Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-761/24: AXA Bank Belgium и др., Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Противоречи ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които при пълна недействителност на потребителски договор поради включена в него неравноправна клауза:
– правните последици от недействителността не се коригират в правоотношението между първоначалния кредитор и потребителя като длъжник, тъй като националното законодателство предвижда възможност за сключване на водещо до субективна новация споразумение между първоначалния кредитор и трето лице,
– правните последици от недействителността се коригират само между потребителя и правоприемника, който вследствие на заместване по договора встъпва като нова страна в договорното правоотношение, така че всяко евентуално плащане потребителят е длъжен да извършва към новата страна по договора, а не към първоначалния кредитор и, обратно, за сумите, които евентуално трябва да му бъдат възстановени, може да предявява иск само срещу новата страна по договора, въпреки че не е извършвал никакво плащане към тази страна?
Противоречи ли на понятието „продавач или доставчик“ по член 2, буква в) от Директива 93/13 национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които правните последици от недействителността на неравноправен потребителски договор могат да настъпят само между настоящите страни по договора, т.е. между новия кредитор, встъпил като заместваща страна в договорното правоотношение вследствие на субективната новация, и потребителя като длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-799/24: Babcock Montajes, Заключение от 23 април 2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/24: Freie Hansestadt Bremen, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-275/25: Kolwager, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Прилага ли се [член 13 от ППИ] към облагането с данък върху даренията?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: изключва ли [член 13 от ППИ] възможността служител или друг служител на Съюза, който установява своето местожителство на територията на държава членка, различна от държавата членка на произход, единствено поради изпълнението на служебните си задължения в службата на Съюза, да установи допълнително данъчно местожителство в държава членка, различна от държавата, в която изпълнява служебните си задължения, ако същевременно запази действително местожителство в държавата, в която изпълнява служебните си задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/23: Deutsche Lufthansa/Ryanair и Condor Flugdienst, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Нарушени ли са границите на съдебния контрол и изопачени ли са фактите от Общия съд при тълкуването и прилагането на точка 49, буква в) от Временната рамка относно възможността бенефициерът да получи финансиране на пазарите при достъпни условия?
Правилно ли е приел Общият съд, че Комисията е нарушила изискванията на точки 61, 62, 68 и 70 от Временната рамка, като не е изискала механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или подобен механизъм при дяловото участие и непрякото дялово участие II?
Дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е нарушила точка 67 от Временната рамка относно определянето на цената при преобразуване на хибридни капиталови инструменти?
Превишил ли е Общият съд границите на съдебния си контрол и допуснал ли е грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката относно наличието на значителна пазарна мощ на Lufthansa на релевантните летища?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е опорочила решението си с явна грешка в преценката, изключвайки конкурентите с вече създадена база от първия етап на процедурата за преотстъпване на слотове?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС относно причините за възмездното преотстъпване на слотовете и ефективността на ангажиментите по отношение на тези слотове от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/24: Nederlandse Voedsel- en Warenautoriteit и др., Съдебно решение от 21 април 2026 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2014/40/ЕС да се тълкува в смисъл, че всички непубликувани в Официален вестник на Европейския съюз стандарти ISO без изключение са непротивопоставими на частноправните субекти, в това число и на Фондацията, независимо че съответният частноправен субект е имал възможност да се запознае с тези стандарти и да ги получи (срещу възнаграждение)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/22: Комисия/Унгария (Valeurs de l’Union), Съдебно решение от 21 април 2026 г.
Дали, като прие разпоредбите на Закон № LXXIX от 2021 г. за по-строги мерки спрямо лицата, осъдени за педофилия, и за изменение на някои закони в интерес на защитата на децата, Унгария е нарушила задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО, членове 16 и 19 от Директива 2006/123/ЕО, член 56 ДФЕС, членове 1, 7, 11 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6а, член 2 и член 3, параграф 1, както и член 9, параграф 1, буква в), подточка ii) от Директива 2010/13/ЕС, член 2 ДЕС, член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 8, параграф 2 от Хартата на основните права, като въведе ограничения относно отклонението от половата идентичност, съответстваща на пола, определен при раждането, смяната на пола или хомосексуалността с цел защита на децата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/25: Navarro Riofrío/Испания, Определение от 20 април 2026 г.
Ограничена ли е компетентността на съдилищата на Европейския съюз по искове за обезщетение срещу държава членка за предполагаеми нарушения на правото на Съюза?
Може ли принципът на ефективна съдебна защита или член 47 от Хартата да обосноват компетентност на съдилищата на Съюза по такива искове?
Задължени ли са съдилищата на Съюза да се произнасят по доводи, свързани с международни договори, когато са явно некомпетентни по даден спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/25: Captrain Italia и др., Заключение от 16 април 2026 г.
1) Може ли да се наложи система от санкции, различна от предвидената в изричната разпоредба на член 35 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли член 35 [от Директива 2012/34] кумулирането на няколко системи от санкции, т.е. за едно и също деяние — закъснение на гранична гара — на железопътното предприятие да може да бъде наложена както санкция съгласно общата схема, която е приложима за цялата мрежа, така и специфична санкция за граничната гара?
3) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта], когато въвежда или във всички случаи „утвърждава“ система от санкции за граничните гари за железопътните предприятия за товарни превози, винаги да следи за спазването на изискванията на тази разпоредба, като гарантира неутралността на мярката, така че i) да се предвидят премии за добросъвестните железопътни предприятия, ii) да се предвидят компенсация за ощетените предприятия и iii) да се налагат санкции и на управителя на инфраструктурата, ако той е причината за закъснението, ако се приеме, че неутралността предполага двустранен характер на отделните санкции?
4) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта] да координира и при какви условия системата от санкции, включена в „Performance Regime“ (режим на експлоатация), и системата от санкции за гранични гари, така че двете системи да преследват координирано целта за ефективност на мрежата, без да представляват прекомерна тежест за железопътните предприятия, засегнати от санкциите за гранични гари?
5) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] да се координират максималните суми, предвидени в двете системи от санкции, и да се извършва преценка на икономическото им въздействие върху железопътните предприятия, така че принципът на ефикасност да бъде балансиран с принципа на пропорционалност и разумност и да не се застрашава жизнеспособността на железопътните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/24: Drumakilla, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че когато проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [тази директива], за който е подадена молба за разрешение за осъществяване („първично разрешение“), не може да бъде осъществен, без преди това възложителят да е получил друго разрешение („вторично разрешение“), и когато органът, компетентен да издаде първичното разрешение за такъв проект, запазва възможността да оцени въздействието на проекта върху околната среда по-строго, отколкото това е направено във вторичното разрешение, това вторично разрешение (ако бъде издадено преди първичното разрешение) трябва да се разглежда като част от процедурата по издаване на разрешение за осъществяване за цели, различни от тези, свързани с обхвата на въпросите, които трябва да бъдат разгледани или оценени съгласно [Директивата за ОВОС], както по принцип, така и когато вторичното разрешение е решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], което разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че национална правна уредба относно датата, от която започва да тече срокът за оспорване на валидността на решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] („вторично разрешение“), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска този срок да започне да тече преди датата на издаване на съответното разрешение за осъществяване („първично разрешение“), както по принцип, така и в случай че i) проектът е бил предмет на предвиденото в член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС] разглеждане на всеки отделен случай и/или ii) преценката по член 4, параграф 5 за целите на първичното разрешение е направена след издаването на вторичното разрешение и едновременно с решението за издаване на първичното разрешение, и/или iii) производството по оспорване на валидността на вторичното разрешение не съдържа никакво основание за оспорване на съответното първично разрешение чрез позоваване на твърдяната невалидност на вторичното разрешение, и/или iv) жалбоподателят не е подал молба за удължаване на срока за обжалване на вторичното разрешение, каквато се изисква от националното право в случай на закъсняло оспорване при липса на разпоредба от правото на Съюза, която да предвижда обратното?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли от [Директивата за ОВОС], тълкувана в светлината на член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и/или на принципа на широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че предвиденият в националното право на държава членка срок за предприемане на действия за упражняване на право по тази директива, трябва да бъде разумно предвидим, но не е необходимо да бъде изрично посочен в законодателството по член 11, параграф 2 от [Директивата за ОВОС] и/или в предоставената на обществеността практическа информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане по член 11, параграф 5 от [Директивата за ОВОС], и/или да бъде определен от националната съдебна практика по окончателен и сигурен начин, така че отговорът на втория въпрос не се засяга от предвиждането в националното право на държава членка на предвидим срок от общ характер, който се прилага към публичноправните искове като цяло, включително за подаване на жалба срещу решение, прието на основание член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], и който разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта, макар и това да е по-скоро имплицитно, а не изрично посочено в съответното национално право?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че „няма друго задоволително решение“ освен решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], освен ако компетентният орган действително не разгледа алтернативни възможности като алтернативно местоположение или алтернативен проект или отказ на дерогацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], се приема „с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания“, освен ако самата дерогация — а не смекчаващите мерки, приети за намаляване или компенсиране на вредата, причинена от действията, разрешени с решението за дерогация — не предоставя конкретна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.