всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Bonichot

Съдия докладчик – Bonichot

Дело C-102/21: Autonome Provinz Bozen, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Изтекло ли е на 31 декември 2016 г. разрешението относно схемата за помощ за изграждането на малки водноелектрически централи, съдържащо се в Решение C(2012) 5048 final на Комисията от 25 юли 2012 г. относно държавна помощ SA.32113 (2010/N) — Италия: Схема за помощи във връзка със спестяването на енергия, отоплителните системи и електрификацията на отдалечените области на Алто Адидже/Южен Тирол, когато Autonome Provinz Bozen (автономна провинция Болцано, Италия) е отпуснала помощите за KW и SG?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Европейската комисия е длъжна да изиска от държавата членка да вземе мерки за възстановяването на неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-447/20: IFAP, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допуска ли член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 национална правна разпоредба, съгласно която на бенефициера на безвъзмездна финансова помощ е възложена тежестта да оспорва по съдебен ред пред компетентния съд акта, който разпорежда връщането на неправомерно получени суми поради установена нередност, като в противен случай, ако не бъде оспорен в определен срок, този акт ще стане необжалваем (т.е. когато бенефициерът не упражни своевременно предоставените му от националното право средства за защита) и следователно неправомерно платената сума може да бъде поискана съгласно правилата и сроковете, предвидени в националното право?
Допуска ли член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 национална правна разпоредба, съгласно която бенефициерът на безвъзмездна финансова помощ не може да се позове на изтекъл срок от 4 или 8 години в съдебното производство по принудително събиране срещу него, а може да постави този въпрос за преценка само в производството по оспорване на акта, с който се разпорежда връщането на неправомерно получени суми поради установена нередност?
Следва ли предвиденият в член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95 тригодишен срок да се счита за давностен срок по отношение на задължението, установено с акта, с който се разпорежда връщане на неправомерно получени суми в случай на нередности във връзка с финансирането
И трябва да се изчислява от датата на издаване на акта?
Допуска ли член 3 от Регламент № 2988/95 национална правна разпоредба, при която тригодишният давностен срок по отношение на задължението, установено с акта, с който се разпорежда връщане на неправомерно получени суми в случай на нередности във връзка с финансирането, се брои от издаването на този акт, прекъсва се с връчването на съобщението за принудително събиране на посочените суми и се спира до постановяване на окончателно решение, което слага край на производството в случай на обжалване по административен ред, оспорване по съдебен ред, обжалване пред по-горна инстанция или възражение, когато тези производства спират събирането на вземането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-721/20: DB Station & Service, Заключение от 7 април 2022 г.

1. Налице ли е съвместимост с Директива 2001/14/ЕО — по-специално с разпоредбите на тази директива относно независимостта на управлението на инфраструктурното предприятие (член 4), принципите на таксуване (членове 7—12) и функциите на регулиращия орган (член 30) — ако в конкретни случаи и независимо от надзора, упражняван от регулиращия орган, националните граждански съдилища упражняват контрол върху размера на изискваните такси в съответствие с член 102 ДФЕС и/или въз основа на националното право в областта на картелите?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-139/20: Комисия/Полша (Taxation des produits énergétiques), Съдебно решение от 31 март 2022 г.

Допустимо ли е държава членка да предоставя пълно освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти, използвани от енергоемки предприятия, единствено поради обстоятелството, че тези предприятия попадат в обхвата на схемата на Европейския съюз за търговия с квоти за емисии, съгласно член 17, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Директива 2003/96/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/20: Autoriteit Persoonsgegevens, Съдебно решение от 24 март 2022 г.

Трябва ли член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че предоставянето от юрисдикция на временно разположение на журналисти на документи от преписка по съдебно производство, съдържащи лични данни, спада към изпълнението от тази юрисдикция на „съдебните [ѝ] функции“ по смисъла на тази разпоредба
В този контекст следва ли да се вземе предвид засягането на независимостта на магистратите при решаването на конкретни дела, до което може да доведе упражняването от надзорния орган на неговите правомощия
Следва ли да се отчетат естеството и целта на това предоставяне на процесуални документи, а именно да се даде възможност на журналистите да отразят по-добре развитието на съдебното производство, или още дали това предоставяне на документи почива на изрично правно основание във вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Заключение от 10 март 2022 г.

1. Следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 във връзка с член 48 от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 49 във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че те не допускат и правните разпоредби на германския [Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност], които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
4. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
5. При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-536/20: Tiketa, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Следва ли понятието за търговец, така както е определено в член 2, точка 2 от Директива 2011/83, да се тълкува в смисъл, че лице, което действа като посредник при закупуването на билет [за спектакъл] от потребител, може да се разглежда като търговец, обвързан с предвидените в [тази директива] задължения, и съответно като страна по договора за продажба или за услуга, срещу която потребителят може да подаде жалба или да предяви иск?
Следва ли изискването за предоставяне на определена информация на потребителя и за съставяне на тази информация на ясен и разбираем език, предвидено в член 8, параграф 1 от Директива 2011/83, да се тълкува и прилага в смисъл, че задължението за информиране на потребителя се счита за надлежно изпълнено, ако информацията е предоставена в общите условия за ползване на услугите на посредника, с които потребителят се е запознал на уебсайта tiketa.lt, като преди плащането активно е потвърдил чрез кликване върху предвиденото за целта поле и натискане на съответната връзка, че е прочел общите условия за ползване на услугите на посредника и че се задължава да ги спазва като част от договорните условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/20: ORLEN KolTrans, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Трябва ли член 30, параграф 2, буква д) от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да участва в производство, осъществявано от регулиращия орган с цел определянето от управителя на железопътната инфраструктура на размера на таксите за достъп до тази инфраструктура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30, параграфи 5 и 6 от Директива 2001/14/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да обжалва решението на регулиращия орган, с което се одобрява размерът на таксите за достъп до железопътна инфраструктура, установен от управителя на същата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/21: Eos Products/EUIPO, Определение от 4 февруари 2022 г.

Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба пред Съда на Европейския съюз по отношение на яснота, конкретност и идентифициране на правни въпроси от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
В какви случаи твърденията за противоречие с предходна съдебна практика могат да обосноват допускане на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/21: Eos Products/EUIPO, Определение от 4 февруари 2022 г.

Какви са изискванията към жалбоподателя за формулиране и обосноваване на правни въпроси, чието обсъждане е допустимо при обжалване на решения на Общия съд, свързани с актове на независимите апелативни състави на EUIPO?
В каква степен обща аргументация относно липсата на правна сигурност или по въпроси свързани с доказателствената тежест и отличителния характер на триизмерна марка е достатъчна за допускане на обжалване

Какви са последиците от неспазването на изискванията за конкретизиране на правни въпроси и твърдяното противоречие в съдебната практика при преценка за допустимост на обжалването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161776 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form