга търговията между държавите членки, включително прилагането на правилото de minimis?
Допустимо ли е Комисията да откаже да признае помощта за съвместима с общия пазар по изключението на член 92, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, особено с оглед на целите за опазване на околната среда и пътната безопасност и при наличие на недостатъчна и противоречива мотивировка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Заключение от 11 февруари 2003 г.
1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/01: Stylianakis, Съдебно решение от 6 февруари 2003 г.
Следва ли член 8 А и член 59 от Договора за ЕО, както и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка да налага различни данъчни тежести върху вътрешните полети и полетите в рамките на Общността, с пряк резултат, че полетите в рамките на Общността се облагат с такса, която е двойно по-висока от таксата за полетите в рамките на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/01: Salzmann, Заключение от 30 януари 2003 г.
1. Могат ли граждани на държава членка на Европейския съюз да се позовават на свободното движение на капитали при вътрешна сделка, ако националното право забранява дискриминацията срещу собствените граждани на тази държава, но не съдържа разпоредби, които изрично гарантират свободното движение на капитали за гражданите на Съюза?
2. Съвместимо ли е със свободното движение на капитали изискването за разрешение с конститутивен ефект от органа по прехвърляне на недвижими имоти за придобиването на незастроен строителен терен?
3. Какво действие има клаузата за запазване на съществуващото положение в точка 1, буква е) от приложение XII към Споразумението за ЕИП по отношение на изцяло нови видове ситуации, свързани с разрешения по закона за прехвърляне на недвижими имоти, които не са възникнали до подписването на Споразумението за ЕИП на 2 май 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/01: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 10 декември 2002 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато Комисията не е взела предвид становищата на държавата членка, представени в отговор на официалното уведомление, при издаването на мотивираното становище?
Нарушила ли е Ирландия задълженията си по Директива 98/5/ЕО, като не е приела в срок необходимите мерки за транспониране или не е уведомила Комисията за тяхното приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/01: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 19 ноември 2002 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по Директива 97/11/ЕО, като не са приети в срок всички необходими закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното изпълнение или, алтернативно, като не са съобщени на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.