Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Съвместимо ли е с член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз държава на данъчно облагане при източника да изисква от чуждестранно дружество, което подлежи на облагане с данък върху дивидентите при източника и твърди, че се намира в положение, обективно сходно с това на местно дружество с отрицателен финансов резултат, да докаже това обстоятелство, като преизчисли облагаемата си печалба или загуба в съответствие с правилата, които държавата на данъчно облагане при източника прилага за данъчното облагане на печалбата на местните дружества?
2) Ако чуждестранното дружество подлежи на консолидирано данъчно облагане, съвместимо ли е с член 63 ДФЕС държава на данъчно облагане при източника да изисква печалбата или загубата на данъчната група като цяло да се вземе предвид, когато се определя дали дружеството се намира в положение, обективно сходно с това на местно дружество с отрицателен финансов резултат?
3) Променя ли се отговорът на [втория въпрос], ако държавата на данъчно облагане при източника няма правила за консолидирано данъчно облагане, но за сметка на това има правила за вътрешногрупови прехвърляния, които при определени обстоятелства правят възможно компенсирането на печалбите и загубите в рамките на групата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Въз основа на какви подробни критерии съгласно член 35, параграф 2 от [Регламент CLP] следва да се прецени дали опаковката има външен вид или дизайн, подобни на използваните например за хранителни продукти
Трябва ли мерките за разграничаване на опаковката, например от опаковка на хранителни продукти, да бъдат постоянни през целия жизнен цикъл на опаковката, или могат да бъдат премахвани?
2) Трябва ли преценката дали дадена опаковка има външен вид или дизайн, подобен например на този на опаковка на хранителни продукти, да се извършва въз основа на опаковка на храна, присъстваща на пазара, на който се пуска продуктът, или на пазара, на който той се доставя на населението, и трябва ли тази преценка да се извършва единствено въз основа на националния пазар, на целия пазар на Съюза или на части от него?
3) Как следва да се тълкува и прилага понятието „потребител“ в член 35, параграф 2 от [Регламент CLP]
Отнася ли се това понятие до средния потребител или понятието „потребител“ следва да включва също така уязвимите групи потребители и групите потребители в неравностойно положение, като например лицата с нарушено зрение, хората с други увреждания и децата
Ако това е така, как в такива случаи следва да се отчитат техните специфични нужди?
4) Каква трябва да е степента на вероятност потребителят да бъде въведен в заблуждение, че опаковката съдържа хранителен продукт
Достатъчно ли е наличието на теоретична или незначителна вероятност, или тази вероятност трябва да е действителна
От значение ли е например в рамките на тази преценка да се вземе предвид дали действително е налице объркване с храни, когато съществува такава информация?
5) Трябва ли при прилагането на член 35, параграф 2 от [Регламент CLP] да се вземат предвид категорията опасност и специфичният риск от веществото или сместа
Трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага за опаковка, която съдържа опасно вещество или смес и има сходен външен вид или дизайн с опаковки, използвани за храни, когато, както в настоящия случай, съдържанието на опаковката не е опасно при поглъщане, а само при случаите на други видове експозиция, като например на смес, която може да доведе до обратимо дразнене на очите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилна транспозиция на член 2, точка 5 и член 4, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/1164 (ATAD) чрез включване на дружествата за секюритизация към списъка на „финансовите предприятия“ с цел тяхното изключване от приложното поле на правилото за ограничаване на лихвите, въпреки че ATAD не предвижда такава възможност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Съществува ли достатъчно сериозно правно основание (fumus boni juris) за предоставяне на обезпечителни мерки при оспорване на решението на Комисията поради твърдяна липса на платежоспособност и непълна мотивировка?
Налице ли са изключителни обстоятелства, които обективно възпрепятстват жалбоподателя да предостави банкова гаранция в определения срок и оправдават освобождаване от това задължение?
Как трябва да бъде балансиран интересът на жалбоподателя от спиране на изпълнението спрямо интереса на Комисията и защитата на публичния интерес в конкретния контекст на изключителни финансови затруднения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Обжалваното решение на Общия съд е неправилно, тъй като ведомостта за заплатата на жалбоподателя за декември 2023 г. представлява акт, който го засяга неблагоприятно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд при разглеждане на дело, в което потребител се позовава на задължението на кредитора да върне надплатена сума вследствие на използването от потребителя на предвидена в националното право санкция, а именно правото да изпрати на кредитора писмено изявление, по силата на което се погасява задължението на потребителя да плаща лихви върху главницата и други разходи по кредита, по служебен ред да провери дали кредиторът е нарушил разпоредби от националното право, които са различни от посочените от потребителя в изпратеното до кредитора писмено изявление и чието нарушаване също оправомощава потребителя да прибегне до посочената по-горе санкция?
2) Трябва ли член 10, параграф 2, буква с) от [Директива 2008/48] да се разбира в смисъл, че изискването за ясно описване на процедурата за предсрочно погасяване задължава кредитора да състави описание на начина на процедиране, така че в хода на изпълнение на договора потребителят да има възможност, без да иска допълнителна информация от кредитора (или да прави допълнителни договорки с него), да определи, стъпка по стъпка, кой, по какъв начин и в каква последователност трябва да извърши действия, свързани с предсрочното погасяване, с ясно обозначаване на събитието, явяващо се последен елемент от тази процедура?
3) Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за ясно и кратко описване на процедурата за предсрочно погасяване по смисъла на член 10, параграф 2 буква с) от тази директива винаги поражда необходимост от налагане на санкция на кредитора или пък налагането на санкцията може да зависи от степента на неизпълнение на посоченото задължение, по-специално допустимо ли е санкцията да не се приложи, когато процедурата за предсрочно погасяване е била представена непълно и това няма отрицателно отражение върху сферата на правата и задълженията на потребителя при обстоятелствата в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилно тълкуване на член 9, буква б) от Регламент 2018/1725 във връзка с член 4, буква б) от Регламент № 1049/2001 относно достъпа до декларациите за липса на конфликт на интереси, включително личните данни на членовете на съвместния екип за преговори.
Неправилно тълкуване на първия абзац на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 относно отказа за пълен достъп до клаузите за обезщетение в договорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19, включително твърдения за възможност за стратегическо поведение срещу съответните предприятия, конкурентно предимство за конкурентите и последици за репутацията на предприятията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Препятстват ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 3, параграф 2 и член 216, параграф 1 ДФЕС — съгласно които Съюзът има изключителна компетентност за сключването на международно споразумение, когато неговото сключване е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да се даде възможност на Съюза да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото неговото сключване може да засегне общите правила или да измени техния обхват, поради което, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, правомощието за сключване на споразумения с трети държави, които засягат общите правила или изменят техния обхват, или които засягат област, която е напълно уредена от правилата на [ЕС] и попада в изключителната компетентност на Съюза, е централизирано на равнище Съюз — сключването от държава членка на международно споразумение с държава извън Европейския съюз за управление на миграционните потоци като Протокола между Италия и Албания?
2) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, не допуска ли правото на ЕС, и по-специално:
– член 26 от [Директива 2013/32] и член 8, параграфи 1, 2 и 4 и член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33, тълкувани във връзка със съображение 15 от нея и в светлината на член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по отношение на задържането;
– член 46 от Директива 2013/32 и член 10, параграф 4 от Директива 2013/33, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз], по отношение на правата на защита и посещенията на задържаното лице;
– член 17, параграфи 2 и 3 и член 19 от Директива 2013/33 по отношение на правото на здравеопазване на кандидата за международна закрила;
прехвърлянето и престоя на граждани на трети държави, включително кандидати за международна закрила, в зони, разположени извън територията на Европейския съюз въз основа на международно споразумение като [Протокола между Италия и Албания]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Обстоятелството, че CBD, предназначен да бъде приеман от хора, се счита за „нова храна“ по смисъла на Регламент 2015/2283, чието пускане на пазара като храна не е разрешено, представлява ли пречка той да се разглежда като „преработен земеделски продукт, предназначен за храна“, попадащ в обхвата на продуктите, които могат да бъдат сертифицирани за биологично земеделие
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, обстоятелството, че пускането на пазара в Съюза на CBD, който е предназначен да бъде приеман от хора, не е разрешено, представлява ли само по себе си пречка — въпреки че този продукт попада в обхвата на продуктите, които могат да бъдат сертифицирани за биологично земеделие — производителите на CBD и на хранителни продукти, съдържащи CBD, да искат тяхната сертификация за биологично земеделие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.