всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-548/22: Presidenza del Consiglio dei ministri и др. (Rétribution des magistrats honoraires), Заключение от 29 февруари 2024 г.

Трябва ли член 288 ДФЕС, членове 17, 31, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти за организацията на работното време, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа на непълно работно време и клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, алинея 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г., който предвижда автоматичен отказ ex lege от всякакви претенции, свързани с прилагането на споменатите директиви, с изгубване на всички други видове защита във връзка с възнагражденията, трудовоправната и социалната закрила, гарантирани от европейското право:
– в случай на подаване само на заявление за участие на непрофесионален магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа,
– или в случай на неуспешно представяне в тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/23: ЕНОЗД/ЕСП (Notion de données à caractère personnel), Определение от 29 февруари 2024 г.

Какво е съдържанието на понятието „интерес от изхода на делото“ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и какви са изискванията за неговата допустимост?
Налице ли е пряк и съществуващ интерес от изхода на делото при положение, че кандидатът за встъпване не е акционер, кредитор или участник в производството, довело до оспорваното решение?
Доказал ли е ANONOS необходимия интерес от изхода на делото, за да бъде допусната молбата му за встъпване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/23: GEMA, Заключение от 22 февруари 2024 г.

Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3 от Директива [2001/29], когато стопанисващият жилищна сграда предоставя на разположение в жилищната сграда телевизори, всеки от които приема предавания чрез стайна антена, без централен приемник за препредаване на сигналите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Заключение от 22 февруари 2024 г.

1) Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като посочените в мотивите, съгласно които специалните мерки за защита, опазване и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в специалните защитени зони (СЗЗ) се прилагат само за „определените видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за определяне на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови индикатори за определянето на дадена територия като СЗЗ?
2) От значение ли е за отговора на предишния въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за защита, опазване и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в специалните защитени зони (СЗЗ) са по същество основни превантивни защитни мерки („предпазни мерки“) за СЗЗ с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
3) От значение ли е за отговора на предишните два въпроса фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директивата за ОВОС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-491/21: Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.

Трябва ли член 21 ДФЕС и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, се отказва издаването на карта за самоличност, представляваща документ за пътуване в рамките на Съюза, само защото е установил местоживеенето си на територията на тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/22: Inkreal, Съдебно решение от 8 февруари 2024 г.

От гледна точка на наличието на международен елемент, какъвто е необходим за прилагането на Регламент [№ 1215/2012], възможно ли е този регламент да се приложи просто защото две страни с местоживеене в една и съща държава членка са избрали за компетентни съдилищата на друга държава — членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-174/23: Twenty First Capital, Заключение от 8 февруари 2024 г.

1) a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от [Директива 2011/61] да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията: i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива, ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право, iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е било договорено преди или след: i) изтичането на срока за транспониране на Директивата; ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право; iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директивата; iv) датата на получаване на разрешението от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд
2) Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директивата в националното право лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директивата, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/23: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” (Associations de magistrats), Заключение от 1 февруари 2024 г.

1) Допускат ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 12 и член 47 [от] [Хартата] да се налагат ограничения за подаването на определени жалби по съдебен ред от професионалните сдружения на магистратите — с цел да се насърчи и защити независимостта на съдиите и правовата държава, както и да се запази статутът на професията — чрез въвеждане на условието, че трябва да е налице законен частен интерес в прекалено стриктен смисъл, въз основа на задължително решение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последвано от национална практика по дела, аналогични на това, в което е поставен настоящият въпрос, като се изисква пряка връзка между административния акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съдебните органи, и пряката цел и задачите на професионалните сдружения на магистратите, предвидени в техните устави, в случаите, когато сдруженията целят да получат ефективна съдебна защита по въпроси, уредени от правото на Съюза, в съответствие с целта и общите уставни задачи?
2) С оглед на отговора на първия въпрос, допускат ли член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложение IX към [Акта относно условията за присъединяването] и Решението [за МСП] национална правна уредба, която ограничава компетентността на Националната дирекция за борба с корупцията, като предоставя изключителната компетентност за разследване на корупционни престъпления (в широк смисъл), извършени от съдии и прокурори, на някои специално определени (от главния прокурор на Румъния, по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет) прокурори от прокуратурата към Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) и съответно на прокуратурите към апелативните съдилища, като последните са компетентни и за другите категории престъпления, извършени от съдии и прокурори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-436/22: ASCEL, Заключение от 25 януари 2024 г.

Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е „неблагоприятно — неподходящо“ съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север, или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/22: Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.

Трябва ли принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че дадено лице може да се счита за окончателно оправдано по смисъла на този член 50 вследствие на постановление за прекратяване на наказателното производство, издадено от прокуратура, без да е разгледано правното положение на това лице като носещо наказателна отговорност за деянието, съставляващо преследваното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11819202122369 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form