Jurimae
Съдия докладчик – Jürimäe
Дело C-452/17: ZAKO, Заключение от 25 юли 2018 г.
1) Следва ли член 1, параграф 2 от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала?
2) Следва ли член 1, параграф 2 от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че той изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, единствено като вторични дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/17: Banger, Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Задължава ли член 21, параграф 1 ДФЕС държавата членка, чийто гражданин е даден гражданин на Съюза, да предостави или да улесни предоставянето на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който е нерегистриран партньор на споменатия гражданин на Съюза и има с него надлежно удостоверена трайна връзка, когато същият гражданин на Съюза, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е?
Трябва ли решение, постановяващо отказ да се предостави разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, нерегистриран партньор на гражданин на Съюза, който, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е, да бъде основано на подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и да бъде аргументирано?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба граждани на трети държави трябва да разполагат със способ за защита, позволяващ на съдията да извърши контрол както от правна, така и от фактическа страна на оспорено от тях решение за отказ да им се предостави разрешение за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Заключение от 28 юни 2018 г.
1) Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
2) Прилага ли се предвиденото в член 24, параграф 2 във връзка с параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] освобождаване от отговорност при изпълнение в полза на длъжника в една държава членка чрез управителя на регистриран в тази държава клон на дружество длъжник, ако към момента на изпълнението в друга държава членка по отношение на длъжника е била подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, но не е било постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност?
3) Прилага ли се Разпоредбата на член 24, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] за изпълнение на задължение за плащане на парична сума в полза на длъжника, когато първоначалното предаване на тази сума от длъжника на изпълнилото лице се счита за недействително съгласно националното право на съда по несъстоятелността и недействителността произтича от образуване на производството по несъстоятелност.
4) Прилага ли се презумпцията за незнание съгласно член 24, параграф 2 от [Регламент № 1346/2000], когато лицата по член 21, параграф 2, второ изречение от Регламента не са предприели необходимите мерки, за да гарантират публикуване на актовете на съда по несъстоятелността за назначаване на временен синдик и за постановяване, че разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, в регистъра на държавата членка, на чиято територия се намира предприятие на длъжника, ако държавата членка по седалището на предприятието предвижда задължително публикуване на тези актове, независимо че ги признава по силата на член 25 във връзка член 16 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Изисква ли се от държавата членка да приеме допълнителни мерки или засилени действия веднага щом стане ясно, че действащите мерки по програмата за действие са недостатъчни за постигане на целите на Директива 91/676/ЕИО?
Длъжна ли е държавата членка да преразгледа и измени програмата си за действие, за да я приведе в съответствие с изискванията на Директива 91/676/ЕИО, включително по отношение на: ограничаване на торенето, определяне на периоди на забрана за разпръскване на торове, капацитет на съдовете за съхранение на течни животински отпадъци, максимално допустимо количество животински отпадъци на хектар, разпръскване на торове по стръмни терени и върху напоени, залети, замръзнали или заснежени почви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/16: Комисия/Германия, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Нарушени ли са задълженията на Германия по член 5, параграф 5 от Директива 91/676/ЕИО, като не са приети допълнителни мерки или засилени действия, след като е станало ясно, че действащите мерки не са достатъчни за постигане на целите на директивата?
Спазени ли са изискванията на член 5, параграф 7 във връзка с приложение II, част А, точки 1–3 и 5 и приложение III, точка 1, подточки 1–3 и точка 2 от Директива 91/676/ЕИО при актуализирането и съдържанието на германската програма за действие относно: (i) ограничаване на торенето, (ii) периоди на забрана за торене, (iii) капацитет и конструкция на съдовете за съхранение на тор, (iv) максимално допустимо количество тор, (v) торене на силно наклонени земеделски площи, (vi) торене върху наситени с вода, наводнени, замръзнали или заснежени почви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/17: Enteco Baltic, Съдебно решение от 20 юни 2018 г.
Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание, че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач?
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били оспорени (товарителници [в електронна форма, наричани по-нататък „товарителници e-AД“] и потвърждения e-ROR), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за действителния износ на стоките за друга държава членка?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчните органи на държава членка да откажат да приложат освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)?
Противоречи ли на принципите на неутралитет на ДДС и на защита [на оправданите правни очаквания] административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин в зависимост от обстоятелството дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос [съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС] в случаи като този в главното производство, а именно когато митническият орган отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за последваща доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (съгласно разпоредбите член 138 от Директивата за ДДС)?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държавите членки, съгласно която допускането, че на първо място, правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и на второ място, че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че при разглеждането на въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане компетентните публични органи не са длъжни да събират информация, достъпна само за публичните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Заключение от 14 юни 2018 г.
Нарушение на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар чрез въвеждането и поддържането на национална система за мобилни плащания, която установява монопол и предоставя изключителни права, възпрепятствайки достъпа до пазара на едро на мобилни плащания.
При условията на евентуалност — нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС чрез същите мерки, ако Директива 2006/123/ЕО не е приложима.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-250/17: Tarragó da Silveira, Съдебно решение от 6 юни 2018 г.
Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че се прилага по висящ правен спор пред съд на държава членка с предмет осъждане на длъжника да заплати парична сума, дължима по договор за предоставяне на услуги, както и парично обезщетение за неизпълнението на същото договорно задължение, като се има предвид, че: i) длъжникът е обявен в несъстоятелност в производство, образувано през съд на друга държава членка, и ii) обявената несъстоятелност обхваща цялото имущество на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/17: Испания/Комисия, Заключение от 8 май 2018 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 1 от Решение C(2014) 6846 в неговата първоначална редакция и по този начин не се е съобразил с естеството на мярката за държавна помощ, предоставена от Испания, и с понятието за държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС. Той също така e допуснал грешка при прилагане на правото, като не е счел, че накърняването на правото на изслушване на Испания е довелo до нарушение на принципите на добра администрация и на правна сигурност.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Испания не е спазилa първото и четвъртото условие, изложени в решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg.
Общият съд е нарушил член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, като е приел, че предоставената от Испания помощ е несъвместима с вътрешния пазар, тъй като тази държава членка е предпочела наземната пред сателитната технология на телевизионно разпространение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/17: Cellnex Telecom/Комисия, Съдебно решение от 26 април 2018 г.
Разполага ли Комисията с право да оспорва определението на държавата членка за услуга от общ икономически интерес (УОИИ) само при наличие на явна грешка, и спазено ли е това изискване при разглежданата мярка?
Може ли изборът на конкретна технология за предоставяне на услуга от общ икономически интерес да бъде част от дискреционната компетентност на държавите членки при определяне и организиране на такава услуга?
Дефинирани ли са ясно и достатъчно конкретно в националното право задълженията за предоставяне на услуга от общ икономически интерес по отношение на цифровата наземна телевизия в засегнатия регион?
Изисква ли се актът за определяне на услуга от общ икономически интерес непременно да съвпада с акта за възлагане на тази услуга на конкретен оператор?
Изисква ли се формално използване на израза „обществена услуга“ в националното право, за да се приеме, че е изпълнено условието Altmark за ясно определяне на УОИИ?
Правилно ли е приложен критерият за наличие на икономическо предимство по смисъла на член 107 ДФЕС при определяне дали предоставените средства представляват държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.