Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като релевантните в главното дело разпоредби на членове 3—5, както и на членове 14 и 21 от Glücksspielgesetz (Закон за хазарта, наричан „GSpG“), които предоставят възможност за организиране на хазартни игри с игрални автомати единствено при условие (чието спазване може да бъде осигурено както посредством предвиждането на наказателна отговорност, така и чрез пряко въздействие върху обекта на нарушението) че е издадено и е налично разрешение, при положение че е възможно да съществуват само ограничен брой такива разрешения, независимо от обстоятелството, че както е видно, до този момент в нито едно съдебно или административно производство държавата не е доказала, че свързаната с тази мярка престъпност и/или пристрастяване в действителност представлява(т) съществен проблем, който може да бъде преодолян не чрез контролирано разрастване на дейностите по организиране на хазартни игри, за които да се издават разрешителни на голям брой отделни организатори на хазартни игри, а единствено чрез свързано с умерена реклама контролирано разрастване на дейността на дадено предприятие в монополно положение (съответно на много малък брой предприятия в олигополно положение)?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, установеният в член 56 ДФЕС и в членове 15—17 от [Хартата] принцип на пропорционалност допуска ли национална правна уредба като членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от Strafgesetzbuch, съгласно които в резултат на неточни легални определения е налице почти пълна наказателна отговорност, включително за различните категории участници (които могат да бъдат установени в други държави — членки на Европейския съюз), чието участие е много далечно (като например обикновените продавачи или наемодатели на игрални автомати)?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, демократичните изисквания и изискванията на правовата държава, които очевидно са залегнали в основите на член 16 от [Хартата], и/или изискванията за справедливост и ефективност съгласно член 47 от [Хартата], и/или задължението за прозрачност съгласно член 56 ДФЕС, и/или забраната за повторно съдебно преследване и наказване съгласно член 50 от Хартата на основните права допускат ли национална правна уредба като разпоредбите на членове 52—54 от GSpG, член 56a от GSpG и член 168 от StGB, чието разграничение при липсата на еднозначна законова уредба е трудно предвидимо и предварително установимо за гражданите, като всеки конкретен случай следва да се изяснява след провеждане на формално производство, свързано с голям разход на ресурси, и при положение че с тези разпоредби се свързват допълнителни различия по отношение на компетентността (на административните органи или съдилищата), правомощията за въздействие, свързаното с това заклеймяване във всеки отделен случай и процесуалното положение на страните (например разместването на тежестта на доказване)?
4) При утвърдителен отговор на първите три въпроса, допуска(т) ли член 56 ДФЕС и/или членове 15—17 от [Хартата] и/или член 50 от [Хартата] предвиждането на наказателна отговорност за лице, което е страна в посочените в член 2, параграф 1 точка 1 и член 2, параграф 2 от GSpG правоотношения, тясно свързани с даден игрален автомат за хазартни игри, и/или изземването, съответно отнемането в полза на държавата на тези уреди, и/или принудителното затваряне на цялото предприятие на такова лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Възможно ли е административно разрешение за лекарствен продукт, издадено от Swissmedic и автоматично признато в Лихтенщайн, да се счита за първо разрешение за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009, когато предхожда разрешения, издадени от ЕМА или други държави членки по Директива 2001/83/ЕО?
Оказват ли влияние върху това тълкуване обстоятелствата, че ЕМА е отказала издаването на разрешение въз основа на същите клинични данни или че швейцарското разрешение е било временно спряно и впоследствие възстановено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Включва ли понятието „активна съставка“ по член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 адювант, който сам по себе си няма терапевтично действие, но усилва ефекта на друг компонент във ваксина?
Може ли комбинацията от активна съставка с терапевтично действие и адювант, който сам по себе си е лишен от такова действие, да се разглежда като „комбинация от активни съставки“ по смисъла на същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 14, параграф 1 във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009, поради непредоставяне на максимален капацитет на всички участници на пазара, и по-специално на услуги за виртуален обратен пренос на газ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Приложимо ли е определението за „предоставяне на услуги“ по член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 към договорите за складиране на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Обхваща ли определянето на подлежащи на възстановяване съдебни разноски разноски, направени в предходни инстанции или само тези, свързани с настоящото съдебно производство?
Допустимо ли е възстановяване на ДДС като част от съдебните разноски за предприятие, което има право на данъчен кредит по националното законодателство?
Какви критерии следва да се приложат при определяне на размера на необходимите и разумни съдебни разноски във връзка със защитата на интересите на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.