Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-499/24: Ereğli Demir ve Çelik Fabrikaları и др./Комисия, Заключение от 20 ноември 2025 г.
Нарушение на член 2, параграф 10, буква й) от Регламент (ЕС) 2016/1036, доколкото Комисията е отказала да вземе предвид договорите за хеджиране на валутния риск при изчисляването на дъмпинговия марж и е приложила собствен метод за конвертиране на валути, вместо да използва обменния курс, предвиден в тези договори.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/24: Artollisi, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Трябва ли членове 45 и 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват от приемащата държава членка при разглеждането на заявление за признаване на професионални квалификации да вземе предвид удостоверение за професионална квалификация, придобито в друга държава членка, което не е законно признато от тази държава и няма официален характер в нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/24: Ecoserv, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Попада ли в обхвата на член 8, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2008/118] във връзка с параграф 2 от същия [член 8], който се отнася до понятието за лице, отговорно за плащането на акциза, също и юридическо лице, което за целите на получаването на разрешение като данъчен складодържател е извършвало дейност по производство на етилов алкохол в режим на технически изпитвания под контрола на териториалния митнически орган и от чиито активи е установена липса на 21909 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 96,16 %?
[В случай че] след издаването на ревизионен акт — с който на това юридическо лице е наложено плащането на допълнителен акциз и ДДС върху количеството липсващ етилов алкохол — който не е бил обжалван по административен ред, е установено с влязла в сила присъда, че единственото лице, отговорно за причиняването на вреди на държавната хазна, е фактическият ръководител (генерален директор) на това дружество, който в периода февруари—юни 2013 г., при еднородност на вината, е продал количеството от 21909 литра двойно рафиниран алкохол, собственост на дружеството, на което е бил служител, за сумата от 219090 RON, като е извършил престъплението „присвояване“, предвидено в член 295, алинея 1 от Наказателния кодекс, и не е осчетоводил приходите от продажбата на алкохола, причинявайки на държавната хазна вреди в размер на 915562,74 RON, деяние, което осъществява състава на престъплението „данъчна измама“, предвидено в член 9, алинея 1, буква b) и параграф 2 от Закон № 241/2005, представлява ли сериозна и явна грешка при прилагането на хармонизираното право на Съюза в областта на акцизите и ДДС […] налагането на тези данъци и на юридическото лице с ревизионен акт № F-BN 77 от 4.3.2016 г., който не е оспорен чрез предвиденото в Данъчно-процесуалния кодекс производство?
Допуска ли правото на Съюза в рамките на данъчен спор, свързан с акцизи и ДДС, национална юрисдикция да приложи принципа на силата на пресъдено нещо на дадена присъда, когато прилагането на този принцип не позволява да се вземат предвид разпоредбите на Съюза в областта на акцизите и ДДС, които предвиждат и солидарна отговорност на юридическото лице — разпоредби, които не са били разгледани от наказателните съдилища във влезлите в сила присъди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/24: Siegfried PharmaChemikalien, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Валидна ли е член 172, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/23: Telefónica de España/Комисия, Определение от 20 ноември 2025 г.
Как се определя справедливият размер на възстановимите разноски при липса на сложни правни и фактически въпроси и при вече извършен предварителен анализ в други, свързани производства?
Какви са критериите за преценка на необходимостта и обосноваността на изисканото възнаграждение и работно време на ангажираните адвокати, особено когато са отчетени високи почасови ставки и голям брой часове труд?
При какви условия се дължи законна лихва върху присъдената сума разноски и как следва да се изчислява тази лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/24: Čurilla, Определение от 18 ноември 2025 г.
Обхваща ли се компетентността на Съда по член 267 ДФЕС от преюдициални въпроси, които са станали ирелевантни поради промяна в обстоятелствата по главното производство?
Може ли Съдът самостоятелно да откаже да се произнесе по преюдициално запитване, когато прецени, че условията по член 267 ДФЕС не са изпълнени, независимо от преценката на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.