Съд

Следва ли данните, съдържащи се в докладната записка относно заинтересованото лице и отнасящи се до това лице, да се считат за лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46?
Представлява ли съдържащият се в докладната записка правен анализ лични данни по смисъла на споменатата разпоредба?
В случай че описаните по-горе данни представляват лични данни, следва ли администраторът или съответният държавен орган да предостави достъп до тези лични данни на основание на член 12 от Директива 95/46 и на член 8, параграф 2 от Хартата?
Може ли във връзка с това заинтересованото лице също така да се позове пряко на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и ако това е така, следва ли съдържащата се в него формулировка „като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността“ на процеса на вземане на решение, да се тълкува в смисъл, че поради тази причина може да бъде отказан достъп до докладната записка?
В случай че заинтересованото лице подаде молба за достъп до докладната записка, администраторът или съответният държавен орган следва ли да предостави на разположение на това лице копие на този документ, за да удовлетвори правото му на достъп?
Трябва ли член 12, буква a), второ тире от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи?
Следва ли изразът „право на достъп“ в член 8, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съществува право да се получи копие от документите, в които са обработени лични данни, или е достатъчно да се предостави пълна справка в разбираема форма за личните данни, които се обработват във въпросните документи по смисъла на член 12, буква а), второ тире от Директива 95/46?
Отнася ли се член 41, параграф 2, буква б) от Хартата и за държавите — членки на Европейския съюз, когато те прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата?
Доколкото като последица от предоставянето на достъп до „докладните записки“ в същите вече не се излагат съображенията, поради които се предлага определено решение, а това е неблагоприятно от гледна точка на безпрепятствения вътрешноведомствен обмен на становища и правилното протичане на процеса по вземане на решения, обосновава ли тази последица легитимен интерес от поверителност по смисъла на член 41, параграф 2, буква б) от Хартата?
Може ли съдържащите се в „докладните записки“ правни анализи да се разглеждат като лични данни по смисъла на член 2, буква a) от Директива 95/46?
Защитата на правата и свободите на други лица по смисъла на член 13, параграф 1, буква ж) от Директива 95/46 обхваща ли и интереса от безпрепятствен вътрешноведомствен обмен на становища
При отрицателен отговор на този въпрос, може ли тогава да се приеме, че посоченият интерес попада в хипотезата на член 13, параграф 1, буква г) или е) от тази директива?