всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Съд

Дела, гледани от Съда

Дело C-666/24: Associació Catalana de Víctimes d’Organitzacions Terroristes (ACVOT), Заключение от 13 ноември 2025 г.

1) Трябва ли Директива [2017/541] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност
2) Трябва ли Директива 2017/541, по-конкретно член 13, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност, установявайки допълнително условие за наказуемост — освен участието в терористичната група — а именно, действително и умишлено да са извършени тежки нарушения на правата на човека
3) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който установява разграничение сред терористичните престъпления и престъпленията, свързани с терористична група, по смисъла на посочената директива според това дали действително и умишлено са извършени тежки нарушения на правата на човека, което разграничение дава възможност за отпадане на наказателната отговорност за някои от тези терористични престъпления или престъпления, свързани с терористични групи
4) Трябва ли принципът на правна сигурност от правото на Съюза, установен в практиката на [Съда], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като [LOA], в който за отпадането на наказателната отговорност чрез амнистията на лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541, се въвежда условието да не са извършени умишлено тежки нарушения на правата на човека — по-конкретно, прогласените в членове 2 и 3 от [ЕКПЧ], както и в международното хуманитарно право — без да се уточняват деянията, съставляващи такива нарушения, нито прагът на тежест, който трябва да се надхвърли, за да стане амнистията неприложима
Алтернативно, несъвместима ли е с принципа на оправдани правни очаквания и на правна сигурност от правото на Съюза правна уредба, като съдържащата се в член 1 от [LOA], в която се установяват неточни рамки — както обективни, така и субективни — за да се установи наличието или липсата на наказателна отговорност
5) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, които произвеждат, притежават, придобиват, превозват, доставят или използват взривни вещества с цел тероризъм, освобождавайки ги от наказателна отговорност
6) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции — чрез освобождаване от наказателна отговорност — на лица, които с цел тероризъм са започнали извършването на актове на насилие чрез набелязването на цели, на които като представители на противопоставянето срещу идеологията на терористичната група да бъдат причинени съществени разрушения, извършването на наблюдения или фотографското документиране на обществени обекти, които да бъдат разрушени — по-конкретно, седалища на [прокуратурата], на държавни сили и служби за сигурност, на институции на автономната област, или пък полицейски автомобили — като всичко това трябва да осигури изпълнението по подходящ начин на насилствения план, разработен от терористичната група, за да се осъществят успешно тези разрушения
7) Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза, установен в практиката на Съда на ЕС, и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541
8) Трябва ли членове 20 и 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за престъпни деяния в Испания, които евентуално попадат в обхвата на Директива 2017/541, поради идеологическата цел, която се преследва с тези престъпни деяния
9) Трябва ли член 4, параграф 2 ДЕС, член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени в тероризъм, тъй като деянията са извършени с цел отделяне на част от националната територия на посочената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/24: Sociedad Civil Catalana, Заключение от 13 ноември 2025 г.

1) Трябва ли Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, член 325 ДФЕС (принцип на ефективната и възпираща борба с измамата и с всяка незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Европейския Съюз) и член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялно сътрудничество) да се тълкуват в смисъл, че не допускат отпадането на отчетна отговорност, въведено в член 1, параграф 1, букви а)[—]c), параграфи 2[—]4, както и в член 2, буква е) от [LOA], като се има предвид, че евентуалната отчетна отговорност, която се търси в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет [reintegro por alcance] № B-180/21, предполага „засягане на финансовите интереси на Съюза“: както (i) ако Съдът на ЕС извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“ (обхващащо само действията по неправомерно управление, извършени с публични средства на Съюза), така и (ii) ако се извърши „широко тълкуване“ на посоченото понятие (обхващащо и действията по неправомерно управление, които са извършени с публични средства на държава членка, но причиняват действителна или потенциална вреда на бюджета на Съюза)?
2) Ако Съдът извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“, трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като член 10 от [LOA] с оглед на евентуалното противоречие на установения в тази разпоредба двумесечен императивен срок за произнасяне на решение с правото на всяко лице на съдебен процес с полагащите се гаранции „в разумен срок“, поради евентуалното наличие на „външен натиск“ върху правораздавателния орган, ако преди произнасянето по прилагането на [LOA] в разглеждания случай за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 трябва да се извършат определен вид заключителни действия по събиране на доказателства за установяване на произхода (национален бюджет или бюджет на ЕС) или предназначението (популяризиране извън Испания на независимостта на Каталуня през финансовите 2011 г.—2017 г.) на публичните средства, използвани за извършването на разходите, за които се отнасят изявленията на ищците?
3) Трябва ли член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата и член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, като съдържащата се в член 13, параграф 3 in fine от [LOA], като се има предвид, че в нея не се предвижда никаква възможност (процесуално действие, извънреден способ и т.н.) страните, които са предявили иска за търсене на отчетна отговорност (в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 — субектът SCC и прокуратурата), да възразят срещу освобождаването от отчетната отговорност в съдебното производство, а се изисква единствено да не възразяват засегнатите публичноправни субекти (в настоящото производство за търсене на отчетна отговорност това е Generalitat de Catalunya (Управително тяло на Каталуня), което дори не е предявило такъв иск, поради което не е конституирано като страна)?
4) Трябва ли принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, разглеждани във връзка с член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с параграфи 2[—]4 от същия член, поради липсата на яснота и точност при определянето на обективното, субективното и времевото приложно поле на посочения закон, което в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 би могло да доведе до обявяване от [запитващата юрисдикция] на отпадането на отчетна отговорност, произтичаща от действия, които засягат финансовите интереси на Съюза и на практика не са включени в приложното поле на [LOA]?
5) Трябва ли членове 20 и 21 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с разпоредбите на параграфи 2[—]4 от същия член и преамбюла на посочения закон, след като описаната по-горе липса на яснота и точност при определянето на приложното поле на този закон, която би могла да доведе до необосновано отпадане на отчетна отговорност, може да породи и дискриминация или неравенство спрямо лица, които са осъдени като носещи отчетна отговорност в други производства за възстановяване на средства по акт за начет, отнасящи се за деяния, извършени на същата територия (Автономна област Каталуня) и в периода, попадащ във времевото приложно поле на [LOA]?
6) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 8, параграф 3 от [LOA], която предвижда еднопосочно и задължително вдигане на обезпечителните мерки, без да предоставя на правораздавателния орган каквото и да било право на преценка, за разлика от предвиденото за останалите производства по възстановяване на средства по акт за начет, в които по силата на препратка в [LFTCU], се прилага общата правна уредба по [LEC] относно обезпечителните мерки?
7) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 13, параграф 3 от [LOA] (освобождаване от отчетна отговорност в съдебното производство), след като в нея не се предвижда действие по предварително изслушване на страната, предявила actio popularis (въпреки активна ѝ легитимация ex lege в производството за търсене на отчетна отговорност), нито се дава възможност на правораздавателния орган да се произнесе, когато ответник твърди, че не е участвал в извършването на вменените му деяния, като се има предвид, че в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 като съищец е конституирана страна, предявила actio popularis, и че някои от ответниците твърдят, че не са участвали в извършването на деянията?
8) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата, разглеждани по-специално във връзка с член 267 ДФЕС и член 23, параграф 1 от Протокол № 3 относно статута на Съда [на Европейския съюз]), да се тълкува в смисъл, че суспензивното действие на отправянето на преюдициалното запитване и ефективността на окончателното решение на Съда на ЕС не допускат разпоредби като съдържащите се в член 8, параграф 3, член 10 и член 13, параграф 3 от [LOA], разглеждани във връзка с изложеното в преамбюла на този закон (вж. параграф V, точки 10 и 11), които налагат неговото абсолютно ефективно приложение, лишавайки от полезно действие решението по отправеното преюдициално запитване и нарушавайки принципите на предимство и на директен ефект на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-142/24: Familienstiftung, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Трябва ли член 40 от Споразумението за [ЕИП] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно данъчното облагане на наследствата и даренията, която предвижда, че при облагане на предоставяне приживе на имущество за учредяване на чуждестранна фондация се прилага най-високият данъчен клас III, дори и ако тази фондация се учредява основно в интерес на едно или няколко семейства (семейна фондация), а за местна семейна фондация в такъв случай предвижда, че данъчният клас се определя въз основа на родствената връзка между най-отдалечения правоимащ съгласно акта за учредяване на фондация и дарителя (учредителя), и това води до прилагане на по-благоприятните данъчни класове I или II?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-654/23: Inteligo Media, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че електронният адрес на потребител е получен от издателя на онлайн издание „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на този член 13, параграф 2, когато този потребител създава безплатен профил на неговата онлайн платформа, който му дава право на безплатен достъп до определен брой статии от това издание, право да получава безплатно по електронна поща ежедневен информационен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, включително хипервръзки към статиите, както и правото на достъп срещу заплащане до допълнителни статии и анализи от изданието, и че изпращането на такъв информационен бюлетин представлява използване на електронна поща „за целите на директен маркетинг“ на „подобни продукти или услуги“ по смисъла на последната разпоредба?
Следва ли член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че когато администраторът използва електронния адрес на потребител, за да му изпраща непоискано съобщение в съответствие с този член 13, параграф 2, се прилагат ли условията за законосъобразност на обработването, предвидени в член 6, параграф 1 от този регламент?
Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се в член 2, буква е) от Директива 2000/31, вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58
При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2000/31?
Следва ли член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) представлява „използване на електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с член 15, параграф 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно член 83 от Регламент (ЕС) 2016/679 или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а)—к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/24: Šiľarský, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form