Bonichot
Съдия докладчик – Bonichot
Дело C-104/21: RegioJet, Определение от 26 октомври 2022 г.
Какви са критериите за определяне на даден национален орган като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Могат ли органите за контрол в железопътния сектор, които изпълняват основно административни функции и решенията им подлежат на съдебен контрол, да бъдат квалифицирани като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Изпълнява ли Úřad pro přístup k dopravní infrastruktuře съдебни функции, които биха му позволили да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/21: RegioJet, Определение от 26 октомври 2022 г.
Явява ли се националният регулаторен орган в железопътния сектор „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС при отправяне на преюдициално запитване?
Може ли наличието на определени характеристики като независимост, състезателно производство и правомощия за прилагане на правни норми да обоснове съдебен характер на разглеждания орган?
Допуска ли се обективно и ясно разграничение между административните и съдебните функции на националния регулаторен орган в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/21: IFAP, Определение от 20 октомври 2022 г.
Какви са изискванията към националните процесуални правила при определяне на компетентните юрисдикции и сроковете за обжалване на административни решения въз основа на Регламент № 2988/95, така че да са съвместими с принципите на равностойност, ефективност и правна сигурност на правото на ЕС?
От кой момент започва да тече тригодишният срок за изпълнение на решение, налагащо административна мярка или санкция по член 3, параграф 2 от Регламент № 2988/95, и допустимо ли е националното право да влияе върху определянето на този начален момент?
В какви граници държавите членки могат да прилагат националните си правила относно прекъсването и спирането на срока за изпълнение на административни мерки и санкции, при спазване на принципите на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/21: Finanzamt Bremen, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, на първо място, данъчнозадълженото лице има задължение да изготвя документация за естеството и съдържанието, както и за икономическите и правните основания на цената и другите търговски условия по неговите трансгранични търговски сделки с лица, с които то има отношение на капиталова или друга взаимозависимост, позволяващо на това данъчнозадължено лице или на тези лица да упражняват безспорно влияние върху другия, и която уредба предвижда, на второ място, при неизпълнение на това задължение, не само че облагаемите му доходи в съответната държава членка се считат до доказване на противното за по-високи от декларираните, като данъчната администрация може да направи приблизителна оценка в ущърб на данъчнозадълженото лице, но предвижда и налагането на допълнителен данък в размер на най-малко 5 % и най-много 10 % от допълнително установените доходи, с минимален размер от 5000 EUR, освен ако неизпълнението на това задължение е извинимо или ако извършеното нарушение е маловажно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/22: Hrebenyuk/EUIPO, Определение от 22 септември 2022 г.
Допуснати ли са достатъчно конкретни и обосновани основания в заявлението за допускане на жалбата, съобразно изискванията на член 58a от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговаря ли твърдението за нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 или на съдебна практика на критериите за въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/22: Hrebenyuk/EUIPO, Определение от 22 септември 2022 г.
Допълнени ли са изискванията за ясно, точно и мотивирано посочване на основанията и конкретния правен въпрос, който е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза при подаване на заявление за допускане на обжалване?
Достатъчно ли е само твърдението за нарушение на Регламент 2017/1001 или на съдебната практика, за да се приеме, че е налице въпрос от значение за правото на Съюза?
Необходимо ли е заявителят да обоснове конкретно защо твърдяното противоречие или нарушение е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, за да бъде допуснато обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат и правните разпоредби на германския Gewerbesteuergesetz (Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност), които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от [Директива 2005/36/ЕО] да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от [Директива 2005/36/ЕО], ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
3) Трябва ли член 3, параграф 3 от [Директива 2005/36/ЕО] да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Refus de prise en charge d’un mineur égyptien non ac…, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че държавата членка, до която е отправено искане за поемане на отговорност на основание член 8, параграф 2 от този регламент, е длъжна да предостави на непридружения ненавършил пълнолетие по смисъла на член 2, буква й) от посочения регламент, който е подал молба за международна закрила, или на негов роднина по смисъла на член 2, буква з) от същия регламент право на правни средства за защита пред съд или правораздавателен орган срещу нейното решение за отхвърляне на искането, или пък — при отрицателен отговор — дали такова право на правни средства за защита се предоставя пряко от член 47 от Хартата във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-728/21: IFAP (Acte interruptif de prescription), Определение от 28 юни 2022 г.
Какви са изискванията към съдържанието и конкретността на доклада за проверка, за да се квалифицира като „действие, свързано с разследване или преследване“, което прекъсва давностния срок за преследване по смисъла на член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2988/95?
Възможно ли е доклад за проверка, който не съдържа изрично намерение за санкциониране или налагане на административна мярка, но определя достатъчно точно засегнатите операции, да прекъсва давността?
Какво следва да установи националният съд при преценка дали конкретен доклад за проверка прекъсва давностния срок за преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.