Съд - пети състав
Съдебен състав – Съд – пети състав
Дело C-835/18: Terracult, Заключение от 26 март 2020 г.
Допускат ли Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност при обстоятелства като тези в главното производство административна практика и/или тълкуване на разпоредби от националното законодателство, които не разрешават коригирането на някои фактури, и вследствие на това включването на коригираните фактури в справка-декларацията по ДДС за периода, през който се извършва корекцията, за сделки, осъществени в период, който е бил предмет на данъчна ревизия, приключила с издаването на окончателен ревизионен акт от страна на данъчните органи, когато след издаването на ревизионния акт се установяват допълнителни данни и сведения, обуславящи прилагането на различен данъчен режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/19: P.F. Kamstra Recycling и др., Заключение от 19 март 2020 г.
1. Трябва ли да се приеме, че всяко вещество, което не е страничен продукт по смисъла на [Директива 2008/98], по дефиниция не е и страничен животински продукт по смисъла на [Регламент № 1069/2009], така че това вещество не е изключено от обхвата на Регламент № 1013/2006 съгласно член 1, параграф 3 от него
Обратно, трябва ли да се приеме, че когато веществото не отговаря на критериите по член 5, параграф 1 от [Директива 2008/98], не е изключено все пак да попада в обхвата на дефиницията за странични животински продукти по смисъла на [Регламент № 1069/2009], така че това вещество не попада автоматично в обхвата на Регламент № 1013/2006?
2. По смисъла на член 1, параграф 3 от Регламент № 1013/2006, какво следва да се разбира под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009): означава ли това транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал
Или означава транспорт на материал от посочените в член 48 от [Регламент № 1069/2009] (по-рано член 8 от Регламент № 1774/2002), който обхваща само странични животински продукти и производни продукти по смисъла на тази разпоредба, тоест материал от категория 1, материал от категория 2 и някои производни от тях продукти, включително преработени животински протеини, получени от материал от категория 3?
3. Ако по смисъла на член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 под превози, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент № 1774/2002, (понастоящем Регламент № 1069/2009), следва да се разбира транспорт на странични животински продукти (от една държава членка в друга), независимо от коя категория е този материал, трябва ли освен това член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 да се тълкува в смисъл, че се отнася и до превозите на смеси от странични животински продукти и други вещества, и ако е така, има ли значение какво е съотношението между страничните животински продукти и другите вещества в сместа
Обратно, в резултат от смесването му с друго вещество губи ли страничният животински продукт качеството на страничен животински продукт по смисъла на [Регламент № 1069/2009] и става ли отпадък по смисъла на Регламент № 1013/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/17: Addis, Заключение от 19 март 2020 г.
Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от [Директива 2013/32], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85], не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-778/18: Association française des usagers de banques, Заключение от 27 февруари 2020 г.
1) Позволява ли разпоредбата на член 12, параграф 2, буква а) от Директива [2014/17], по-специално предвид целите, които съгласно тази разпоредба се преследват с уредените в нея откриване и поддържане на разплащателна или спестовна сметка, или разпоредбата на параграф 3 от същия член, от една страна, кредитодателят да задължи кредитополучателя в замяна на персонализирано предимство да получава всичките си доходи от трудова дейност или приравнените на тях доходи на платежна сметка при кредитодателя през определен в договора за кредит срок, независимо от размера, съответните падежи и продължителността на кредита, и от друга, така определеният срок да достига десет години, или да бъде равен на срока на договора, ако той е по-кратък?
2) Допускат ли член 45 от Директива [2007/64], приложим към онзи момент и понастоящем възпроизведен в член 55 от Директива [2015/2366], и членове 9—14 от Директива [2014/92], отнасящи се до улесняването на банковата мобилност и до таксите за закриване на платежна сметка, закриването на сметка — която кредитополучателят е открил при кредитодателя, за да получава по нея доходите си в замяна на персонализирано предимство в рамките на договор за кредит — преди изтичането на определения в този договор срок да доведе до отпадане на посоченото предимство, включително когато е изтекла повече от една година от датата на откриване на сметката, и от друга, допускат ли същите разпоредби този срок да достига десет години, или да бъде равен на общия срок на договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/18: Constantin Film Produktion/EUIPO, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Нарушено ли е изискването за правилно тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 относно отказа за регистрация на марка, противоречаща на добрите нрави?
Спазен ли е принципът на равно третиране при отказа за регистрация на заявената марка?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и на добра администрация при разглеждането на заявката за регистрация на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-836/18: Subdelegación del Gobierno en Ciudad Real (Съпруг(а), Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
1) Mоже ли изискването испански гражданин, който не е упражнил правото си на свободно движение, да отговаря на условията по член 7[, параграф 1] от Кралски декрет 240/2007, за да получи съпругът/съпругата му от трета страна право на пребиваване съгласно член 7[, параграф 2] от [този] декрет, в случай на неизпълнение на тези условия да се смята за противоречащо на член 20 [ДФЕС], ако в резултат от отказа да се признае такова право испанският гражданин се окаже принуден да напусне територията на Съюза като цяло
За целите на въпроса следва да се има предвид, че член 68 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда задължение за съпрузите да живеят съвместно.
2) Във всички случаи, независимо от горното, противоречи ли на член 20 [ДФЕС] при посочените по-горе условия практиката на испанската държава автоматично да прилага правилото по член 7 от Кралски декрет 240/2007 и съответно да отказва издаването на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който гражданин никога не е упражнявал правото си на свободно движение, само и единствено поради това че този гражданин не отговаря на предвидените в тази разпоредба условия, без да преценява за всеки конкретен и отделен случай дали между него и гражданина на трета страна съществува отношение на зависимост, което е от такова естество, че по каквато и да било причина и предвид конкретните обстоятелства при отказ да се признае право на пребиваване на гражданина на трета страна гражданинът на Съюза не би могъл да се раздели с члена на семейството си, от когото зависи, и би бил длъжен да напусне територията на Съюза
За целите на въпроса следва да се има предвид практиката на [Съда на Европейския съюз], и по-специално решение [K.A. и др. (Събиране на семейството в Белгия) (C‑82/16, EU:C:2018:308)]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/18: Kolev и др., Съдебно решение от 12 февруари 2020 г.
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува като оправомощаващ националния съд да остави без приложение преюдициално заключение, в рамките на главното дело, по което то е постановено, като се позове на фактически обстоятелства, които са били взети предвид от Съда, когато е постановил преюдициалното заключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/18: KrakVet Marek Batko, Заключение от 6 февруари 2020 г.
4) Как трябва да се тълкува изразът, съдържащ се в член 33, параграф 1, първо изречение от [Директивата за ДДС], според който превозът се извършва „от или [за сметка] на доставчика“
Обхваща ли този израз случая, при който в качеството му на продавач на платформа за онлайн пазаруване данъчнозадълженото лице предлага възможността купувачът да сключи договор с транспортно предприятие, с което посоченият продавач си сътрудничи по сделки, различни от продажбите, когато купувачът може също така свободно да избере друг, различен от предложения, превозвач, и договорът за превоз се сключва между купувача и превозвача, без намеса от страна на продавача?
Релевантно ли е за целите на тълкуването — като се има предвид по-специално принципът на правна сигурност — обстоятелството, че до 2021 г. държавите членки трябва да изменят правната си уредба за транспониране на посочената разпоредба от [Директивата за ДДС, както е изменена с Директива 2017/2455], така че член 33, параграф 1 от нея да се прилага и в случай на косвено сътрудничество при избора на превозвач?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно [Директивата за ДДС], да се тълкува в смисъл, че посочените по-долу факти, в тяхната съвкупност или поотделно, са релевантни за преценката дали с цел да заобиколи член 33 от [Директивата за ДДС] и да извърши злоупотреба с право, данъчнозадълженото лице е създало между независимите предприятия, осъществяващи доставката, изпращането или превоза на стоките, правоотношения, с които то се опитва да се възползва от обстоятелството, че облагането с ДДС е по-ниско в друга държава членка:
5.1) осъществяващото превоза транспортно предприятие е свързано с данъчнозадълженото лице и му предоставя други услуги, независими от превоза;
5.2) същевременно клиентът може във всеки момент да се откаже от предлаганата от данъчнозадълженото лице възможност, изразяваща се във възлагане на превоза на транспортното предприятие, с което то има договорна връзка, като клиентът може да повери транспорта на друг превозвач или сам да вдигне стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-716/18: AJFP Caraş-Severin и DGRFP Timişoara, Заключение от 6 февруари 2020 г.
1. Изискват ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които физическо лице извършва икономическа дейност чрез упражняването на няколко свободни професии, както и чрез отдаването под наем на недвижим имот, получавайки постоянни доходи от това, една от упражняваните от него професионални дейности да бъде определена като основна дейност, за да се провери дали отдаването под наем може да бъде квалифицирано като дейност, спомагателна към основната; при утвърдителен отговор на този въпрос, въз основа на какви критерии следва да се определи основната дейност, или посочените разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че всички професионални дейности, чрез които се осъществява икономическата дейност на това физическо лице, представляват „основна дейност“?
2. Допускат ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС, когато недвижимият имот, отдаван под наем от физическо лице на трето лице, не е предназначен и не се ползва за осъществяването на останалата част от икономическата му дейност, тоест когато не може да се установи връзка между него и упражняването на различните професии от това лице, сделката по отдаването под наем да се квалифицира като спомагателна и вследствие на това да бъде изключена от изчисляването на оборота, въз основа на който се прилага специалният режим на освобождаване за малките предприятия?
3. В хипотезата, изложена във втория въпрос, релевантно ли е за квалифицирането на сделката за отдаване под наем като „спомагателна“ обстоятелството, че тя се извършва в полза на трето лице, което е юридическо лице и в рамките на което физическото лице има качеството на съдружник и управител със седалище в същия недвижим имот, и което юридическо лице извършва професионални дейности от същото естество като извършваните от разглежданото физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.