Вътрешен пазар — Принципи
Вътрешен пазар — Принципи
Дело C-62/19: Star Taxi App, Заключение от 10 септември 2020 г.
1) Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?
2) Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?
3) В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?
4) Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/19: BMW, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Трябва ли разходите за разработването на софтуер, който е изработен в Европейския съюз, предоставен е от купувача безплатно на продавача и е инсталиран във внесените блокове за управление, да се прибавят към договорната стойност на внесените стоки съгласно член 71, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс, когато не са включени към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 3 септември 2020 г.
При наличие на пропуск или явна грешка в съдебен акт, може ли да бъде извършена поправка съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Как следва да бъде извършена поправката на пропуска в съдебния акт и как се документира тази поправка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/19: BAKATI PLUS, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Съвместима ли е с член 147 от Директива 2006/112/ЕО […] практиката на държава членка, при която понятието „личен багаж“, установено като понятиен признак на освободената от данък върху добавената стойност доставка на стоки за чуждестранни пътници, се отъждествява с понятието „лични вещи“, използвано в Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г., и в Допълнителния протокол към нея, и с понятието „багаж“, определено в член 1, точка 5 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза
2) При отрицателен отговор на предходния преюдициален въпрос, как трябва да се определи понятието „личен багаж“ в член 147 от Директивата за ДДС, като се има предвид, че посочената директива не дава определение за него
Съвместима ли е с разпоредбите на общностното право национална практика, при която данъчните органи на държава членка вземат предвид само „обичайното значение на израза“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/19: Unipack, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Извънредни обстоятелства ли са по смисъла на член 172, параграф 2 от [Делегиран регламент 2015/2446], представляващи основание за издаване на разрешение с обратна сила по член 211, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] за прилагане на режима специфична употреба по член 254 от [Митническия кодекс на Съюза] към внос на стоки, осъществен преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за използването му, но след като е прекратена валидността на издадено в полза на титуляря на режима решение [отнасящо се до обвързваща тарифна информация] за такива стоки заради изменение на комбинираната номенклатура, ако в периода (около 10 месеца) между прекратяване на валидността на решението [отнасящо се до обвързваща тарифна информация] и вноса, за който се иска прилагане на режима специфична употреба, са осъществени няколко вноса (9 броя) на стоки без митническите органи да са коригирали декларирания код по комбинираната номенклатура и стоката е употребена за освободена от антидъмпингово мито цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 30 юни 2020 г.
Изисква ли член 94 от Процедурния правилник на Съда националната юрисдикция да изложи подробно релевантните факти и национални разпоредби, както и мотивите за искане на тълкуване на правото на Съюза?
Могат ли съществени процесуални недостатъци в преюдициалното запитване, като липса на яснота относно приложимите национални и европейски разпоредби, да доведат до явна недопустимост на запитването по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/19: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Определение от 30 юни 2020 г.
Представлява ли преюдициалното запитване недопустимо поради липса на достатъчно конкретни фактически и правни данни, както се изисква от член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Отговаря ли съдържанието на решението за преюдициално запитване на изискванията за обосновка на релевантността и връзката между исканите разпоредби на правото на Съюза и националното право?
Може ли националната юрисдикция да отправи ново преюдициално запитване при отстраняване на установените процесуални пропуски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/18: PrivatBank, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Съвместима ли е с член 2, параграф 2 от Директива [2007/64] национална правна уредба, в която се предвижда, че комисията [за финансови пазари] е компетентна да разглежда възраженията на ползвателите на платежни услуги включително във връзка с платежни услуги, които не са извършени в евро или в националната валута на държава членка [извън еврозоната] и съответно да установява нарушения на Закона [за платежните услуги] и да налага санкции?
Трябва ли член 20, параграфи 1 и 5 и член 21, параграф 2 от Директива [2007/64] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността компетентните органи да упражняват надзор и да налагат санкции включително във връзка с платежни услуги, които не са извършени в евро или във валутата на държава [членка] извън еврозоната?
Оправомощен ли е компетентният орган — за целите на надзорните функции по членове 20 и 21 от Директива [2007/64] или за целите на процедурите за разглеждане на възражения по членове 80—82 от Директива [2007/64] — да разреши спор между платец и доставчик на платежни услуги, произтичащ от правоотношенията, за които се отнася член 75 от [тази] директива, определяйки кое е лицето, носещо отговорност за неизпълнението или за неточното изпълнение на транзакцията?
Длъжен ли е компетентният орган — при упражняване на надзорните функции по членове 20 и 21 от Директива [2007/64] или при провеждане на процедурите за разглеждане на възражения по членове 80—82 от [тази] Директива — да вземе предвид арбитражно решение, с което се разрешава спор между доставчик на платежни услуги и ползвател на платежни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-500/18: Reliantco Investment и Reliantco Investment Limassol Sucursala Bucureşti, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Може ли/трябва ли при тълкуването на понятието „непрофесионален клиент“, съдържащо се в член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39, националният съд да използва същите критерии за тълкуване, които определят понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, тогава при какви условия „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 може да се позовава на качеството на потребител в спор като разглеждания в главното производство?
По-конкретно, за преценката дали „непрофесионален клиент“ по смисъла на Директива 2004/39 има качеството на потребител, релевантни критерии ли са извършването от последния на голям брой сделки за относително кратък срок и инвестирането на значителна сума пари във финансови инструменти като определените в член 4, параграф 1, точка 17 от Директива 2004/39?
Може ли/трябва ли при проверката на своята компетентност, с оглед на задължението да определи относимостта съответно на член 17, параграф 1, буква в) или на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, националният съд да вземе предвид посоченото от ищеца материалноправно основание — в случая изключително извъндоговорна отговорност — за оспорването на някои клаузи, за които се твърди, че са неравноправни по смисъла на Директива 93/13, по отношение на които приложимият материален закон се определя на основание Регламент № 864/2007, или евентуалното качество на потребител на ищеца води до ирелевантност на материалноправното основание на неговия иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/18: Cali Apartments, Заключение от 2 април 2020 г.
1) Като се имат предвид определенията в членове 1 и 2 от [Директивата за услугите] на нейния предмет и обхват, прилага ли се тя по отношение на възмездното многократно и краткосрочно отдаване под наем — дори когато не се осъществява по занятие — на обзаведено жилищно помещение, което не е основното жилище на наемодателя, на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно, по-специално с оглед на понятията за доставчици и за услуги?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съставлява ли национална правна уредба като установената с член L. 631‑7 от [Кодекса за строителството и жилищата] разрешителен режим за горепосочената дейност по смисъла на членове 9—13 от [Директивата за услугите], или е само изискване, което трябва да съответства на разпоредбите на членове 14 и 15?
В случай че са приложими членове 9—13 от [Директивата за услугите]:
3) Трябва ли член 9, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че целта за справяне с недостига на жилища за отдаване под наем е наложителна причина, свързана с обществения интерес, която може да обоснове национална мярка, съгласно която в определени географски райони се изисква разрешение за многократното и краткосрочно отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно?
4) При утвърдителен отговор, пропорционална ли е такава мярка на преследваната цел?
5) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г) и д) от Директивата национална мярка, съгласно която за „многократното“ и „краткосрочно“ отдаване под наем на обзаведено жилищно помещение на „преминаващи клиенти, които не смятат да живеят там за постоянно“, се изисква разрешение?
6) Допуска ли член 10, параграф 2, букви г)—ж) от Директивата разрешителен режим, съгласно който условията за издаване на разрешение се определят с решение на общинския съвет, предвид целта за смесване на различни социални групи, по-специално в зависимост от характеристиките на пазарите на жилищни помещения и от необходимостта да не се увеличава недостигът на жилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.