Съд на Европейския съюз
Съд на Европейския съюз
Дело C-799/24: Babcock Montajes, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/25: Kolwager, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Прилага ли се [член 13 от ППИ] към облагането с данък върху даренията?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изключва ли [член 13 от ППИ] възможността служител или друг служител на Съюза, който установява своето местожителство на територията на държава членка, различна от държавата членка на произход, единствено поради изпълнението на служебните си задължения в службата на Съюза, да установи допълнително данъчно местожителство в държава членка, различна от държавата, в която изпълнява служебните си задължения, ако същевременно запази действително местожителство в държавата, в която изпълнява служебните си задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-17/25: Società Cattolica di Assicurazione, Заключение от 23 април 2026 г.
Препятства ли член 2 от [Втората директива] в ситуация като разглежданата в настоящото производство национално законодателство, което поради това, че съдебното решение е придобило сила на пресъдено нещо в италианското гражданско производство, не допуска за първи път пред Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) да се повдигне въпросът за нищожността на клауза, включена в договор за застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства, която в нарушение на [Втората директива] позволява на застрахователя да предяви регресен иск срещу превозваното лице, което е едновременно пострадалото и застраховано лице?
Прилага ли се принципът, че ефективността на правото на [ЕС] има предимство пред силата на пресъдено нещо, дори когато: а) силата на пресъдено нещо засяга неблагоприятно правото на обезщетение за вреди, предоставено с член 2 от [Втората директива] на членовете на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие, от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на моторни превозни средства; б) носителят на това право е действал напълно пасивно в производството, което е приключило в резултат на силата на пресъдено нещо, засягаща неблагоприятно правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/25: Steizer, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент Рим II да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, за която се иска закрила, се прилага и по въпроса за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, подчинен ли е въпросът за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя на lex loci contractus и съответно приложими ли са членове 4 и 11 от Регламент Рим I?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/24: Обединеното кралство/Commision ( Notion d’« agriculteur actif »), Заключение от 23 април 2026 г.
Неправилно тълкуване от Общия съд на член 9 от Регламент № 1307/2013 относно определението за „активен земеделски стопанин“, като е приел, че при преценката следва да се вземат предвид и дейностите на свързани дружества на кандидата за подпомагане, които не са сами кандидати за директни плащания.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/25: A. (Impôt sur la transformation de sociétés), Заключение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 9 от Директива 2008/7 […] да се тълкува в смисъл, че като допуска държава членка да не счита за капиталови дружества посочените в член 2, параграф 2 от Директивата субекти, осъществяващи дейност с цел печалба, каквито са събирателните дружества, той предоставя на държавата членка свободата да реши дали да облага тези субекти с данък върху вноските в капитала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/25: Sedrata, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Допуска ли Директива [2008/115], и по-специално членове 3, 6, 8, 15 и 16, прилагането на национална правна уредба […], която позволява лица, срещу които са потвърдени или удължени заповеди за задържане […], да бъдат прехвърлени в зоните, посочени в член 1, параграф 1, буква в) от [Протокола], при липса на каквато и да било предварително определена и конкретно установима възможност за връщане?
2) В случай, че отговорът на този въпрос е отрицателен, допуска ли член 9, параграф 1 от Директива [2013/32] прилагането на национална правна уредба […], която позволява, поради считания за инструментален характер на молбата за международна закрила, задържането, в една от зоните, посочени в член 1, параграф 1, буква в) от [Протокола], на мигрант, който е обект на заповед за експулсиране и който, след като е отведен в посочените зони, е подал такава молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/25: Telekom Slovenije, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Трябва ли Директива [2014/61] — по-специално изразът „като не се засяга възможността всяка от страните да отнесе случая до съда“ в член 3, параграф 5, втора алинея от тази директива — да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която мрежовият оператор има право да подаде искане за уреждане на спор относно достъпа до съществуваща физическа инфраструктура или пред [ОУС], или пред съд (с обща компетентност)?
2) Трябва ли член 3, параграф 5, втора алинея от Директива [2014/61], предвид принципите на равностойност и ефективност и член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуална разпоредба, съгласно която процедурата за разрешаване на спор пред националния [ОУС] се прекратява, ако в хода на процедурата за разрешаване на спор пред този орган една от страните предяви иск със същия предмет пред компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/25: Jilin, Заключение от 16 април 2026 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се със закрила съгласно Директива 2001/55, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.