Дело C-426/21: Ocilion IPTV Technologies, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Следва ли да се счита за съвместима с правото на Съюза национална разпоредба, която въз основа на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] разрешава функционирането на предоставено от търговски доставчик онлайн видео записващо устройство, което:

а) посредством прилагания технически процес за избягване на дублирането не създава отделно копие на програмираното излъчвано съдържание при всеки иницииран от потребител запис, а доколкото съответното съдържание вече е било съхранено по инициатива на друг, първи записващ потребител, за да се избегне дублиране на данните, само прави препратка, позволяваща на следващия потребител да получи достъп до вече съхранената информация;

б) има функция „повторение“ (Replay), в рамките на която цялата телевизионна програма на всички избрани канали се записва непрекъснато и в продължение на седем дни е на разположение, при условие че потребителят направи еднократен избор в менюто на онлайн видео записващото устройство на съответните канали чрез поставяне на съответна отметка;

в) предоставя на потребителя (включено в облачна услуга на доставчика или в рамките на предоставеното от него локално (on premises) цялостно IPTV решение) достъп и до защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателя на правата?

2) Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от търговски оператор на (локално) цялостно IPTV решение, в рамките на което освен софтуер и хардуер за приемане на телевизионни програми по интернет той предоставя и техническа поддръжка, както и текущо адаптиране на услугите, но услугата функционира изцяло на инфраструктурата на клиента, ако услугата предоставя на клиента [(потребителя)] достъп не само до излъчвано съдържание, за чието онлайн използване всеки притежател на правата е дал съгласие, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и доставчикът [търговец]:

а) може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата;

б) знае, че услугата му позволява да се получава и защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на права, но

в) не рекламира своята услуга с тази възможност за неразрешеното ѝ използване и по този начин не създава важен стимул за придобиването на продукта, а напротив, уведомява клиентите си при сключването на договора, че трябва да се погрижат лично за предоставянето на правата, и

г) чрез дейността си не създава специален достъп до излъчвано съдържание, което те не биха могли или трудно биха могли да приемат без участието му?