Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместимо ли е с член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС определянето на критерия за допустимост за държавна помощ въз основа на общия оборот на предприятието, а не по сектори на дейност?
Съответства ли решението на Общия съд на изискванията на изменената Временна рамка за държавни помощи, по-специално относно начина на определяне на критерия за допустимост?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при избора на критерия за допустимост за помощта и правилно ли е преценена неговата необходимост и адекватност спрямо целта на мярката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2, буква а) във връзка с член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че мярка, която е приета от орган на изпълнителната власт на държава членка и която нито се изисква от законова или административна разпоредба, нито се основава на подзаконов, административен или законов акт, може да попада в приложното поле на тази директива като план или програма, ако определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на последващи проекти и следователно отговаря на критерия по член 3, параграф 2 от същата директива?
Трябва ли член 3, параграф 1 във връзка с член 3, параграфи 8 и 9 от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че план или програма, който или която предвижда конкретно, макар и описано като „индикативно“, отпускане на средства за изграждане на определени инфраструктурни проекти с цел подпомагане на стратегията за интегрирано териториално развитие на друг план, който сам по себе си представлява основа за стратегията за последващо интегрирано териториално развитие, може да бъде план или програма по смисъла на Директива 2001/42?
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, фактът, че план има за цел предоставяне на средства, означава ли, че той трябва да се счита за бюджетен план по смисъла на член 3, параграф 8 от Директива 2001/42?
Трябва ли член 5 и приложение 1 към Директива 2001/42 да се тълкуват в смисъл, че в случаите, когато член 3, параграф 1 изисква екологична оценка, в предвидения в тези разпоредби екологичен доклад следва да се установят разумните алтернативи на предпочитания вариант и да се направи сравнителна преценка на предпочитания вариант и разумните алтернативи?
Ако отговорът на въпрос 3а е утвърдителен, спазено ли е изискването на директивата, ако сравнителната преценка на разумните алтернативи е извършена, преди да се избере предпочитаният вариант, а след това са направени оценка на проекта на плана или програмата и по-пълна стратегическа екологична оценка само на предпочитания вариант?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 30, параграф 2 и член 33, параграф 1 от Регламент 2018/848 да се тълкуват в смисъл, че логото на Европейския съюз за биологично производство и термини, отнасящи се до биологичното производство, може да се използват за преработена храна, внесена от трета държава при условията, предвидени в член 45, параграф 1, буква б), подточка iii) и член 48, параграф 1 от този регламент, с цел да бъде пусната на пазара в Съюза като биологичен продукт, въпреки че поради съдържащите се в нея минерали и витамини с нерастителен произход тя не отговаря на изискванията по член 16, параграф 1 от посочения регламент във връзка с част IV, точка 2.2.2, буква е) от приложение II към него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Може ли държавата членка, през чиято територия тютюневи изделия се превозват транзитно за търговски цели без режим на отложено плащане на акциз, да събира акциз върху тези изделия?
Коя държава членка има изключителната компетентност да събира акциз при нередовно внесени тютюневи изделия, които се превозват за търговски цели между държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместимо ли е с член 107, параграфи 1 и 3 ДФЕС определянето на критерия за допустимост по общия оборот на предприятието, а не по сектори на дейност, при одобряване на държавна помощ за покриване на неконтролирани фиксирани разходи във връзка с COVID-19?
Спазени ли са изискванията на четвъртата редакция на Временната рамка относно държавните помощи, по-специално относно целта и критериите за допустимост на помощта?
Пропорционален ли е критерият за допустимост, основан на спад на общия оборот на предприятието, спрямо целта на помощта и изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и член 5, параграф 4 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли разпоредбите на член 7 от Регламент [№ 1169/2011], които изискват на потребителите да се предоставя незаблуждаваща информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за използването на евентуално заблуждаващи потребителя наименования на продукти с животински произход от месарската, колбасарската и рибната промишленост за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
Следва ли разпоредбите на член 17 от Регламент [№ 1169/2011], които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за съдържанието и за използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент [№ 1169/2011] и за целите на прилагането му — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него:
а) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за да се опишат, предлагат на пазара или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент [№ 1169/2011] държава членка:
а) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, е разрешено за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини;
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя;
в) да приеме мерките, посочени в [букви a) и б) от четвъртия въпрос], само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е Общият съд да разглежда жалби срещу държави членки, когато жалбоподателят е посочил като ответници както институция на ЕС, така и държава членка?
Отговаря ли исковата молба на изискванията за яснота и обосновка съгласно член 76, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд?
Допустима ли е жалба за бездействие срещу Европейската комисия във връзка с неизпълнение на задължението ѝ да започне процедура за нарушение по член 258 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.