Съд
Дела, гледани от Съда
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че таксите, събирани от нотариус държавен служител за нотариално удостоверяване на правна сделка, която има за предмет преобразуването на капиталово дружество в друг вид капиталово дружество, представляват данъци по смисъла на директивата, дори ако преобразуването не води до увеличаване на капитала на приемащото или на преобразуваното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
а) Трябва ли залегналият в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на този принцип, когато адресатът на бъдещото решение наистина не е бил изслушан, преди администрацията да приеме неблагоприятното за него решение, но все пак впоследствие е получил възможност да бъде изслушан на следващия етап от административния процес (обжалването по административен ред), който предхожда обжалването пред националния съд?
б) Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
Ако отговорът на втория въпрос, буква б) е отрицателен: какви обстоятелства може да вземе предвид националният съд при определянето на тези правни последици, и по-специално може ли да вземе предвид дали при липсата на нарушение на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията изходът на производството би бил различен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Кои са изискванията относно валидността и доказването на уведомлението за решение на Комисията до постоянното представителство на държава членка?
Какво е значението на спазването на сроковете за обжалване при съдебно производство в рамките на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Какви са изискванията за валидно връчване на решение на Комисията на държава членка чрез Постоянното ѝ представителство при липса на специална уредба в правото на Съюза?
Следва ли да се изисква идентифициране и подпис на получателя на решението при връчване чрез куриер?
Може ли вътрешната организация на Постоянното представителство на държава членка да влияе на началния момент на срока за обжалване на решение на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата за нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 Комисията да взема предвид продължителността на нарушението, въпреки че този критерий не е изрично предвиден в член 14, параграф 3 от същия регламент?
Съвместимо ли е с принципа на забрана на обратната сила на закона прилагането на разпоредбите на Регламент № 139/2004 към концентрация, осъществена преди влизането му в сила?
Явява ли се грешка в правото и противоречие в мотивите квалифицирането на нарушението като продължаващо, когато става въпрос за еднократно осъществена концентрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата за нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент № 4064/89 Комисията да взема предвид продължителността на нарушението, въпреки че член 14, параграф 3 от същия регламент не предвижда това като критерий?
Съвместимо ли е с принципа за неприложимост с обратна сила на закона прилагането на разпоредбите на Регламент № 139/2004 към концентрация, осъществена преди влизането му в сила?
Правилно ли е квалифицирано нарушението като продължаващо, а не като еднократно, и спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Приложими ли са разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО към договор за кредит, сключен преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, чието действие продължава след тази дата?
Възможно ли е национална разпоредба, с която се признава характер на изпълнително основание на договор за банков кредит, да накърнява свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по членове 49 и 56 ДФЕС в изцяло вътрешна ситуация?
Дава ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз основание да се признае за несъвместима национална разпоредба, според която договори за кредит имат характер на изпълнително основание, когато не се прилага правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
3) Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
4) Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.