всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-698/17: Klement/EUIPO, Съдебно решение от 23 януари 2019 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното решение?
Може ли да се приеме, че триизмерната марка е била използвана реално, когато е използвана във форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния характер на марката?
Правилно ли е приложен критерият за отличителен характер по отношение на триизмерна марка, състояща се от формата на стоката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-694/17: Pillar Securitisation, Заключение от 22 януари 2019 г.

В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива [2008/48], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от [Конвенцията от Лугано II] по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/18: Sea Chefs Cruise Services, Заключение от 17 януари 2019 г.

Трябва ли разпоредбите на член 20, [параграф 2] от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година да се тълкуват в смисъл, че с тях се въвежда правило за преклудиране — съгласно което данъчнозадължено лице от държава членка, искащо да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от държава членка, в която то не е установено, не може да отстрани нередовностите в заявлението си за възстановяване в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор, ако не е спазило срока за отговор на молба за предоставяне на информация, отправена от администрацията в съответствие с разпоредбите на [параграф 1] от същия член — или, напротив, в смисъл, че в рамките на правото на обжалване, предвидено в член 23 от посочената директива, и предвид принципите на неутралитет и на пропорционалност на данъка върху добавената стойност данъчнозадълженото лице може да отстрани нередовностите в заявлението си в производството пред съда, разглеждащ данъчния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/17: SH, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.

1) Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на [HIB]:
а) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011;
б) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в [Съюза], е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
в) ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
г) ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в [Съюза] банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
д) ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44.
2) Трябва ли да се счита, ако посоченото в [първия въпрос, букви а) и б)] задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на [Регламент № 204/2011], че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в […] списък[а] в приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3) Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 [първи въпрос, буква в)] член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4) Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание [първи въпрос, буква г)]
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5) Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6) Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент [2016/44] — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби [първи въпрос, буква д)] — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащи чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, буква а) или б) — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/17: Deutsche Post, Съдебно решение от 16 януари 2019 г.

Трябва ли член 24, параграф 1, втора алинея от Регламент за изпълнение [2015/2447] да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба митническият орган има право да изиска от заявителя да посочи данъчните идентификационни номера, издадени от германската Федерална данъчна служба за целите на облагането с данъка върху доходите на физическите лица, както и компетентните за това облагане данъчни служби, по отношение на членовете на надзорния съвет на заявителя и на неговите изпълнителни директори, началници на отдели, главни счетоводители, началници на отдели по митнически въпроси, както и лицата, които отговарят за митническите въпроси, и лицата, които имат специални познания в митническата област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-631/17: Inspecteur van de Belastingdienst, Заключение от 10 януари 2019 г.

Към законодателството на коя държава членка препраща Регламент № 883/2004 за периода, в който заинтересованото лице работи при установен в Нидерландия работодател, какъвто е настоящият случай, в който заинтересованото лице (a) живее в Латвия, (б) има латвийско гражданство, (в) наето е на работа при установен в Нидерландия работодател (г) като моряк, (д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и (е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-740/18: Réexamen FN и др./CEPOL, Решение за преразглеждане от 20 декември 2018 г.

Съществува ли сериозен риск за единството или последователността на правото на Европейския съюз, който да оправдава преразглеждане на решението на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-675/17: Preindl, Съдебно решение от 6 декември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Признаване на професионалните квалификации — Директива 2005/36/ЕО — Признаване на удостоверения за професионална квалификация, получени след частично съвпадащи периоди на обучение — Правомощия на приемащата държава членка да извърши проверка“ По дело C‑675/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 12 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 30 ноември 2017 г., в рамките на производство по дело Ministero della Salute срещу Hannes Preindl СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцята на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за г‑н Preindl, от M. Schullian и C. Senoner, avvocati, – за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от M. Russo, avvocato dello Stato, – за испанското правителство, първоначално от A. Gavela Llopis, а впоследствие от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от H. Støvlbæk и L. Malferrari, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 21, 22 и 24 от Директива ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/17: A и др., Заключение от 29 ноември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. BOBEK представено на 29 ноември 2018 година ( 1 ) Дело C‑347/17 A B C D E F G срещу Staatssecretaris van Economische Zaken (Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Rotterdam (Районен съд, Ротердам (Нидерландия) „Преюдициално запитване — Регламент (EО) № 853/2004 — Регламент (EО) № 854/2004 — Хигиена на храните от животински произход — Домашни птици — Задължения за кланиците след изкормването — Естество и съдържание — Почистване на трупове — Понятие за замърсяване — Видимо или невидимо замърсяване по кланичен труп — Замърсяване с фекалии, жлъчка и съдържимо в гушата — Контрол — Правомощия на служители“ I. Въведение 1. Въз основа на няколко проверки нидерландските власти глобяват седем оператора на кланици за неспазване на националното законодателство и законодателството на Европейския съюз в областта на храните от животински произход. Проверките са извършени на етапа от кланичния процес, който следва изкормването и почистването на птиците и предшества охлаждането им. Установено е видимо замърсяване под формата на фекалии, жлъчка или съдържимо в гушата. 2. Птицекланиците оспорват начина на извършване на проверките и направените констатации пред националните органи. Именно в този контекст Съдът е приканен да тълкува естеството и съдържанието на задълженията, произтичащи от законодателството на ЕС за кланиците в птицевъдния сектор, по-специално какъв вид замърсяване следва да се избягват по време на кланичния процес и какви са предоставените съгласно правото на ЕС правомощия на ветеринарните служители да извършват проверки на кланичния процес. II. Правна уредба А. Правото на Съюза 1. Регламент (ЕО) № 853/2004 3. В член ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-567/17: Bene Factum, Заключение от 28 ноември 2018 г.

1) Трябва ли член 27, параграф 1, буква б) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки да се тълкува в смисъл, че се прилага за каквито и да са продукти, които не са предназначени за потребление от хора, в съответствие с тяхната основна (пряка) целяна употреба (потребление), независимо от факта, че някои лица потребяват козметични продукти и продукти за лична хигиена като разглежданите по настоящото дело като алкохолни напитки с цел да предизвикат състояние на опиянение?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че лицето, извършило вноса на разглежданите продукти от държава членка, е знаело, че съдържащите денатуриран етилов алкохол продукти, произвеждани по негова поръчка и доставяни (продавани) на крайни потребители в Литва от трети лица, се потребяват от някои лица като алкохолни напитки, и при производството и етикетирането на тези продукти съответно е взело предвид този факт с цел да продаде възможно най-много от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15051525354334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form