Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-601/22: WWF Österreich и др., Заключение от 18 януари 2024 г.
1) Член 12 във връзка с приложение IV към [Директивата за местообитанията], който изисква вълкът да подлежи на строгата система за защита, но изключва популации в няколко държави от това изискване, като за Австрия не е предвидена аналогична дерогация, нарушава ли закрепения в член 4, параграф 2 ДЕС „принцип на равно третиране на държавите членки“?
2) Член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], който разрешава дерогация от строгата система за защита на вълка само в случаите, когато по-специално дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в „областта на естественото им разпространение“„на задоволително равнище“, трябва ли да се тълкува в смисъл, че изисква запазване или възстановяване на благоприятното състояние на запазване не на национално ниво, а в областта на естествено разпространение на дадена популация, която в трансграничен план може да обхваща значително по-голям биографски район?
3) Трябва ли член 16, параграф 1, буква б) от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че наред с преките щети, причинени от даден вълк, като „сериозно увреждане“ следва да се квалифицират и (бъдещите) косвени „икономически“ щети, които не са причинени от даден вълк?
4) Трябва ли член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че поради преобладаващите топографски структури, структури на високопланинското стопанство и оперативни структури в провинция Тирол наличието на „други задоволителни решения“ следва да се преценява единствено с оглед на реалната възможност за осъществяване или и въз основа на икономически критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/22: Jenkinson/Съвет и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Тълкувано ли е правилно първоинстанционното искане и основанията, включително възраженията за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 и Съобщение C(2009) 9502?
Следва ли Общият съд да разгледа доводите за нарушение на член 5 ДЕС, член 336 ДФЕС и Финансовия регламент при определяне на условията за наемане на работа на международния граждански персонал?
Спазени ли са принципите на правото на Съюза, включително принципът на недопускане на дискриминация, при определяне на приложимото национално право към договорните правоотношения?
Допусната ли е грешка при определяне на приложимото право към договорите на жалбоподателя, включително по отношение на критериите за привързване и волята на страните?
Следва ли да се вземат предвид всички последователни договори, сключени в различни мисии на ЕС, като едно непрекъснато договорно правоотношение със „свързани работодатели“?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация поради прилагането на различни национални законодателства към членовете на международния граждански персонал на Eulex Kosovo?
Законосъобразно ли е отхвърлено искането за обезщетение за договорни вреди и за извъндоговорна отговорност?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски в първоинстанционното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/21: Lietuvos notarų rūmai и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/23: Citadeles nekustamie īpašumi, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член [3], точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че се отнася до отделна услуга, която не произтича от сделка за отдаване под наем на собствени недвижими имоти и не е свързана с такава сделка, независимо дали [наемодателят] е предоставил съгласието си наемателят да регистрира адреса си на управление и да извършва сделки в отдадения под наем имот?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли понятието „доставчик на услуги по […] дружествено управление“, съдържащо се в член [3], точка 7, буква в) от Директива 2015/849, да се тълкува в смисъл, че в случаите, при които имотът се отдава под наем от физическо лице, към него трябва да се прилагат същите изисквания като към юридическо лице или правно образувание, независимо от фактическите обстоятелства, например от броя на притежаваните и отдавани под наем имоти, от това, че дейността по отдаване под наем на имота не е свързана с икономическата дейност, или от други обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/22: Hamers/Cedefop, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Спазено ли е изискването за безпристрастност по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при разглеждането на искането за обезщетение от страна на изпълнителния директор ad interim на Cedefop, който е бил свидетел в националното наказателно производство срещу жалбоподателката?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС чрез мотивите на решението за отказ на обезщетение и последващия съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/22: Global Ink Trade, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/22: Cofidis, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допуска ли [Директива 2014/59] облагането в държава членка на клонове на финансови институции, установени в друга държава — членка на Европейския съюз, по силата на законодателство като португалския вътрешен режим [на ASSB], ако с този данък се облагат коригираният пасив и условната стойност на задбалансови дериватни инструменти, приходите от които не са предназначени за националните механизми за финансиране на действията по преструктуриране и за целите на финансирането на Единния фонд за преструктуриране?
Допуска ли свободата на установяване, предвидена в член 49 ДФЕС, национална правна уредба като разглежданата в португалския вътрешен режим [на ASSB], която позволява приспадането от установения и одобрен пасив на определени елементи от пасива, които се отчитат при изчисляването на собствения капитал от първи ред и на собствения капитал от втори ред, в съответствие с разпоредбите на част II от [Регламент № 575/2013], като се вземат предвид преходните разпоредби, предвидени в част IX от същия регламент, които могат да бъдат емитирани само от лица, притежаващи правосубектност, т.е. които не могат да бъдат емитирани от клонове на чуждестранни кредитни институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/23: Tang, Определение от 15 декември 2023 г.
Налице ли са специфични обстоятелства по настоящото дело, които да обосноват особена неотложност за произнасяне по преюдициалните въпроси?
Достатъчен ли е аргументът за необходимост от бърз отговор по запитвания относно Регламент „Дъблин III“, за да се приложи ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Води ли суспензивният ефект на обжалването на решението за прехвърляне до липса на непосредствен риск за жалбоподателя, който да налага ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.