всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съд - първи състав

Съдебен състав – Съд – първи състав

Дело C-627/22: Finanzamt Köln-Süd (Imposition sur demande d’un assujetti partiel), Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-200/23: Agentsia po vpisvaniyata, Заключение от 30 май 2024 г.

4) Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
5) В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-23/23: Комисия/Малта (Dérogation à des fins de recherche), Заключение от 30 май 2024 г.

Липса на доказателства за научноизследователска цел на проекта „Чинки“
Липса на друго задоволително разрешение и липса на конкретни и пълни мотиви относно това обстоятелство

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-15/24: Stachev, Съдебно решение от 14 май 2024 г.

Допустимо ли е полицейските органи да се позовават на възможността за временна дерогация от правото на достъп до адвокат по член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48, когато тази разпоредба не е транспонирана в националното законодателство?
Спазени ли са изискванията за отказ от правото на достъп до адвокат по член 9, параграф 1 и 2 от Директива 2013/48, когато заподозреният е неграмотен, не е уведомен за последиците от отказа и отказът не е надлежно удостоверен?
Задължени ли са органите да уведомяват уязвимо лице за възможността да оттегли отказа си от адвокатска защита преди всяко последващо действие по разследването?
Допустимо ли е национална съдебна практика, която лишава съда, разглеждащ мярката за неотклонение, от възможността да прецени дали доказателствата са събрани в нарушение на правото на достъп до адвокат и евентуално да ги изключи от преценката си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/23: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România” (Associations de magistrats), Съдебно решение от 8 май 2024 г.

Допускат ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с членове 12 и 47 от Хартата да се налагат ограничения за подаването на определени жалби по съдебен ред от професионалните сдружения на магистратите — с цел да се насърчи и защити независимостта на съдиите и правовата държава, както и да се запази статутът на професията — чрез въвеждане на условието, че трябва да е налице законен частен интерес в прекалено стриктен смисъл, въз основа на задължително решение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), последвано от национална практика по дела, аналогични на това, в което е поставен настоящият въпрос, като се изисква пряка връзка между административния акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съдебните органи, и пряката цел и задачите на професионалните сдружения на магистратите, предвидени в техните устави, в случаите, когато сдруженията целят да получат ефективна съдебна защита по въпроси, уредени от правото на Съюза, в съответствие с целта и общите уставни задачи?
С оглед на отговора на първия въпрос, допускат ли член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложение IX към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Решение 2006/928 национална правна уредба, която ограничава компетентността на Националната дирекция за борба с корупцията, като предоставя изключителната компетентност за разследване на корупционни престъпления (в широк смисъл), извършени от съдии и прокурори, на някои специално определени [от главния прокурор], по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет, прокурори от [PICCJ] и съответно от прокуратурите към апелативните съдилища, като последните са компетентни и за другите категории престъпления, извършени от съдии и прокурори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-822/21: Латвия/Швеция (Systèmes de garantie des dépôts), Съдебно решение от 30 април 2024 г.

Нарушило ли е Кралство Швеция задължението си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС, като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му?
Нарушило ли е Кралство Швеция принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити съответните вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/23: Комисия/Полша (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Нарушени ли са задълженията на Република Полша по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937 поради липса на транспониране и уведомяване за мерките за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на имуществените санкции за пълна липса на уведомяване за мерките за транспониране на директива?
Съвместимо ли е включването на демографски критерий (население) при изчисляването на фактора „n“ за платежоспособност на държавата членка при определяне на размера на имуществените санкции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-228/23: AFAÏA, Заключение от 25 април 2024 г.

1) Трябва ли приложение II към Регламент (ЕС) 2021/1165 […] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „[промишлено] животновъдно стопанство“ е равностойно на понятието „отглеждане без използване на земя“?
2) Ако понятието „[промишлено] животновъдно стопанство“ се различава от понятието „отглеждане без използване на земя“, кои критерии следва да се вземат предвид, за да се определи дали дадено стопанство трябва да се квалифицира като [промишлено] по смисъла на приложение II към Регламент 2021/1165?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Заключение от 25 април 2024 г.

1. Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да третира по различен начин онлайн лотариите, предлагани от публичноправната организация Loterie nationale, които са освободени от данък върху добавената стойност, и другите, предлагани от частни оператори хазартни игри онлайн, които подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако се приеме, че става въпрос за предоставяне на сходни услуги?
2. В рамките на отговора на предходния въпрос трябва ли националният съд, за да установи дали става въпрос за две сходни категории, които са в конкуренция помежду си и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин по отношение на данъка върху добавената стойност, или става въпрос за отделни категории, за които е допустимо различно третиране, да има предвид само обстоятелството дали двете форми на игри са или не са в конкуренция помежду си от гледна точка на средния потребител — в смисъл, че услугите са сходни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерия за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата услуга (критерий за взаимозаменяемост) — или трябва да има предвид други критерии като например наличието на дискреционно правомощие на държавата членка да освобождава определени категории игри, а да облага други с ДДС, принадлежността на лотариите към отделна категория игри, посочена в член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС], различната правна уредба, приложима към Loterie nationale и към другите хазартни игри, различните контролни органи или обществените цели и целите за защита на участниците в игрите, преследвани от приложимото към Loterie nationale законодателство?
3. Трябва ли принципът за лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 [ДЕС], във връзка с член 267 [ДФЕС], разпоредбите на [Директивата за ДДС] и евентуално принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат конституционният съд на държава членка въз основа на общо позоваване на „бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платените данъци“, по собствена инициатива и без да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, въз основа на вътрешноправна разпоредба, в случая член 8 от Loi spéciale du 6 janvier 1989 sur la Cour constitutionnelle (Специален закон от 6 януари 1989 г. за Конституционния съд), да запази действието за минал период на национални разпоредби в областта на данъка върху добавената стойност, за които е установено, че противоречат на националната конституция и които са отменени на това основание, и чието несъответствие с правото на Съюза е изтъкнато и в подкрепа на жалбата за отмяна пред националния съд, без обаче това оплакване да е разгледано от последния, като по този начин напълно лишава данъчнозадължените лица от правото на възстановяване на ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза?
4. При отрицателен отговор на предходния въпрос, задължават ли същите разпоредби и принципи — тълкувани по-специално с оглед на решение от 10 април 2008 г. по дело Marks & Spencer, C‑309/06, съгласно което основните принципи на общностното право, включително и този на данъчен неутралитет, предоставят на икономическия оператор, който е осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — съответната държава членка да възстанови на данъчнозадължените лица ДДС, събран в нарушение на правото на Съюза, когато, както в случая, това нарушение би произтекло впоследствие от решение на Съда, с което в отговор на преюдициални въпроси се обявява, от една страна, несъответствието на отменените национални разпоредби с [Директивата за ДДС], и от друга страна, несъответствието с правото на Съюза на решението на Cour constitutionnelle (Конституционен съд) за запазване на действието за минал период на отменените от него разпоредби?
5. Създава ли въведеното с членове 29, 30, 31, 32, 33 и 34 от Loi-programme du 1er juillet 2016 (Програмен закон от 1 юли 2016 г.) — които са отменени с решение № 34/2018 от 22 март 2018 г. на Cour constitutionnelle (Конституционен съд), но чиито последици се запазват след тази дата по отношение на вече платените данъци за периода от 1 юли 2016 г. до 21 май 201[8] г. — различно третиране между лотариите, независимо дали са традиционни или онлайн, и другите игри и залагания онлайн селективно предимство в полза на операторите на тези лотарии, и следователно помощ, предоставена от белгийската държава или чрез ресурси на белгийската държава, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, и която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107 [ДФЕС]?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос възможно ли е — въз основа на произтичащото по-конкретно от решение от 5 октомври 2006 г., Transalpine Ölleitung in Österreich, C‑368/04, задължение на държавите членки да защитят правата на лицата, засегнати от неправомерното предоставяне на съответната помощ, принципа на лоялно сътрудничество и основните принципи на общностното право, включително и принципа на данъчен неутралитет, които предоставят на икономическия оператор, осъществил доставки на стоки и услуги, право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги (Решение от 10 април 2008 г., Marks & Spencer, C‑309/06) — данъчнозадължените лица, начислили ДДС на основание на неправомерната държавна помощ, да си върнат равностойността на платения данък под формата на обезщетение за поправяне на претърпяната вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-73/23: Chaudfontaine Loisirs, Заключение от 25 април 2024 г.

1. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, докато хазартните игри, които не са предлагани по електронен път, остават освободени от ДДС?
2. Допускат ли член 135, параграф 1, буква и) от [Директивата за ДДС] и принципът на данъчна неутралност държава членка да изключи от обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане единствено хазартните игри, предлагани по електронен път, но не и лотариите, които остават освободени от ДДС, без значение дали са предлагани или не по електронен път?
3. Допуска ли член 267, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз върховна юрисдикция да реши да запази последиците от вътрешноправна разпоредба, която тя отменя поради нарушение на вътрешното право, без да се произнася по нарушението на правото на Съюза, което също е изтъкнато пред нея, и следователно без да постави преюдициалния въпрос за съвместимостта на тази вътрешноправна разпоредба с правото на Европейския съюз, нито да отправи запитване до Съда относно условията, при които би било възможно да реши да запази последиците от тази разпоредба, въпреки несъвместимостта ѝ с правото на Съюза?
4. В случай че отговорът на един от предходните въпроси е отрицателен, възможно ли е било Cour constitutionnelle (Конституционен съд) да запази, с оглед на бюджетните и административните затруднения, които би причинило възстановяването на вече платения данък, вече настъпилите последици на разпоредбите, които е отменил поради несъвместимостта им с националните правила за разпределяне на компетентността, при положение че тези разпоредби са несъвместими и с [Директивата за ДДС]?
5. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен, възможно ли е на данъчнозадълженото лице да бъде възстановен ДДС, който то е платило върху действителния брутен марж на предлаганите от него игри и залагания, и то въз основа на разпоредби, несъвместими с [Директивата за ДДС] и с принципа на данъчна неутралност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11617181920368 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form