Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е с член 2, параграф 2 от Директива [2007/64] национална правна уредба, в която се предвижда, че комисията [за финансови пазари] е компетентна да разглежда възраженията на ползвателите на платежни услуги включително във връзка с платежни услуги, които не са извършени в евро или в националната валута на държава членка [извън еврозоната] и съответно да установява нарушения на Закона [за платежните услуги] и да налага санкции?
Трябва ли член 20, параграфи 1 и 5 и член 21, параграф 2 от Директива [2007/64] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността компетентните органи да упражняват надзор и да налагат санкции включително във връзка с платежни услуги, които не са извършени в евро или във валутата на държава [членка] извън еврозоната?
Оправомощен ли е компетентният орган — за целите на надзорните функции по членове 20 и 21 от Директива [2007/64] или за целите на процедурите за разглеждане на възражения по членове 80—82 от Директива [2007/64] — да разреши спор между платец и доставчик на платежни услуги, произтичащ от правоотношенията, за които се отнася член 75 от [тази] директива, определяйки кое е лицето, носещо отговорност за неизпълнението или за неточното изпълнение на транзакцията?
Длъжен ли е компетентният орган — при упражняване на надзорните функции по членове 20 и 21 от Директива [2007/64] или при провеждане на процедурите за разглеждане на възражения по членове 80—82 от [тази] Директива — да вземе предвид арбитражно решение, с което се разрешава спор между доставчик на платежни услуги и ползвател на платежни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Може ли/трябва ли при тълкуването на понятието „непрофесионален клиент“, съдържащо се в член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39, националният съд да използва същите критерии за тълкуване, които определят понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, тогава при какви условия „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 може да се позовава на качеството на потребител в спор като разглеждания в главното производство?
По-конкретно, за преценката дали „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 има качеството на потребител, релевантни критерии ли са извършването от последния на голям брой сделки за относително кратък срок и инвестирането на значителна сума пари във финансови инструменти като определените в член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39?
Може ли/трябва ли при проверката на своята компетентност, с оглед на задължението да определи относимостта съответно на член 17, параграф 1, буква в) или на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, националният съд да вземе предвид посоченото от ищеца материалноправно основание — в случая изключително извъндоговорна отговорност — за оспорването на някои клаузи, за които се твърди, че са неравноправни по смисъла на Директива 93/13, по отношение на които приложимият материален закон се определя на основание Регламент № 864/2007, или евентуалното качество на потребител на ищеца води до ирелевантност на материалноправното основание на неговия иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от [Директивата за услугите] на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631‑7 от [Кодекса за строителството и жилищата] разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от [Директивата за услугите], или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?
В случай че са приложими членове 9—13 от [Директивата за услугите]:
3) Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно?
4) При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?
5) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директивата национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно“, се изисква разрешение?
6) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директивата разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Позволява ли разпоредбата на член 12, параграф 2, буква а) от Директива [2014/17], по-специално предвид целите, които съгласно тази разпоредба се преследват с уредените в нея откриване и поддържане на разплащателна или спестовна сметка, или разпоредбата на параграф 3 от същия член, от една страна, кредитодателят да задължи кредитополучателя в замяна на персонализирано предимство да получава всичките си доходи от трудова дейност или приравнените на тях доходи на платежна сметка при кредитодателя през определен в договора за кредит срок, независимо от размера, съответните падежи и продължителността на кредита, и от друга, така определеният срок да достига десет години, или да бъде равен на срока на договора, ако той е по-кратък?
2) Допускат ли член 45 от Директива [2007/64], приложим към онзи момент и понастоящем възпроизведен в член 55 от Директива [2015/2366], и членове 9—14 от Директива [2014/92], отнасящи се до улесняването на банковата мобилност и до таксите за закриване на платежна сметка, закриването на сметка — която кредитополучателят е открил при кредитодателя, за да получава по нея доходите си в замяна на персонализирано предимство в рамките на договор за кредит — преди изтичането на определения в този договор срок да доведе до отпадане на посоченото предимство, включително когато е изтекла повече от една година от датата на откриване на сметката, и от друга, допускат ли същите разпоредби този срок да достига десет години, или да бъде равен на общия срок на договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която забранява договарянето на възнаграждения под минималните тарифи за архитекти и инженери, с изискванията на член 15 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар?
Попадат ли задължителните минимални и максимални тарифи в обхвата на ограниченията по член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 и могат ли да бъдат оправдани с императивни съображения от общ интерес?
Отговаря ли системата на задължителни минимални тарифи на изискванията за необходимост и пропорционалност по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 2006/123?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължителни минимални тарифи за възнагражденията на архитектите и инженерите, с изискванията на Директива 2006/123/ЕО относно свободното предоставяне на услуги?
Може ли ограничение като задължителните минимални тарифи да бъде обосновано с целите за осигуряване на качеството на услугите и защита на потребителите, ако не е доказано, че тези тарифи са подходящи и необходими за постигането на посочените цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Трябва ли член 96, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия могат да предлагат и на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от тази директива?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 96, параграф 2 от Директива 2001/83 национална разпоредба като член 47, параграф 3 от [AMG], ако тя се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия не могат да предлагат на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от Директива 2001/83 и в член 47, параграф 4 от AMG?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и която се предоставя заедно с някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите, фотографски услуги, застраховка „Гражданска отговорност“, гаранция за вреди, инструмент за определяне на наемната цена или отнасящи се до услугите по настаняване под наем платежни услуги, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че в хода на наказателно производство с искане за конституиране на граждански ищец частноправен субект може да възрази срещу прилагането спрямо него на мерки на една държава членка, които ограничават свободата на движение на предоставяна от него от друга държава членка услуга на информационното общество, когато за споменатите мерки не е направено уведомление в съответствие с тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Трябва ли директиви 2004/48 и 2009/24 да се тълкуват в смисъл, че нарушението на клауза от лицензионен договор за компютърна програма, която се отнася до правата върху интелектуална собственост на притежателя на авторските права върху тази програма, попада в обхвата на понятието „нарушение на права върху интелектуалната собственост“ по смисъла на Директива 2004/48 и поради това посоченият притежател на права трябва да може да се ползва от предвидените в последната директива гаранции независимо от приложимия съгласно националното право режим на отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо пред Съда на Европейския съюз?
В какви случаи Съдът на Европейския съюз може да откаже да се произнесе по преюдициално запитване поради липса на достатъчна информация в решението на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.