Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост [на деянието] е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава [членка] се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава [членка] тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава [членка] може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава [членка]
Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава [членка] приемат тези различни деяния за отделни?
Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 1, параграф 1 от приложението към Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (УРДС), по-специално относно приложното поле на преходните разпоредби за годишния процент за придобиване на пенсионни права и пенсионната възраст спрямо договорно наетите служители, които са били на служба към 31 декември 2013 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Изключва ли правото на Съюза възможността да се прецени съобразно принципа на защита на оправданите правни очаквания, предвиден в националното право, дали национален административен орган е породил очаквания, в разрез с разпоредба от правото на Съюза, и следователно е действал противоправно съгласно националното право, като не е обезщетил съответното лице за произтичащите оттук вреди, когато това лице няма как да се позове на принципа на правото на Съюза на защита на оправданите правни очаквания, защото е налице ясна разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното с ЕЗА лице, позовавайки се на основания за отказ, които са предвидени в националното му право, но не са уредени като такива в Рамковото решение?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и с цел да се гарантира изпълнимостта на ЕЗА и да се прилага целесъобразно механизмът по член 15, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584]:
Трябва ли издаващият съдебен орган да проверява и анализира правото на различните държави, за да вземе […] предвид евентуалните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, които не са предвидени в [Рамково решение 2002/584]?
3) С оглед на отговорите на предходните въпроси и като се има предвид, че съгласно член 6, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] компетентността на издаващия съдебен орган да издаде ЕЗА се определя съгласно правото на издаващата държава:
Трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган може да постави под въпрос компетентността на издаващия съдебен орган да разгледа конкретното наказателно дело, и да откаже предаването, тъй като счита, че издаващият съдебен орган не е компетентен да издаде ЕЗА?
4) Що се отнася до евентуалната възможност на изпълняващия съдебен орган да осъществи контрол относно спазването на основните права на издирваното лице в издаващата държава:
а) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното лице, тъй като счита, че съществува опасност от нарушаване на основните му права в издаващата държава членка, въз основа на доклад на работна група, представен пред националния изпълняващ орган от самото издирвано лице?
б) За целите на предходния въпрос съставлява ли такъв доклад обективна, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация, която с оглед на практиката на Съда може да обоснове отказа да се предаде издирваното лице поради сериозна опасност от нарушаване на основните му права?
в) При утвърдителен отговор на предходния въпрос какви елементи изисква правото на Съюза, за да може дадена държава членка да заключи, че в издаващата държава членка съществува изтъкваната от издирваното лице опасност от нарушаване на основни права, която обосновава отказа да се изпълни ЕЗА?
5) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че лицето, чието предаване се иска, е можело да оспори пред съдилищата в издаващата държава, включително в рамките на двуинстанционен съдебен контрол, липсата на компетентност на издаващия съдебен орган и издадената срещу него заповед за арест, както и да се позове на защитата на основните си права?
6) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че изпълняващият съдебен орган отказва да изпълни ЕЗА на основания, които не са изрично предвидени в посоченото [Рамково решение 2002/584], по-специално тъй като приема, че липсва компетентност на издаващия съдебен орган и е налице сериозна опасност от нарушаване на основни права в издаващата държава, без при това да поиска от издаващия съдебен орган конкретната допълнителна информация, от която зависи това решение?
7) Ако от отговорите на предходните въпроси следва, че при обстоятелствата по случая [Рамково решение 2002/584] не допуска да се откаже предаването на дадено лице на посочените основания за отказ:
Недопустимо ли е съгласно [Рамково решение 2002/584] настоящата запитваща юрисдикция да издаде нова ЕЗА срещу същото лице и да я адресира до същата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на лицето, за което е извършена доставката, като платеца на ДДС e налице и когато във фактурата, в която не е отбелязан размер на ДДС, е посочено „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова съдържание на фактурата да бъде коригирано валидно впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG. Данъчното задължение преминава към получателя на доставката.“)?
б) Необходимо ли е за наличието на валидно коригиране коригираната фактура да бъде връчена на получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
3. Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определено „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС, или трябва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално валидно определяне на „лице, придобиващо стоките“ като платец на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Непрекъснатост на качеството на встъпила страна, признато от Съда в производството по обжалване, на стадия на новото разглеждане на делото от Общия съд след връщането му
Нарушение на член 217, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото изразът „страните в производството пред Общия съд“ следва да включва и страните, допуснати да встъпят в производството по обжалване пред Съда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли членове 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва за частни организации с нестопанска цел възможността да сключват договори, по силата на които тези организации предоставят социални услуги в помощ на личността — срещу възстановяване на понесените от тях разходи — независимо от прогнозната стойност на тези услуги и без тази правна уредба да изисква посочените организации да спазват определените в член 77 изисквания?
Трябва ли член 76 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че допуска в рамките на възлагането на обществена поръчка за социални услуги, посочени в приложение XIV към тази директива, установяването на икономическия оператор по местоизвършването на услугите да представлява критерий за подбор на икономическите оператори, който предхожда разглеждането на техните оферти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Тълкува ли се правилно член 19, седма алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в смисъл, че университетските преподаватели, които имат право да се явяват пред съд съгласно националното право, не са длъжни да отговарят на изискването за независимост, приложимо към адвокатите?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи чрез изискването университетски преподавател да отговаря на критерия за независимост като адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Извън случаите на контролирани дружества кои са релевантните критерии, за да се определи дали в резултат на съгласувани действия по договор между формално независими и самостоятелни икономически оператори е налице един-единствен стопански субект по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, по-специално, може ли да се счита за достатъчно наличието на определена степен на намеса в търговските решения на друго предприятие, присъща за отношенията на търговско сътрудничество между производителя и дистрибуционните посредници, за да се приеме, че тези лица са част от един-единствен стопански субект, или е необходимо да е налице „йерархична“ връзка между двете предприятия, изразена в наличието на договор, по силата на който няколко независими предприятия се „подчиняват“ на дейността по управление и координация на едно от тях, така че [компетентният орган] да трябва да докаже наличието на множество системни и постоянни ръководни действия, които могат да засегнат управленските решения на предприятието, по-специално стратегическите и оперативните решения от финансов, промишлен и търговски характер?
2) При преценката дали е налице злоупотреба с господстващо положение поради клаузи за изключителност, трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [компетентният орган] за защита на конкуренцията е длъжен да провери дали тези клаузи имат за последица отстраняване от пазара на също толкова ефективни конкуренти, и да анализира подробно представените от страната икономически анализи относно реалната възможност разглежданото поведение да отстрани от пазара също толкова ефективни конкуренти или, в случай на клаузи за изключителност с отстраняващ ефект или на поведение, характеризиращо се с многобройни злоупотреби (отстъпки за лоялност и клаузи за изключителност), няма никакво правно задължение за [AGCM] да основе решението си за установяване на нарушение на конкуренцията на критерия за също толкова ефективен конкурент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.