Съд - първи състав
Съдебен състав – Съд – първи състав
Дело C-304/16: American Express, Заключение от 6 юли 2017 г.
1) Прилага ли се изискването по член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2015/751 („РОТ“) тристранна платежна картова схема, издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, да се приравнява на четиристранна платежна картова схема само доколкото партньорът в рамките на сътрудничество на различни марки или посредникът действа в качеството на „издател“ по смисъла на член 2, параграф 2 и съображение 29 от РОТ (по-точно когато този партньор или посредник е в договорно правоотношение с платеца, по силата на което той се договаря да му предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, невалидни ли са член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от РОТ, доколкото предвиждат, че такива договорености се считат за четиристранни платежни картови схеми, поради:
a) липса на мотиви в съответствие с член 296 ДФЕС,
б) явна грешка в преценката, и/или
в) нарушение на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/15: PPG и SNF/ECHA, Заключение от 6 юли 2017 г.
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на определението за „междинен продукт“ по член 3, точка 15 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
Нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд не е разгледал довода, че междинните продукти, изолирани на площадката, и транспортираните изолирани междинни продукти изцяло се освобождават от дял VII
Грешка при прилагане на правото при тълкуването на освобождаването на междинните продукти от член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006
Грешка при прилагане на правото при преценката на задължението на ECHA да вземе предвид информацията в досието по приложение XV
Грешка при прилагане на правото при преценката, че спорното решение е пропорционално
Нарушение на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд е пропуснал да разгледа по-малко ограничителните мерки, изтъкнати от жалбоподателите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/16: Fries, Съдебно решение от 5 юли 2017 г.
Съвместима ли е част FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент № 1178/2011 със забраната на дискриминация, основана на възраст по член 21, параграф 1 от Хартата?
Съвместима ли е част FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент № 1178/2011 с член 15, параграф 1 от Хартата, съгласно който всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия?
Попадат ли в понятието „търговски въздушен транспорт“ по смисъла на част FCL.065, буква б), съответно в определението на това понятие в част FCL.010 от приложение I към Регламент № 1178/2011, и т.нар. „празни полети [за пребазиране]“ в рамките на дейността на въздушен превозвач, при които не се превозват нито пътници, нито товари или пощенски пратки?
Попадат ли в понятието „търговски въздушен транспорт“ по смисъла на част FCL.065, буква б), съответно в определението на това понятие в част FCL.010 от приложение I към Регламент № 1178/2011, провеждането на обучение и изпити, при които пилот на възраст над 65 години се намира в пилотската кабина на самолет като член на екипажа, който не участва в полетите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/16: L.Č., Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Трябва ли член 146, параграф 1, буква д) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване от данъчно облагане е приложимо само ако е налице пряка правна връзка, а именно търговски взаимоотношения между доставчика на услугите, от една страна, и получателя или изпращача на стоките, от друга?
На какви критерии трябва да отговаря пряката връзка по смисъла на посочената разпоредба, за да може да се приеме, че дадена услуга, свързана с вноса или износа на стоки, е освободена от данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/16: HX/Съвет, Заключение от 22 юни 2017 г.
Неправилно отхвърляне като недопустимо на искането за изменение на жалбата поради липса на отделен писмен акт
Липса на правен интерес от отмяната на Решението от 2015 г. поради изтичане на срока на действието му и заместването му с нов акт
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/16: Unibet International, Съдебно решение от 22 юни 2017 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което установява концесионен и лицензионен режим за организиране на онлайн хазартни игри, по силата на който оператори могат да сключат договор за концесия и въз основа на него да получат лиценз за организиране на онлайн хазартни игри или като участват в организиран от министъра на икономиката публичен търг за сключване на договор за концесия, или като представят оферта на министъра за сключване на договор за концесия, като последната възможност имат само тези организатори на хазартни игри, които са „с доказана надеждност“ по смисъла на националното законодателство?
Член 56 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска санкции като разглежданите в главното производство, наложени поради нарушение на национално законодателство, което установява концесионен и лицензионен режим за организиране на хазартни игри, ако се окаже, че такова национално законодателство противоречи на този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/16: A, Съдебно решение от 21 юни 2017 г.
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени да проверяват самоличността на лицата, независимо от поведението им и от конкретните обстоятелства, в зона от 30 километра до сухопътната граница на тази държава членка с държавите — страни по [КПСШ], за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на тази държава членка, или за да предотвратят определени наказуеми деяния, които са насочени срещу сигурността на границата или осъществяването на граничната охрана или са извършени във връзка с преминаването на границата, без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на съответната държава членка, полицейските органи на тази държава членка са оправомощени във влакове и в обекти на железопътната ѝ инфраструктура да задържат за кратък срок лица, да ги разпитват и да изискват за проверка носените от тях документи за самоличност или документи за преминаване на границата, както и да преглеждат носените от тях вещи, ако наличната фактическа информация или опитът на граничната полиция дава основание да се предполага, че тези влакове или обекти се използват за неправомерно влизане в страната и влизането става от държава, която е страна по [КПСШ], без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-587/15: Lietuvos Respublikos transporto priemonių draudikų biuras, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Трябва ли член 2, член 10, параграфи 1 и 4 и член 24, параграф 2 от Директива 2009/103, член 3, параграф 4, член 5, параграфи 1 и 4, член 6, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила, както и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че в случаите, когато:
– национално застрахователно бюро (Бюро A) плати обезщетение на лице, пострадало в пътнотранспортно произшествие в държавата членка, в която това бюро е установено, тъй като гражданинът на друга държава членка, който е отговорен за вредата, няма застраховка „Гражданска отговорност“,
– поради това обезщетение Бюро A встъпва в правата на пострадалото лице и претендира възстановяване на разходите, възникнали при уреждането на претенцията от националното застрахователно бюро в държавата на произход на отговорното лице (Бюро Б),
– Бюро Б, без да проведе независимо разследване или да поиска допълнителна информация, се съгласява с искането на Бюро A за възстановяване,
– Бюро Б претендира по съдебен ред от ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) обезщетение за направените разходи,
ищецът в това производство (Бюро Б) може да основе претенцията си срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) единствено на извършеното от Бюро А плащане на разходите и (ищецът в първоинстанционното производство) не е длъжен да установи, че условията за ангажиране на гражданската отговорност на ответника (отговорното лице) са били налице (неговата вина, неправомерни деяния, причинно-следствената връзка и размера на вредата), както и че чуждото право е било правилно приложено при обезщетяването на пострадалото лице?
Трябва ли член 24, параграф 1, пета алинея, буква в) от Директива 2009/103 и член 3, параграфи 1 и 4 от Вътрешните правила (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че преди да вземе окончателно решение за плащане на обезщетение за претърпяната от пострадалото лице вреда, Бюро А трябва да информира ясно и разбираемо (включително с оглед на езика, на който се предоставя информацията) отговорното лице и собственика на превозното средство (ако не са едно и също лице) за началото и хода на процедурата за уреждане на претенцията, както и да им предостави достатъчно време да дадат обяснения или да повдигнат възражения във връзка с бъдещото решение за плащане на обезщетение и/или размера на това обезщетение?
При отрицателен отговор на първия въпрос (т.е. ако ответниците (отговорното лице и собственикът на превозното средство) могат да искат от ищеца в първоинстанционното производство (Бюро Б) да представи доказателства и могат да повдигнат възражения или да изразят съмнения по-специално относно обстоятелствата на пътнотранспортното произшествие, прилагането на регулаторната рамка относно гражданската отговорност на отговорното лице, размера на вредата и начина на изчисляването му), трябва ли член 2, член 10, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Директива 2009/103 и член 3, параграф 4, втора алинея от Вътрешните правила (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничаване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че макар, преди да вземе окончателно решение, Бюро Б да не е поискало от Бюро А да представи информация относно тълкуването на законодателството, приложимо в държавата, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, и относно уреждането на претенцията, Бюро А във всички случаи трябва да предостави тази информация на Бюро Б, ако последното я поиска впоследствие, заедно с всякаква друга информация, необходима на Бюро Б, за да докаже претенцията си [за обезщетение] срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство)?
При утвърдителен отговор на втория въпрос (т.е. Бюро А е длъжно да информира отговорното лице и собственика на превозното средство относно процедурата за уреждане на претенцията и да им даде възможност да повдигнат възражения по отношение на отговорността или на размера на вредата), в случай че Бюро А не изпълни задължението си за предоставяне на информация, какви ще бъдат последиците за:
a) задължението на Бюро Б да се съгласи с искането за възстановяване на понесените разноски, направено от Бюро A;
б) задължението на отговорното лице и собственика на превозното средство да обезщетят Бюро Б за направените от него разходи?
Трябва ли член 5, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила да се разбират и тълкуват в смисъл, че сумата, изплатена като обезщетение от Бюро A на пострадалото лице, трябва да се разглежда като необезпечен риск, поет от самото Бюро А (освен ако този риск е поет от Бюро Б), а не като парично задължение на другото лице, участващо в същото пътнотранспортно произшествие, като се имат предвид обстоятелствата по настоящото дело, и в частност изброените по-долу:
– първоначално органът за изплащане на обезщетения (Бюро A) отхвърля претенцията за обезщетение на пострадалото лице,
– поради тази причина пострадалото лице претендира обезщетение по съдебен ред,
– предявеният срещу Бюро A иск е отхвърлен от първоинстанционните съдилища като неоснователен и недоказан,
– споразумението за доброволно уреждане на спора между пострадалото лице и Бюро A е постигнато едва пред по-горен по степен съд, след като последният посочва, че ако страните откажат да сключат споразумение за доброволно уреждане на спора, делото ще бъде върнато за ново разглеждане,
– Бюро A обосновава решението си да сключи споразумение за доброволно уреждане на спора главно въз основа на обстоятелството, че по този начин ще се избегнат допълнителни разходи, свързани с удължаване на производството,
– в случая няма съд, който да е установил отговорността (вината) на ответника, участващ в пътнотранспортното произшествие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-637/13: Laufen Austria/Комисия, Определение от 15 юни 2017 г.
Подлежи ли на поправка мотив на решение на Съда, когато се иска преразглеждане на мотивите и окончателно разрешаване на спора, при положение че решението е постановено по касационна жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.