Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Може ли имуществото и активите на Европейския съюз да бъдат обект на принудителна мярка от страна на национален съд без разрешение на Съда на Европейския съюз?
Следва ли националният съд да установи наличието на сигурно, ликвидно и изискуемо вземане към Европейската комисия като предпоставка за налагане на запор върху предприсъединителни фондове?
Възможно ли е да се извърши преценка на последиците от исканата мярка за функционирането и независимостта на Съюза без наличие на конкретно задължение на Съюза към съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 46 от [Директива 2013/32], съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило, като член 39/57 от [Закона от 15 декември 1980 г.], във връзка с член 51/2, член 57/6, параграф 3, първа алинея, точка 5° и член 57/6/2, параграф 1 от същия закон, което определя срок от десет „календарни“ дни от връчването на административния акт като срок за обжалване на решение за обявяване на недопустимост на последваща молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, особено при положение че връчването е извършено в [Главния комисариат за бежанците и апатридите], където по закон се „счита“, че жалбоподателят е посочил адрес за съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Представлява ли преобразуването по силата на закона на правото на дългосрочно ползване на недвижим имот в право на собственост върху него при обстоятелства като разглежданите в главното производство облагаема с ДДС доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: представлява ли преобразуването по силата на закона на правото на дългосрочно ползване на недвижим имот в право на собственост облагаема с ДДС доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС?
3. В какво качество действа общината, когато събира такси за преобразуването на правото на дългосрочно ползване на недвижим имот в право на собственост върху него при обстоятелства като разглежданите в главното производство — в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС или в качеството на държавен орган по смисъла на член 13 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция?
Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Являва ли се удължаването на одобрението на активното вещество „глифозат“ чрез регламент за изпълнение мярка с индивидуален характер („административен акт“) по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006, която подлежи на вътрешен преглед по искане на неправителствена организация?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 1367/2006 относно достъпа до правосъдие в областта на околната среда да се тълкуват в съответствие с Конвенцията от Орхус така, че да позволяват вътрешен преглед и на актове с общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Може ли регламентът за изпълнение, с който се удължава срокът на одобрението на активното вещество глифозат, да бъде квалифициран като административен акт, подлежащ на вътрешно преразглеждане съгласно член 10 от Регламент № 1367/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Отнася ли се член 23, параграф 1, буква й) от Регламент [2016/679] също и до защитата на интересите на данъчните органи?
2) При положителен отговор, включва ли изразът „изпълнението по гражданскоправни искове“ също и защитата на данъчните органи срещу гражданскоправни искове и трябва ли тези искове вече да са предявени?
3) Допуска ли разпоредбата на член 23, параграф 1, буква д) от Регламент [2016/679], която се отнася до защита на важен финансов интерес на държава членка в областта на данъчното облагане, ограничаване на правото на достъп по член 15 от Регламент [2016/679] с цел да се противодейства на евентуални гражданскоправни отменителни искове срещу данъчните органи в производство по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Как трябва да се тълкува посочването на „съответната държава членка“ в член 25, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2005/85 — като отнасящо се до първата държава членка, предоставила на кандидата закрила, равностойна на убежище, като отнасящо се до втората държава членка, в която е подадена последваща молба за международна закрила, или като отнасящо се до която и да е от тези държави членки?
2) Ако гражданин на трета страна, на когото е предоставена международна закрила под формата на субсидиарна закрила в една първа държава членка, се премести на територията на втора държава членка, представлява ли подаването на последваща молба за международна закрила във втората държава членка злоупотреба с право, така че втората държава членка да има право да приеме мярка, съгласно която такава последваща молба е недопустима?
3) Трябва ли член 25 от Директива 2005/85 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която не е обвързана от [Директива 2013/32], но е обвързана от Регламент [Дъблин III], да приеме мярка като разглежданата в настоящия случай, по силата на която молба за убежище на гражданин на трета страна, на когото преди това е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, се счита за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 263, четвърта алинея ДФЕС, включително на относимите разпоредби от вторичното право на Съюза, по-специално Регламент № 1107/2009
Неправилно тълкуване на член 9 от Орхуската конвенция във връзка с условията за допустимост по член 263, четвърта алинея ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.