всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-204/22: Úrad pre dohľad nad zdravotnou starostlivosťou и др., Определение от 22 декември 2022 г.

Какви критерии следва да изпълнява даден орган, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване относно информацията за фактическия и правен контекст и качеството на органа като национална юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/22: Helvetia schweizerische Lebensversicherung, Определение от 21 декември 2022 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-426/21: Ocilion IPTV Technologies, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Следва ли да се счита за съвместима с правото на Съюза национална разпоредба, която въз основа на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] разрешава функционирането на предоставено от търговски доставчик онлайн видео записващо устройство, което:
а) посредством прилагания технически процес за избягване на дублирането не създава отделно копие на програмираното излъчвано съдържание при всеки иницииран от потребител запис, а доколкото съответното съдържание вече е било съхранено по инициатива на друг, първи записващ потребител, за да се избегне дублиране на данните, само прави препратка, позволяваща на следващия потребител да получи достъп до вече съхранената информация;
б) има функция „повторение“ (Replay), в рамките на която цялата телевизионна програма на всички избрани канали се записва непрекъснато и в продължение на седем дни е на разположение, при условие че потребителят направи еднократен избор в менюто на онлайн видео записващото устройство на съответните канали чрез поставяне на съответна отметка;
в) предоставя на потребителя (включено в облачна услуга на доставчика или в рамките на предоставеното от него локално (on premises) цялостно IPTV решение) достъп и до защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателя на правата?
2) Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от търговски оператор на (локално) цялостно IPTV решение, в рамките на което освен софтуер и хардуер за приемане на телевизионни програми по интернет той предоставя и техническа поддръжка, както и текущо адаптиране на услугите, но услугата функционира изцяло на инфраструктурата на клиента, ако услугата предоставя на клиента [(потребителя)] достъп не само до излъчвано съдържание, за чието онлайн използване всеки притежател на правата е дал съгласие, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и доставчикът [търговец]:
а) може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата;
б) знае, че услугата му позволява да се получава и защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на права, но
в) не рекламира своята услуга с тази възможност за неразрешеното ѝ използване и по този начин не създава важен стимул за придобиването на продукта, а напротив, уведомява клиентите си при сключването на договора, че трябва да се погрижат лично за предоставянето на правата, и
г) чрез дейността си не създава специален достъп до излъчвано съдържание, което те не биха могли или трудно биха могли да приемат без участието му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-468/20: Fastweb и др. (Périodicités de facturation), Заключение от 15 декември 2022 г.

2) Недопустима ли е съгласно правилното тълкуване на членове 49 и 56 ДФЕС, както и на хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от Директива [2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от [Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от [Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136], национална правна уредба като произтичащата от членове 13, 70 и 71 от [Законодателен декрет № 259/03] във връзка с член 2, параграф 12, букви h) и l) от [Закон № 481/1995] и с член 1, параграф 6, точка 2 от [Закон № 249/1997], която предоставя на Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения) правомощието да наложи: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват оферти и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължението незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес, ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагане на интервала, отнасящ се до последните?
3) Недопустимо ли е съгласно правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 49 и 56 ДФЕС, както и хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от Директива [2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от Директива [2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от Директива [2002/22, изменена с Директива 2009/136], приемането на регулаторни мерки от Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения), с които се налага: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват офертите и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължението незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес; ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагането на интервала, отнасящ се до последните?
4) Недопустимо ли е съгласно правилното тълкуване и прилагане на принципите на недопускане на дискриминация и равно третиране съвместно с членове 49 и 56 ДФЕС, както и хармонизираната регулаторна рамка, изложена в директиви [2002/19, 2002/20, 2002/21 и 2002/22], и по-конкретно член 8, параграфи 2 и 4 от [Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140], член 3 от Директива [2002/20, изменена с Директива 2009/140] и членове 20, 21 и 22 от Директива [2002/22, изменена с Директива 2009/136], приемането на регулаторни мерки от Autorità nazionale di regolamentazione nel settore delle comunicazioni elettroniche (национален регулаторен орган в областта на електронните съобщения), с които се налага: i) за мобилните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране най-малко на всеки четири седмици, като за съответните икономически оператори, които подновяват офертите и издават фактури не всеки месец, а в друг интервал, се предвижда задължение незабавно да информират потребителите за подновяването на офертата чрез изпращане на есемес, ii) за стационарните телефонни услуги — подновяване на офертите и фактуриране всеки месец или на няколко месеца, iii) в случай на оферти за пакетни услуги, включващи стационарни телефонни услуги — прилагането на интервала, отнасящ се до последните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/21: Prestige and Limousine, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национални законови и подзаконови разпоредби, които без никаква основателна причина ограничават разрешенията за упражняване на дейността отдаване на [коли под наем с шофьор, VTC], до една тридесета или по-малко от лицензите за таксиметров превоз?
2) Допускат ли член 49 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС национална разпоредба, която без никаква основателна причина предвижда второ разрешение и определя допълнителни изисквания за доставчиците на услуги за [коли под наем с шофьор, VTC], които желаят да предоставят градски услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-769/21: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Съвместима ли е с принципите на възлагане на обществени поръчки, определени в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24, и по-специално със задължението на държавите членки да третират икономическите оператори равнопоставено и без дискриминация, както и с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която задължава възлагащия орган да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка, ако се установи, че първоначално спечелилият оферент, който е отказал да сключи договора за обществена поръчка с възлагащия орган, и следващият оферент, който е представил оферта, отговаряща на интересите и нуждите на възлагащия орган, трябва да се считат за единен икономически субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/21: 02 Czech Republic, Заключение от 24 ноември 2022 г.

Трябва ли изразът „изгубена комисиона“ по смисъла на член 17, параграф 2, буква а), второ тире от [Директива 86/653] да се тълкува в смисъл, че такава е и комисионата за сключване на договори, които търговският представител би сключил, ако още действаше договорът му за търговско представителство, с клиентите, които е привлякъл за принципала или с които значително е увеличил обема на търговията?
Ако е така, при какви условия този извод се отнася и до т.нар. еднократни комисиони за сключване на договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-414/21: VP Capital, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.

Национална правна уредба като разглежданата в главното производство нарушава ли свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, когато води до това люксембургско дружество, което регистрира в Люксембург обезценяване на акции и по принцип действително го приспада от облагаемия си финансов резултат, но поради наличието на данъчна загуба всъщност не може да го приспадне от този резултат, след преместването на седалището си по устав в Белгия да бъде обложено в тази държава за възстановяването на това обезценяване, освен ако увеличенията на стойността, залегнали в това възстановяване, не бъдат записани в неразполагаема сметка за пасиви, докато белгийско дружество, което регистрира в Белгия обезценяване на акции, не се облага за възстановяването на това обезценяване, при условие че то не е било приспаднато преди това от белгийския облагаем финансов резултат, и без да е необходимо увеличенията на стойността, залегнали в това възстановяване, да бъдат записани в неразполагаема сметка за пасиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/21: SHARENGO, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.

Трябва ли член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че представлява „концесия за услуги“ сделката, с която възлагащ орган поверява създаването и управлението на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили на икономически оператор, чието финансово участие е свързано предимно с придобиването на тези автомобили, и при която приходите на този икономически оператор ще произтичат основно от таксите, заплащани от потребителите на тази услуга?
Трябва ли член 8 от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че за да определи дали е достигнат прагът за прилагане на тази директива, възлагащият орган трябва да прецени „общия оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“, като вземе предвид таксите, които ползвателите ще платят на концесионера, както и инвестициите и разходите, които ще направи концесионерът и/или възлагащият орган?
Трябва ли член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с точка 7, буква б) от приложение V към тази директива и със съображение 4 от нея, както и с член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1986 и с точка III.1.1 от приложение XXI към него, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да изисква — във връзка с критериите за подбор и оценка на качествата на кандидатите — икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър?
Трябва ли член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с член 27 от тази директива и с член 1 от Регламент (ЕО) № 2195/2002 да се тълкува в смисъл, че не допуска възлагащ орган, който изисква от икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава — членка на Съюза, да се позове не на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), който се състои от кодове по CPV, а на класификацията NACE Rév. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006?
Трябва ли член 38, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23 във връзка с член 26, параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган не може, без да наруши принципа на пропорционалност, закрепен в член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива, да изисква всеки от членовете на временно сдружение от предприятия да бъде вписан в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава членка с цел упражняване на дейността по даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13132333435328 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form