всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Вътрешен пазар — Принципи

Вътрешен пазар — Принципи

Дело C-790/19: LG и MH (Autoblanchiment), Заключение от 14 януари 2021 г.

Трябва ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че лицето, което осъществява изпълнителното деяние на състава на престъплението изпиране на пари, винаги е различно от лицето, което извършва предикатното престъпление (предходното престъпление, от което са получени парите — предмет на изпирането на пари)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-656/19: BAKATI PLUS, Съдебно решение от 17 декември 2020 г.

Съвместима ли е с член 147 от Директивата за ДДС практиката на държава членка, при която понятието „личен багаж“, установено като понятиен признак на освободената от ДДС доставка на стоки за чуждестранни пътници, се отъждествява с понятието „лични вещи“, използвано в Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г., и в Допълнителния протокол към нея, и с понятието „багаж“, определено в член 1, точка 5 от Делегиран регламент 2015/2446?
При отрицателен отговор на предходния преюдициален въпрос, как трябва да се определи понятието „личен багаж“ в член 147 от Директивата за ДДС, като се има предвид, че посочената директива не дава определение за него
Съвместима ли е с разпоредбите на правото на Съюза национална практика, при която данъчните органи на държава членка вземат предвид само „обичайното значение на израза“?
Следва ли членове 146 и 147 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато дадено данъчнозадължено лице няма право на освобождаването на доставки на стоки, предвидено в член 147 от посочената директива в полза на чуждестранни пътници, трябва да се провери дали евентуално е приложимо освобождаването на доставки на стоки за износ по член 146 от същата директива, дори ако не са изпълнени митническите формалности, предвидени в Митническия кодекс на Съюза и в делегираното законодателство?
Ако отговорът на предходния преюдициален въпрос е в смисъл, че когато освобождаването в полза на чуждестранни пътници не е приложимо, сделката може да бъде обект на освобождаване от ДДС при износ, правната сделка може ли да се квалифицира като освободена от ДДС доставка на стоки за износ въпреки изразеното от клиента намерение към момента на поръчката?
При утвърдителен отговор на трети и четвърти преюдициален въпрос, в случай като разглеждания, при който към момента на доставката на стоките издателят на фактурата е знаел, че те са закупени с цел препродажба, но чуждестранният купувач въпреки това е искал да ги изведе от страната в съответствие с режима за чуждестранни пътници, поради което издателят на фактурата е действал недобросъвестно, като е издал предвидения за целта формуляр на заявлението за възстановяване на данъка съгласно посочения режим, и като е възстановил поради освобождаването в полза на чуждестранни пътници начисления данък върху добавената стойност, съвместима ли е с членове 146 и 147 от Директивата за ДДС и с действащите в правото на Съюза принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност практиката на държава членка, при която данъчният орган отказва възстановяване на данъка, неправилно деклариран и платен за доставка на стоки за чуждестранни пътници, без да квалифицира тези сделки като доставки на стоки за износ и без да извършва съответната корекция, макар да е безспорно, че стоките са напуснали Унгария като пътнически багаж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-62/19: Star Taxi App, Съдебно решение от 3 декември 2020 г.

Следва ли разпоредбите на член 1, първа алинея, точка 2 от Директива 98/34 и на член 2, буква а) от Директива 2000/31, съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981) относно Uber?
Ако услугата, предоставяна от Star Taxi App, бъде разглеждана като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?
В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 2 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива 2015/1535 да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като съдържащата се в член 3, член 21, параграфи 1 и 3 bis, член 41, параграф 2 bis и член 59, точка 6 bis от приложение 1 към Решение № 178/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/20: Colt Technology Services и др., Определение от 26 ноември 2020 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
В кои случаи Съдът може да отхвърли преюдициално запитване поради липса на релевантност или недостатъчна фактическа и правна основа?
Необходимо ли е националната юрисдикция да мотивира избора на разпоредбите от правото на Съюза и връзката им с националното законодателство при формулиране на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-318/20: Colt Technology Services и др., Определение от 26 ноември 2020 г.

Какви са изискванията към националния съд относно съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Какви са последиците от непредставянето на достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора при отправяне на преюдициални въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-287/19: DenizBank, Съдебно решение от 11 ноември 2020 г.

Следва ли член 52, точка 6, буква а) във връзка с член 54, параграф 1 от Директива [2015/2366], съгласно който ползвателят на платежни услуги се счита за приел предложените изменения в договорните условия, освен ако преди предложената дата за влизането им в сила е уведомил доставчика на платежни услуги, че не приема тези изменения, да се тълкува в смисъл, че мълчаливо съгласие на потребителя може да се уговаря без никакво ограничение по отношение на всички възможни договорни условия?
Следва ли член 4, точка 14 от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че функцията NFC на персонализирана многофункционална банкова карта, с която се извършват плащания на ниска стойност от свързаната с картата банкова сметка на клиента, е платежен инструмент?
При утвърдителен отговор на въпрос 2а:
Следва ли член 63, параграф 1, буква б) от Директива 2015/2366, уреждащ дерогация за платежни инструменти с ниска стойност и електронни пари, да се тълкува в смисъл, че безконтактното плащане на ниска стойност чрез използване на функцията NFC на персонализирана многофункционална банкова карта следва да се счита за анонимно използване на платежния инструмент по смисъла на дерогацията?
Следва ли член 63, параграф 1, буква [а]) от Директива 2015/2366 да се тълкува в смисъл, че доставчикът на платежни услуги може да се позовава на тази дерогация само когато може да бъде установено, че с оглед на обективното равнище на развитие на техниката платежният инструмент не може да бъде блокиран или не е възможно да се предотврати по-нататъшното му използване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-778/18: Association française des usagers de banques, facet-document-type-ARRET

Mоже ли национална правна уредба да изисква превеждане на всички доходи от трудова дейност по сметка при кредитодателя, независимо от размера, падежа и срока на кредита, без да нарушава принципите на пропорционалност и целите на защитата на потребителите, предвидени в Директива 2014/17?
Допустимо ли е задължението за превеждане на доходи по сметка при кредитодателя да бъде ограничено във времето до срока на договора за кредит или до десет години, ако това е по-кратко, и съответства ли това ограничение на разпоредбите на Директива 2014/17?
Включва ли понятието „такси“ по смисъла на Директива 2007/64, Директива 2015/2366 и Директива 2014/92 отпадането на персонализирано предимство за кредитополучателя при прекратяване на договора за кредит и закриване на платежна сметка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-476/19: Combinova, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Означава ли терминът „използвани“, че стоките са преработени или усъвършенствани за целта, за която е дадено разрешение на дружество за посочените стоки, или терминът се отнася за използване, което надхвърля това преработване или усъвършенстване
От значение ли е дали стоките са използвани преди или след възникване на митническото задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-724/18: Cali Apartments, Съдебно решение от 22 септември 2020 г.

1) Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от Директива 2006/123[…] на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631‑7 от Code de la construction et de l’habitation разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от Директива 2006/123 […] или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?
3) Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно?
4) При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?
5) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директива [2006/123] национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно“, се изисква разрешение?
6) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директива [2006/123] разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/19: Burgo Group, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.

Допуска ли член 12, параграф 3 от Директива 2004/8/ЕО тълкуване в смисъл, че позволява национална правна уредба, която дава възможност на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които не притежават характеристиките на високоефективни съоръжения по смисъла на тази директива, да продължат да се ползват, дори след 31 декември 2010 г., от схема за насърчаване на комбинираното производство на енергия, по силата на която по-специално те ще бъдат освободени от задължението за закупуване на зелени сертификати?
Допускат ли член 107 ДФЕС и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация национална правна уредба, която позволява на съоръженията за комбинирано производство на енергия, които не притежават характеристиките на високоефективни съоръжения по смисъла на тази директива, да продължат да се ползват, дори след 31 декември 2010 г., от схема за насърчаване на комбинираното производство на енергия, по силата на която по-специално те ще бъдат освободени от задължението за закупуване на зелени сертификати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121322 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form