Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-879/24: Комисия/Дания (Navigation intérieure), Заключение от 16 април 2026 г.
Неизпълнение на задълженията по член 39, параграф 3 от Директива (ЕС) 2017/2397 и член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2021/1233, изразяващо се в неприемане и/или несъобщаване на необходимите мерки за транспониране.
Приложимост на член 260, параграф 3 ДФЕС и искане за налагане на еднократно платима сума и дневна имуществена санкция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/24: Danané, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3) a) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
б) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от Директива [2013/33] и от общата цел на Директива [2013/32]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че когато [Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия)] е сезиран с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, той трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/25: Captrain Italia и др., Заключение от 16 април 2026 г.
1) Може ли да се наложи система от санкции, различна от предвидената в изричната разпоредба на член 35 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли член 35 [от Директива 2012/34] кумулирането на няколко системи от санкции, т.е. за едно и също деяние — закъснение на гранична гара — на железопътното предприятие да може да бъде наложена както санкция съгласно общата схема, която е приложима за цялата мрежа, така и специфична санкция за граничната гара?
3) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта], когато въвежда или във всички случаи „утвърждава“ система от санкции за граничните гари за железопътните предприятия за товарни превози, винаги да следи за спазването на изискванията на тази разпоредба, като гарантира неутралността на мярката, така че i) да се предвидят премии за добросъвестните железопътни предприятия, ii) да се предвидят компенсация за ощетените предприятия и iii) да се налагат санкции и на управителя на инфраструктурата, ако той е причината за закъснението, ако се приеме, че неутралността предполага двустранен характер на отделните санкции?
4) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта] да координира и при какви условия системата от санкции, включена в „Performance Regime“ (режим на експлоатация), и системата от санкции за гранични гари, така че двете системи да преследват координирано целта за ефективност на мрежата, без да представляват прекомерна тежест за железопътните предприятия, засегнати от санкциите за гранични гари?
5) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] да се координират максималните суми, предвидени в двете системи от санкции, и да се извършва преценка на икономическото им въздействие върху железопътните предприятия, така че принципът на ефикасност да бъде балансиран с принципа на пропорционалност и разумност и да не се застрашава жизнеспособността на железопътните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/24: Drumakilla, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че когато проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [тази директива], за който е подадена молба за разрешение за осъществяване („първично разрешение“), не може да бъде осъществен, без преди това възложителят да е получил друго разрешение („вторично разрешение“), и когато органът, компетентен да издаде първичното разрешение за такъв проект, запазва възможността да оцени въздействието на проекта върху околната среда по-строго, отколкото това е направено във вторичното разрешение, това вторично разрешение (ако бъде издадено преди първичното разрешение) трябва да се разглежда като част от процедурата по издаване на разрешение за осъществяване за цели, различни от тези, свързани с обхвата на въпросите, които трябва да бъдат разгледани или оценени съгласно [Директивата за ОВОС], както по принцип, така и когато вторичното разрешение е решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], което разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че национална правна уредба относно датата, от която започва да тече срокът за оспорване на валидността на решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] („вторично разрешение“), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска този срок да започне да тече преди датата на издаване на съответното разрешение за осъществяване („първично разрешение“), както по принцип, така и в случай че i) проектът е бил предмет на предвиденото в член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС] разглеждане на всеки отделен случай и/или ii) преценката по член 4, параграф 5 за целите на първичното разрешение е направена след издаването на вторичното разрешение и едновременно с решението за издаване на първичното разрешение, и/или iii) производството по оспорване на валидността на вторичното разрешение не съдържа никакво основание за оспорване на съответното първично разрешение чрез позоваване на твърдяната невалидност на вторичното разрешение, и/или iv) жалбоподателят не е подал молба за удължаване на срока за обжалване на вторичното разрешение, каквато се изисква от националното право в случай на закъсняло оспорване при липса на разпоредба от правото на Съюза, която да предвижда обратното?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли от [Директивата за ОВОС], тълкувана в светлината на член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и/или на принципа на широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че предвиденият в националното право на държава членка срок за предприемане на действия за упражняване на право по тази директива, трябва да бъде разумно предвидим, но не е необходимо да бъде изрично посочен в законодателството по член 11, параграф 2 от [Директивата за ОВОС] и/или в предоставената на обществеността практическа информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане по член 11, параграф 5 от [Директивата за ОВОС], и/или да бъде определен от националната съдебна практика по окончателен и сигурен начин, така че отговорът на втория въпрос не се засяга от предвиждането в националното право на държава членка на предвидим срок от общ характер, който се прилага към публичноправните искове като цяло, включително за подаване на жалба срещу решение, прието на основание член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], и който разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта, макар и това да е по-скоро имплицитно, а не изрично посочено в съответното национално право?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че „няма друго задоволително решение“ освен решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], освен ако компетентният орган действително не разгледа алтернативни възможности като алтернативно местоположение или алтернативен проект или отказ на дерогацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], се приема „с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания“, освен ако самата дерогация — а не смекчаващите мерки, приети за намаляване или компенсиране на вредата, причинена от действията, разрешени с решението за дерогация — не предоставя конкретна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/25: Dris, Заключение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани самостоятелно или във връзка с член 165, параграф 1 и параграф 2, второ тире ДФЕС и член 14, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат квотна система като тази, въведена с член 1 от Декрета от 16 юни 2006 г. и с член[ове] 1, 6 и 17bis от Декрета от 29 март 2017 г., която поради големия дял напускащи територията на страната след завършване на медицинско образование чуждестранни студенти е ограничила достъпа им до университетското обучение по медицина с цел поддържане на качествено медицинско обслужване, добро управление на процеса на обучение и опазване на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/24: Stichting de Thuiskopie, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на защитено произведение чрез офлайн стрийминг копие, което се създава от доставчика на стрийминг услуга на устройството на крайния потребител по искане на този потребител, като последният технически не може да разполага с него извън тази услуга и е гарантирано, че носителят на авторското право върху това произведение запазва такъв контрол върху произведението, който му позволява да блокира достъпа до това копие, попада в обхвата на изключението за частно копиране, предвидено в тази разпоредба?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че приложението на изключението, предвидено в тази разпоредба, се влияе от обстоятелството, че действието по копиране на съответното произведение за офлайн стрийминг или използването на това копие е било предмет на плащане към носителя на авторското право върху това произведение по силата на лиценз, разрешаващ такова копие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/25: Lima, Заключение от 16 април 2026 г.
Трябва ли точки 2.2.1 и 2.2.2 от част IV от приложение II към Регламент [2018/848] във връзка с член 7, букви б) и в) от този регламент да се тълкуват в смисъл, че при преработката на биологични храни за нормална консумация биологично сертифициран прах, получен от почистени, смлени и изсушени седименти на водораслото Lithothamnium calcareum, което е естествено богато на калциев карбонат, попада в обхвата на точка 2.2.2, буква е), подточка i) от част IV от приложение II към [посочения] регламент […], и следователно е забранен, тъй като употребата на калций в храни за нормална консумация не се изисква пряко от закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 1 и член 10а от Директива 2003/87/ЕО във връзка със съображения 5, 7 и 20 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която облага конкретен икономически оператор, на когото са разпределени значителни количества безплатни квоти за емисии на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС с данък върху квотите за емисии на CO2 на инсталацията му с продуктов показател и/или процеси, когато тази правна уредба има за последица неутрализирането на компенсаторния ефект на разпределението на тези квоти и противоречи на целта за запазване на конкурентоспособността и избягване на изместването на въглеродни емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/25: Wojewoda Śląski, Заключение от 16 април 2026 г.
1) Противоречи ли на следните принципи на Договорите: a) правова държава и зачитане на правата на човека (член 2 и член 6, параграф 3 [ДЕС]); б) пропорционалност (член 52, параграф 1 в светлината на член 51, параграф 1 от Хартата във връзка с член 6, параграф 1 ДЕС); в) предимство на правото на Съюза и ефективност на същото (член 4, параграф 3 ДЕС); г) „право на добра администрация“ (разглеждано като принцип на Европейския съюз: член 41, параграфи 1—4 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1 ДЕС, както и практиката на Съда), продължителното и многократно удължавано изключване в националното право по административни или икономически причини на правото на чужденците (граждани на трети държави) да използват ефективни правни средства за защита срещу бавността на органите на публичната администрация (напомнителни писма, оспорване на бездействие или на прекомерната продължителност на производството), по-специално в контекста на изискванията на член 34, параграфи 1 и 3 от Директива [2016/801]?
2) Трябва ли описаното в първия въпрос продължително и многократно удължавано изключване в националното право на възможността за чужденците — граждани на трети държави, да използват ефективно правно средство за защита срещу бавността на публичните органи, както и изключването на възможността националният административен съд да присъди подходяща парична сума като обезщетение за нарушението на правото органите да действат без неоправдано забавяне, и изключването на възможността да се наложи издаването на административен акт в определен от съда срок, при положение че полските граждани не са лишени от тези права по собствените си административни преписки и дела, да се тълкуват като: a) неотговарящи на изискванията на общия интерес и ограничаващи прекомерно сферата на основните права на Европейския съюз (член 2 и член 6, параграфи 1 и 3 ДЕС във връзка с член 52, параграфи 1—3 от Хартата); б) дискриминационни спрямо чужденците — граждани на трети държави (член 2 ДЕС, членове 10 и 18 ДФЕС, член 20 и член 21, параграфи 1 и 2 от Хартата); в) нарушаващи принципа на справедливост (член 2 ДЕС); г) възпрепятстващи реалния и ефективен достъп до правосъдие (член 2 ДЕС, член 67, параграф 4 ДФЕС, член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.