всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - трети състав

Съдебен състав – Съд – трети състав

Дело C-466/16: Съвет/Marquis Energy, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Допустимо ли е жалба срещу антидъмпингов регламент да бъде подадена от производител, който не е износител, с оглед на изискването за пряко засягане по член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Правилно ли е тълкуван и приложен член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент по отношение на възможността за определяне на индивидуални дъмпингови маржове за производители, които не са износители?
Може ли да се приеме, че не е невъзможно за включените в представителната извадка американски производители да се приложат индивидуални мита, въпреки структурата на пазара и търговската верига на продукта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-465/16: Съвет/Growth Energy и Renewable Fuels Association, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент на Съюза в качеството си на представители на американски производители на биоетанол, които не са изнасяли пряко за Съюза?
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент в лично качество, извън защитата на процесуалните си права по време на административната процедура?
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент в качеството си на представители на търговци/извършващи смесване предприятия, които са само асоциирани членове без право на глас?
Допустимо ли е сдружения като Growth Energy и Renewable Fuels Association да обжалват антидъмпингов регламент в качеството си на представители на други свои членове, които не са включени в представителната извадка и за които няма доказателства, че са били пряко засегнати от регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-567/17: Bene Factum, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.

Трябва ли член 27, параграф 1, буква б) от Директива 92/83 […] да се тълкува в смисъл, че се прилага за каквито и да са продукти, които не са предназначени за потребление от хора, в съответствие с тяхната основна (пряка) целена употреба (потребление), независимо от факта че някои лица потребяват козметични продукти или продукти за лична хигиена като разглежданите по настоящото дело като алкохолни напитки с цел да предизвикат състояние на опиянение?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че лицето, извършило вноса на разглежданите продукти от държава членка, е знаело, че съдържащите денатуриран етилов алкохол продукти, произвеждани по негова поръчка и доставяни (продавани) на крайни потребители в Литва от трети лица, се потребяват от някои лица като алкохолни напитки, и при производството и етикетирането на тези продукти съответно е взело предвид този факт с цел да продаде възможно най-много от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-554/17: Jonsson, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.

Следва ли член 16 от Регламент № 861/2007 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка пред прилагането на национална разпоредба, съгласно която, когато в производството са направени няколко иска или когато иск е уважен частично, разходите по производството може да не се присъждат или да се присъдят частично в зависимост от това дали исковете са частично уважени или частично отхвърлени?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, как конкретно следва да се тълкува изразът „страната, загубила делото“ в член 16 от Регламент № 861/2007?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-664/17: Ellinika Nafpigeia, Заключение от 7 февруари 2019 г.

1) Трябва ли, по смисъла на член 1 от Директива 98/50 и за да се установи дали е налице или не прехвърляне на предприятие, стопанска дейност или части от предприятие или стопанска дейност, под „стопански субект“ да се разбира напълно самостоятелна производствена единица, която може да функционира за постигане на стопанската си цел, без да е необходимо да си набавя (чрез закупуване, заем, наемане или по друг начин) производствени фактори (суровини, работна ръка, технически съоръжения, части от крайния продукт, помощни услуги, икономически ресурси и т.н.) от трети лица
Достатъчно ли е вместо това за квалифицирането като „стопански субект“ да са налице отделен предмет на дейност, действителна възможност този предмет да представлява целта на стопанското предприятие и възможност за ефективна организация на факторите на производство (суровини, машини и друго оборудване, работна ръка и помощни услуги) за постигането на тази цел, независимо дали новият оператор си набавя производствените фактори и от външни източници, или дали в конкретния случай е постигнал или не целта на дейността си?
2) Изключено ли е, по смисъла на член 1 от Директива 98/50, да е налице прехвърляне, когато прехвърлителят или приобретателят или и двамата предвиждат не само успешно продължаване на дейността от страна на новия оператор, но и нейното бъдещо прекратяване в рамките на ликвидация на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-322/17: Bogatu, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Изисква ли Регламент № 883/2004, и по-специално член 67 от него, разгледан във връзка с член 11, параграф 2, дадено лице да бъде заето […] в компетентната държава членка или алтернативно да получава парично обезщетение като предвиденото в член 11, параграф 2 от посочения регламент, за да има право на „семейни обезщетения“ […]?
Следва ли понятието „парични обезщетения“ в член 11, параграф 2 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че се отнася само за периода, през който молителят действително получава парични обезщетения, или се отнася за всеки период, през който молителят е осигурен за бъдещ риск, с право на парично обезщетение, независимо дали това обезщетение е било поискано при подаването на молбата за семейни обезщетения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/17: Pandalis/EUIPO, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.

Допуснал ли е Общият съд процесуални или материалноправни нарушения при преценката дали продуктите „Cystus“ следва да бъдат квалифицирани като „немедицински хранителни добавки“ от клас 30 по Ницската спогодба и дали марката е била реално използвана за тези стоки?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с констатацията, че марката не е била реално използвана за „немедицински хранителни добавки“?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката дали използването на думата „cystus“ върху определени продукти представлява използване на марката в съответствие с основната ѝ функция да указва търговски произход?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя да бъде изслушан в производството пред апелативния състав на EUIPO относно евентуалното наличие на абсолютно основание за отказ на регистрацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-183/17: International Management Group/Комисия, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.

Допустимо ли е Комисията да приеме решения, с които отказва възлагането на задачи по изпълнението на бюджета на Европейския съюз на организация, въз основа на съмнения относно нейния статут на международна организация по смисъла на приложимите финансови разпоредби?
Законосъобразно ли е Общият съд да приеме, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е обосновала спорните решения със съмнения относно статута на IMG като международна организация по смисъла на финансовите разпоредби на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-509/17: Plessers, Заключение от 23 януари 2019 г.

Съвместимо ли е правото на подбор, предоставено на приобретателя в член 61, параграф 4 от [ЗЗП], с Директива [2001/23] и по-специално с членове 3 и 5 от нея, доколкото това „съдебно преструктуриране чрез прехвърляне под съдебен надзор“ се прилага с цел да се запази изцяло или отчасти съществуването на прехвърлителя или на неговите дейности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-430/17: Walbusch Walter Busch, Съдебно решение от 23 януари 2019 г.

По какви критерии следва да се преценява в кои случаи може да се приеме, че даден договор е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, и евентуално какъв е обхватът на задължението за предоставяне на информация относно правото на отказ, предвидено в член 6, параграф 1, буква з) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14950515253334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form