Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-190/25: Zelabrich, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Представлява ли италианското производство за признаване на църковни решения, заведено пред компетентния Corte di Appello di Napoli (Апелативен съд Неапол, Италия) на основание член 8, параграф 2 от [Латеранския договор], производство за унищожаване на брака по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Може ли, в противоречие с член 19, параграф 1 от Регламент „Брюксел IIa“, съд в Германия, който пръв е сезиран да постанови решение за развод, да спре съдебното производството съгласно националното право в полза на втория сезиран съд, който следва да се произнесе относно производство за признаване на църковни решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/25: Evonik Operations/Комисия, Заключение от 30 април 2026 г.
Неправилно използване на read-across подхода от Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали (ECHA) при класифицирането на веществото.
Нарушение на разпоредбите относно процедурата за хармонизиране на класифицирането и етикетирането на веществата, по-специално относно срока за приемане на становището на Комитета за оценка на риска и относно общественото обсъждане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-906/24: Sirto, Заключение от 30 април 2026 г.
1. Трябва ли член 12, параграф 3 от [Директивата за гражданството] да се тълкува в смисъл, че децата на гражданин на Съюза, които са записани в начално училище в приемащата държава членка, както и родителят, който фактически упражнява родителските права върху децата, не губят правото си на пребиваване преди завършването на образованието на децата, когато срещу съответния гражданин на Съюза е издадено решение за експулсиране поради заплаха за обществения ред или сигурност, но това решение за експулсиране не е влязло в сила, експулсирането не е изпълнено и въпросният гражданин на Съюза продължава да пребивава в приемащата държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Трябва ли член 10 от [Регламента за работниците] да се тълкува в смисъл, че децата на гражданин на Съюза, които са записани в начално училище в приемащата държава членка и чийто родител е имал статут на работник, както и родителят, който фактически упражнява родителските права върху децата, не губят правото си на пребиваване преди завършването на образованието на децата, когато срещу родителя, който е гражданин на Съюза и е имал статут на работник, е издадено решение за експулсиране от имиграционните власти на приемащата държава членка поради заплаха за обществения ред или сигурност?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен:
3. Трябва ли член 28, параграф 1 от [Директивата за гражданството], който определя обстоятелствата, които приемащата държава членка трябва да вземе предвид преди да вземе решение за експулсиране на основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност, да се тълкува в смисъл, че условията за експулсиране на гражданин на Съюза, срещу когото е издадено такова решение, следва да бъдат преразгледани, ако след издаването на решението за експулсиране за неговите деца и съпруг/съпруга бъде установено самостоятелно право на пребиваване в приемащата държава членка и тези членове на семейството желаят да останат в нея
Ако това е така, възниква допълнителният въпрос как следва да се преценяват, при обстоятелства като тези в настоящото дело, по-специално семейното и финансовото положение по смисъла на член 28, параграф 1 от [Директивата за гражданството] във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно зачитането на личния и семейния живот, както и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, които уреждат правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/25: Jas Forwarding Worldwide (Belgium), Заключение от 30 април 2026 г.
1. Трябва ли кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, които са сглобени в Южна Корея или Виетнам с произведени в Малайзия или Тайван фотоволтаични клетки и които впоследствие са внесени в Европейския съюз от Южна Корея или Виетнам, да се считат за „изпращани от Малайзия или Тайван“ по смисъла на регламенти за изпълнение 2016/184, 2016/185, 2017/366 и 2017/367, за което се изисква кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели да са декларирани с „държава на изпращане“ Малайзия или Тайван и с относимите кодове на стоки за „внесени от Малайзия или Тайван“ кристални силициеви фотоволтаични модули или панели?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли в този случай декларацията върху валидната търговска фактура да съдържа точния текст и да отговаря на изискванията (за форма), посочени в член 4, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2017/366 и 2017/367 и член 1, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2016/184 и 2016/185, или може да се отклонява от този текст и тези изисквания (за форма), ако са представени други доказателства за верността и автентичността на декларацията върху фактурата, респ. когато такива доказателства не са представени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/25: Alternative Payments, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/25: Lidl Italia (Pratiques commerciales déloyales concernant des denrées alimentaires), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност поведението на търговеца, представляващо заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от тази директива, да се санкционира въз основа на транспониращата Директивата национална правна уредба в случаи, в които това поведение попада и под действието на предвидената в член 7 от Регламент № 1169/2011 забрана на практиките за необективно информиране относно храните и на националната правна уредба за прилагането на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/24: Halozyme, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че вещество, което е изрично определено като помощно вещество в разрешението за употреба на лекарствен продукт, не може да се счита за активна съставка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува, с оглед на член 8 и член 10 от този регламент, в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който също така е доказуемо идентифицируем от основния патент и документите, които задължително се представят с молбата за сертификат?
Ако отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че едно вещество трябва да се счита за активна съставка, ако има собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания на разрешението за употреба и който лице, компетентно в областта, би счело за установен към датата на подаване на заявката за основния патент или към датата на приоритет на този патент?
Следва ли член 1, буква б) от [Регламента за СПС] да се тълкува в смисъл, че, наред с другото, помощно вещество трябва да се счита за активна съставка със собствен терапевтичен ефект, който е включен в терапевтичните показания в разрешението за употреба на лекарствен продукт за лечение на рак на гърдата, ако то разгражда друго вещество, което естествено се среща в човешкото тяло, като по този начин улеснява ефектите на основната активна съставка на продукта върху раковите клетки при рак на гърдата; ако според определени изследвания и научни статии това помощно вещество или свързано с него вещество е довело само по себе си in vitro или при животински модели до спиране на растежа на тумори от същия или друг тип, или до тяхното намаляване; и ако други научни статии потвърждават неговия потенциално подобен ефект при хора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-799/24: Babcock Montajes, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/25: Kolwager, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Прилага ли се [член 13 от ППИ] към облагането с данък върху даренията?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изключва ли [член 13 от ППИ] възможността служител или друг служител на Съюза, който установява своето местожителство на територията на държава членка, различна от държавата членка на произход, единствено поради изпълнението на служебните си задължения в службата на Съюза, да установи допълнително данъчно местожителство в държава членка, различна от държавата, в която изпълнява служебните си задължения, ако същевременно запази действително местожителство в държавата, в която изпълнява служебните си задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.
Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.