всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Ziemele

Съдия докладчик – Ziemele

Дело C-483/23: T Trust, Съдебно решение от 21 май 2026 г.

Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че финансовите средства и икономическите ресурси, предоставени в доверителна собственост от нейния учредител, включен в списъка в приложение I към този регламент, трябва да се считат за „собственост“ на този учредител или за „контролирани“ от него по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/24: FZ AR (Gel des biens affectés au trust), Съдебно решение от 21 май 2026 г.

Допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер e включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за „собственост“ на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост), изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер е включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за подлежащи на „контрол“ от страна на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост) изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-797/23: Meta Platforms Ireland (Compensation équitable), Съдебно решение от 12 май 2026 г.

Следва ли член 15 от Директива 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която:
– предвижда за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението техните публикации да се използват от доставчиците на услуги на информационното общество,
– изисква от доставчиците, които използват или възнамеряват да използват подобни публикации, да започнат преговори с тези издатели, да не ограничават по време на преговорите видимостта на съдържанието на издателите в резултатите от търсенето и да предоставят на посочените издатели и на публичен орган информацията, необходима за определяне на размера на подобно справедливо възнаграждение,
– оправомощава посочения орган да установи референтните критерии за определяне на въпросното възнаграждение, а при липса на споразумение между страните пред него — да определи размера на възнаграждението, както и да контролира спазването от страна на доставчиците на задължението за предоставяне на информация и да им наложи административни имуществени санкции в случай на неизпълнение на това задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/25: Hańczynek, Съдебно решение от 30 април 2026 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебно тълкуване на националните разпоредби, съгласно което, когато в анекс към договора се съдържат забранени клаузи, водещи до недействителност на този анекс, се счита, че този анекс никога не е бил сключван, а договорът се счита за действащ ab initio в неизменения си вид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Съдебно решение от 30 април 2026 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на употребеното в тази разпоредба понятие „публично разгласяване“ попада препредаването едновременно, непроменено и несъкратено от стопанисващия дом за възрастни хора на радио- и телевизионни програми, приемани чрез сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома посредством инсталираната в последния кабелна мрежа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/23: Pelham (Notion de “pastiche”), Съдебно решение от 14 април 2026 г.

Следва ли да се смята, че ограничителната разпоредба относно използването за целите на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 е общ субсидиарен състав (Auffangtatbestbestand), който се прилага при всички обстоятелства, и най-малкото по отношение на творческата интерпретация на съществуващо произведение или друг референтен обект, включително чрез семплиране
По отношение на понятието за имитация прилагат ли се ограничителни критерии като изискването за хумор, подражаване на стила или отдаване на почит?
Изисква ли използването „за целите“ на имитацията по смисъла на член 5, параграф 3, буква к) от Директива 2001/29 да се установи намерение на ползвателя да използва закрилян с авторско право обект за целите на имитацията или е достатъчно характерът на имитация да е разпознаваем за лицето, което познава съответния закрилян с авторско право обект и притежава необходимото за възприемането на имитацията интелектуално разбиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/23: G GmbH, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Трябва ли разходите за изработване на печатни образци на етикети, извършено на митническата територия на Съюза, да се добавят към договорната стойност съгласно член 32, параграф 1, буква а), подточка ii) или съгласно член 32, параграф 1, буква б), подточка iv) от Митническия кодекс, ако купувачът, установен на митническата територия на Съюза, предоставя безплатно печатните образци в електронна форма на доставчиците в трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/24: SACD и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.

Следва ли член 8 от Директива 2001/29, член 3 от Директива 2004/48 и член 1 от Директива 2006/116, тълкувани във връзка с членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което допустимостта на иск за нарушение на авторското право върху колективно произведение е обусловена от призоваването на всички съвместни носители на това право да участват в производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/23: Şcoala gimnazială « Mihai Eminescu », Определение от 5 декември 2025 г.

Необходимо ли е откриване на устната фаза на производството поради пренасочването на делото към първи състав и решението за изслушване на заключението на генералния адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.

Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12323 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form