всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Bonichot

Съдия докладчик – Bonichot

Дело C-702/20: DOBELES HES, Заключение от 14 юни 2022 г.

1) Трябва ли да се счита, че наложеното на публичния оператор задължение да изкупува електроенергия на цена, по-висока от пазарната, от производители, които използват възобновяеми енергийни източници за производството на електроенергия, възползвайки се от предвиденото за крайния потребител задължение да плаща пропорционално на потреблението си, съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Следва ли понятието „либерализиране на пазара на електроенергия“ да се тълкува в смисъл, че може да се счита, че либерализирането вече се е осъществило, когато са налице определени елементи на свободна търговия, като например договори, сключени от публичен оператор с доставчици от други държави членки
Може ли да се счита, че либерализирането на пазара на електроенергия започва в момента, когато законодателството предостави на част от потребителите на електроенергия (например на потребителите на електроенергия, свързани към електропреносната мрежа, или на небитовите потребители на електроенергия, свързани към разпределителната мрежа) правото да сменят доставчика на електроенергия
Какво влияние оказва развитието на регулирането на пазара на електроенергия в Латвия — и по-специално положението отпреди 2007 г. — върху преценката на помощта, отпусната на производителите на електроенергия, в светлината на член 107, параграф 1 [ДФЕС] (за целите на отговора на първия въпрос)?
3) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], дали фактът, че жалбоподателят в момента действа на либерализиран пазар на електроенергия и че изплащането на обезщетение за вреди понастоящем му предоставя предимство спрямо други оператори на съответния пазар, означава, че обезщетението за вредите трябва да се разглежда като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС]?
4) Ако отговорите на първия и втория въпрос са в смисъл, че помощта, отпусната на производителите на електроенергия, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], следва ли в контекста на предвидения в посочената разпоредба контрол над държавните помощи да се счита, че претенцията на жалбоподателя да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради непълното упражняване на законното му право да получи плащане в по-голям размер за произведената електроенергия, трябва да се приравни на искане за отпускане на нова държавна помощ, или пък такава претенция представлява искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ?
5) Ако на четвъртия преюдициален въпрос се отговори в смисъл, че претенцията на жалбоподателя трябва да се разглежда — в контекста на миналите обстоятелства — като искане за изплащане на неполучената по-рано част от държавна помощ, следва ли от член 107, параграф 1 [ДФЕС], че към днешна дата с оглед на произнасянето относно изплащането на посочената държавна помощ трябва да се анализира настоящото състояние на пазара и да се има предвид действащата правна уредба (включително съществуващите понастоящему ограничения с цел избягване на свръхкомпенсацията)?
6) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че за разлика от водноелектрическите централи вятърните електроцентрали в миналото са получавали помощ в пълен размер?
7) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че само част от водноелектрическите централи, които не са получили помощ в пълен размер, понастоящем ще получат обезщетение?
8) Трябва ли член 3, параграф 2 и член 7, параграф 1 от [Регламент № 1407/2013] да се тълкуват в смисъл, че тъй като размерът на спорната понастоящем помощ не надхвърля прага на помощта de minimis, следва да се счита, че за посочената помощ са приложими критериите, предвидени за помощта de minimis
Трябва ли член 5, параграф 2 от този регламент да се тълкува в смисъл, че предвид условията за избягване на свръхкомпенсацията, предвидени в Решение № SA.43140 на Комисията, в настоящия случай разглеждането на обезщетението за претърпените вреди като помощ de minimis може да доведе до недопустимо кумулиране?
9) Ако в настоящия случай се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 1, букви б) и в) от [Регламент 2015/1589] да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите по настоящото дело съответстват на нова държавна помощ, а не на съществуваща държавна помощ?
10) При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос и за целите на преценката за това дали положението на жалбоподателя може да се приравни на получаването на помощ, която се счита за съществуваща по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589, трябва ли да се има предвид само датата, на която действително е извършено изплащането на помощта, като начален момент на давностния срок по смисъла на член 17, параграф 2 от този регламент?
11) Ако се приеме, че е била отпусната/изплатена държавна помощ, трябва ли член 108, параграф 3 [ДФЕС] и член 2, параграф 1 и член 3 от Регламент 2015/1589 да се тълкуват в смисъл, че процедура за уведомяване за държавна помощ като разглежданата по настоящото дело се счита за подходяща, когато националният съд е уважил претенцията за обезщетение за вреди, при условие че е получено решение на Комисията за разрешаване на помощта, и е задължил Министерството на икономиката да представи пред Комисията в двумесечен срок от постановяването на съдебното решение съответното уведомление за наличие на помощ за търговската дейност?
12) За целите на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] релевантно ли е обстоятелството, че обезщетението за вреди се търси от публичноправен орган (Комисията за регулиране), който никога не е бил задължен да покрива такива разходи и чийто бюджет се формира от държавните такси, заплащани от доставчиците на обществени услуги в регулираните сектори и предназначени изключително да осигурят функционирането на регулаторния орган?
13) Съвместим ли е режим за обезщетяване като спорния в настоящото производство с принципите от правото на Съюза, приложими към регулираните сектори, и по-специално с член 12 и съображение 30 от [Директива 2002/20]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-43/21: FCC Česká republika, Съдебно решение от 2 юни 2022 г.

Трябва ли член 3, точка 9 от Директива 2010/75 да се тълкува в смисъл, че понятието „съществена промяна“ на инсталация означава също удължаване на периода на депониране на отпадъци в депо за отпадъци, дори ако едновременно с това не се променят одобрените максимални размери на депото или допустимият му общ капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-693/21: EDP España/Naturgy Energy Group и Комисия, Определение от 31 май 2022 г.

Необходима ли е доказан пряк и актуален интерес от изхода на спора, за да се допусне встъпване на физическо или юридическо лице в производство по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Попада ли Endesa Generación в кръга на лицата, които имат право да встъпят в производството поради риска от последици върху правното ѝ положение в резултат на обжалваното решение?
Какви процесуални права и задължения възникват за встъпилото лице след допускане на неговото участие в производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-698/21: Naturgy Energy Group/Комисия, Определение от 31 май 2022 г.

Налице ли е достатъчно пряк и актуален интерес за Endesa Generación от изхода на спора, който да обоснове встъпването ѝ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/20: CityRail, Съдебно решение от 3 май 2022 г.

1) Мястото за товарене и разтоварване при товарни превози заедно със съответните коловози към него част ли е от железопътната инфраструктура по смисъла на член 3, точка 3 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли Директива 2012/34 управителят на инфраструктурата да може във всеки момент да изменя размера на таксите за използването на железопътната инфраструктура или обслужващите съоръжения в ущърб на превозвачите?
3) Обвързва ли Директива 2012/34 държавното предприятие Správa železnic съгласно член 288 ДФЕС?
4) Може ли правилата в референтния документ за железопътната мрежа да се смятат за дискриминационни, когато са в противоречие с разпоредбите от правото на Съюза, които Správa železnic е длъжно да спазва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/21: Správa železnic, Определение от 2 май 2022 г.

Какви са минималните изисквания към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, по отношение на предоставяне на фактически и правни данни, включително съдържанието на приложимите национални разпоредби и относимата съдебна практика?
Недостатъчната информация за приложимата национална правна уредба води ли до недопустимост на преюдициалното запитване съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/21: Správa železnic, Определение от 2 май 2022 г.

Недостатъчната конкретика относно нормативния контекст и липсата на данни за приложимата национална правна уредба водят ли до недопустимост на преюдициалните въпроси?
Изисква ли член 94, буква б) от Процедурния правилник преюдициалното запитване да съдържа релевантните разпоредби на националното право, приложими към спора по главното производство?
Може ли да се установи връзка между предмета на спора и разпоредбите на правото на Съюза при отсъствие на необходимите данни за националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-330/20: TEAR de Cataluña, Определение от 8 април 2022 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-366/20: TEAR de Cataluña, Определение от 8 април 2022 г.

Следва ли производството по делото пред Съда да бъде прекратено и отбелязано в регистъра му при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Refus de prise en charge d’un mineur égyptien non ac…, Заключение от 7 април 2022 г.

1) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], евентуално във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно [член 8, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“], или на негов [роднина] по смисъла на [тази разпоредба], ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и член 27 от [Регламент „Дъблин III“] не дава основание за предоставянето на ефективно правно средство за защита, трябва ли член 47 от Хартата — във връзка с основното право на цялост на семейството и с висшия интерес на детето (залегнало в членове 8—10 и в съображение 19 от [Регламент „Дъблин III“]) — да се тълкува в смисъл, че замолената държава членка е длъжна да предостави на кандидата, който пребивава в молещата държава членка и иска прехвърляне съгласно [член 8, параграф 2] от [Регламент „Дъблин III“], или на [роднина] на кандидата по смисъла на [тази разпоредба] ефективно правно средство за защита пред съд срещу отказа да бъде уважено искането за поемане на отговорност?
3) Ако отговорът на въпрос [1] или въпрос [2] е утвърдителен, как и от коя държава членка следва да се съобщи на кандидата или на съответния [негов роднина] решението за отхвърляне на замолената държава членка и правото то да бъде обжалвано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1121314151676 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form