Дело C-168/21: Procureur général près la cour d’appel d’Angers, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост [на деянието] е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава [членка] се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава [членка] тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, [точка] 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава [членка] може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава [членка]

Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава [членка] приемат тези различни деяния за отделни?

Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?