Съд

Следва ли член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, с оглед на целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с тази разпоредба, национална практика, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от Директива 2016/801, и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?