Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-249/19: JE (Приложимо право при развод), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Как трябва да се тълкува изразът „приложимото право по силата на член 5 или член 8 не предвижда развод“ [съдържащ се в член 10 от Регламент № 1259/2010] — ограничително и буквално, в смисъл че се отнася само за случаите, в които приложимото чуждо право не предвижда развод под никаква форма, или разширително, в смисъл че обхваща и случаите, в които приложимото чуждо право допуска развод, но при изключително ограничителни условия, включващи предхождащо развода задължително производство за законна раздяла, за каквото правото на сезирания съд не съдържа еквивалентни процесуални разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Допускат ли член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
Допуска ли член 29 от Регламент № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата, а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта, както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-619/19: Land Baden-Württemberg (Communications internes), Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4] да се тълкува в смисъл, че понятието „вътрешни съобщения“ обхваща всички съобщения, които не излизат извън вътрешната служебна дейност на орган, който има задължение за предоставяне на информация?
2) Ограничена ли е във времето защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4/ЕО]?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, прилага ли се защитата на „вътрешните съобщения“ по член 4, параграф 1, първа алинея, буква д) от [Директива 2003/4] само до вземането на решение от органа, който има задължение за предоставяне на информация, или до приключване на друга административна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/19: Movic и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване, да се наложи имуществена санкция за констатираните нарушения и да се обяви, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/19: Bulstrad Vienna Insurance Group, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Следва ли при тълкуването на член 630 от Кодекса за застраховането в светлината на член 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) да се приеме, че решението на орган на държава членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
2) Ако правото на държавата членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на член 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли положение като това в разглежданото дело — при което литовска гражданка, чието обичайно местопребиваване към деня на смъртта ѝ вероятно е било в друга държава членка, но която при всички положения никога не е прекъсвала връзките с държавата си на произход и която освен това е изготвила преди смъртта си завещание в Литва, с което е оставила цялото си имущество на своя наследник, литовски гражданин, и към момента на откриване на наследството е установено, че цялото наследствено имущество се състои от един недвижим имот, намиращ се в Литва, и преживелият съпруг, гражданин на другата държава членка, е изразил ясно намерението си да се откаже от всякакви претенции към наследственото имущество на починалата, не е участвал в образуваното в Литва съдебно производство и се е съгласил с компетентността на литовските съдилища и приложението на литовското право — да се счита за наследяване с трансгранични последици по смисъла на Регламент № 650/2012, по отношение на което се прилага този регламент?
Следва ли литовски нотариус, който започва производство във връзка с наследяване, издава удостоверение за наследствени права и извършва други действия, необходими за да може наследникът да упражни правата си, да се разглежда като „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 650/2012, като се има предвид фактът, че при извършване на дейността си нотариусите спазват принципите на безпристрастност и независимост, решенията им са обвързващи за тях или за съдебните органи и техните действия подлежат на съдебен контрол?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли издаваните от литовски нотариуси удостоверения за наследствени права да се считат за решения по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и с оглед на това трябва ли да се установи наличието на компетентност за издаването им?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/19: Banca Transilvania, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че допуска възможността да се разглежда като неравноправна договорна клауза, която възпроизвежда допълваща норма, от която страните са могли да дерогират, но на практика не са дерогирали, тъй като тази клауза не е била договаряна, каквато е в разглеждания случай клаузата, с която се изисква връщане на кредита в същата чуждестранна валута, в която е бил предоставен?
Може ли да се твърди, при условие че при отпускането на кредит в чуждестранна валута на потребителя не са били представени изчисления/прогнози за икономическото въздействие, което евентуално колебание на обменния курс би имало върху общия размер на произтичащите от договора задължения за плащане, че подобна клауза за цялостно поемане на валутния риск от страна на потребителя (по силата на принципа на номинализма) е ясна и разбираема и че продавачът или доставчикът (банката) е изпълнил добросъвестно задължението за информиране на контрагента си, при условие че максималното ниво на потребителска задлъжнялост, установено от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния), се изчислява по обменния курс към датата на отпускане на кредита?
Допуска ли Директива [93/13] и свързаната с нея съдебна практика, както и принципът на ефективност, възможността след установяване на неравноправния характер на клауза, отнасяща се до поемането на валутния риск, договорът да продължи да се изпълнява без промяна
Каква е възможната промяна, която би довела до неприлагане на неравноправната клауза и до спазване на принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/19: De Masi и Varoufakis/ЕЦБ, Заключение от 9 юли 2020 г.
Неправилно определяне на приложното поле на член 4, параграфи 2 и 3 от Решение 2004/258
Нарушение на член 4, параграф 3, първа алинея от Решение 2004/258
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/19: Naturschutzbund Deutschland – Landesverband Schleswig-Holstein, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Обхваща ли понятието „управление“ по смисъла на трета алинея, второ тире от приложение I към Директива 2004/35 дейности, които са неразривно свързани с директно използване на добива от почвата?
При утвърдителен отговор:
При какви условия управление, съгласно определеното в документите на местообитанието или в целевите документи, следва да бъде разглеждано като „нормално“ по смисъла на Директива 2004/35?
Какъв е времевият критерий по отношение на въпроса дали дадено управление съответства на управлението, извършвано в „минал период“ от собственици или оператори по смисъла на Директива 2004/35?
Може ли да се отговори на въпроса дали дадено управление съответства на управлението, извършвано в минал период от собственици или оператори по смисъла на Директива 2004/35, независимо от документите на местообитанието или целевите документи?
Представлява ли трудова дейност по смисъла на член 2, точка 7 от Директива 2004/35 дейност, упражнявана в обществен интерес в резултат на задача, делегирана по закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.