Ziemele
Съдия докладчик – Ziemele
Дело C-426/24: Romagnoli Fratelli/CPVO, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/24: Romagnoli Fratelli/CPVO, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС] (в светлината на член 14 ДФЕС, [Протокол № 26] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти;
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на [единствената] организация[…] събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/24: DADA Music и UPFR, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 във връзка с членове 17 и 52 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не гарантира справедливо минимално (фиксирано) възнаграждение на носителите на права (продуценти на звукозаписи), представлявани от организации за колективно управление на права, независимо от получените приходи или от направените от излъчващите организации разходи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли посочените разпоредби национална правна уредба, която с незабавно действие отменя минималните (фиксирани по размер) възнаграждения, определени въз основа на предварително договорена методика между организацията за колективно управление на права и ползвателите, без да изменя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за договаряне на нови споразумения (методики) за определяне на размера на справедливите възнаграждения?
При отрицателен отговор на първите два въпроса, има ли националната юрисдикция право и евентуално задължение да проверява дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни съответно за носителите на права, от една страна, и за ползвателите, от друга страна, или, напротив, са явно незначителни или, в зависимост от случая, явно прекомерни и какви са критериите, които могат да се използват при тази преценка?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, ако националната юрисдикция установи, че възнаграждението, дължимо по силата на изменената с новата национална правна уредба методика, е незначително, има ли тази юрисдикция право и/или задължение да приложи алтернативни критерии, различни от критерия за декларирани приходи — като например определянето на възнаграждението въз основа на направените от радио- и телевизионните оператори разходи за дейността по излъчване, възнагражденията, платени от подобни радио- и телевизионни оператори или други сходни критерии — за да се гарантира, че носителите на правата получават подходящи възнаграждения, без да се накърняват законните интереси на ползвателите, т.е. без да са незначителни, нито прекомерно обременяващи за излъчващите организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/24: Luevi, Заключение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли член 12, параграф 1, буква д) от Директива [2011/98], който конкретизира правото на достъп до социалноосигурителни обезщетения, предвидено в член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада обезщетение като социалната помощ по член 3, алинея 6 от Закон № 335 и следователно допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която не предоставя на чужденците, притежаващи единното разрешение, предвидено в [тази] директива, посоченото по-горе обезщетение, вече признато на чужденци, при условие че притежават разрешение за пребиваване в Съюза като дългосрочно пребиваващи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-836/24: PT/Комисия и др., Определение от 1 юли 2025 г.
Какви са условията, при които професионална представителна организация може да бъде допусната да встъпи в производство пред Съда на Европейския съюз съгласно член 40, втора алинея от Статута?
Как се определя и доказва пряк и актуален интерес на професионална организация към изхода на определен спор?
Повдига ли разглежданото дело принципни въпроси, които могат да засегнат интересите на членовете на USF/EPSU-CJ, и изпълнени ли са необходимите критерии за нейното встъпване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-835/24: PT/Комисия и Съвет, Определение от 1 юли 2025 г.
Правоима ли професионална представителна или синдикална организация да встъпи в съдебно производство, когато спорът повдига принципни въпроси, засягащи колективните интереси на нейните членове?
Следва ли изискването за пряк и актуален интерес към изхода на спора да се счита за изпълнено, когато организацията доказва, че решението може да засегне интересите на нейните членове, независимо дали собственото ѝ правно положение ще се промени?
Може ли решение относно правото на възстановяване на национални пенсионни права, прехвърлени към пенсионната схема на институциите на Съюза, да се счита за засягащо интересите на професионална организация и да оправдае нейното встъпване в производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/23: Institutul G. Călinescu, Заключение от 26 юни 2025 г.
Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че критическа публикация на произведение, чиято цел е да се пресъздаде текстът на оригинално произведение чрез справки с ръкописа, придружени от коментари и от необходимия критически инструментариум, може да се счита за произведение, което се ползва с авторскоправна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/23: Mio и др., Заключение от 8 май 2025 г.
1) Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от [Директива 2001/29], а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
2) За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
3) Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от [Директива 2001/29] трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
4) За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
1) Що се отнася до произведенията на приложното изкуство, съществува ли определено съотношение правило—изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на тези произведения съгласно авторското право да се поставят по-високи изисквания към свободния и творчески избор на автора, отколкото при други видове произведения?
2) Следва ли при проверката за оригиналност съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на [Съда]?
3) Ако в рамките на проверката за оригиналност релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/23: Finanzamt für Großbetriebe, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
1) Представлява ли ограничаване на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС разпоредба като член 188 от [InvFG 2011], която за чуждестранни лица, сходни на местни дружества (Körperschaft), не допуска възстановяване на данък върху доходите от капитал в Австрия, ако тези лица по същество съответстват на ПКИПЦК по смисъла на Директива [2009/65] и поради това не могат да извършват дейност като дружества (Körperschaft) в Австрия, тъй като там за такива лица е предвидена само правната форма на прозрачен взаимен фонд?
2) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос: обективно сходни ли са, от една страна, положението на местно дружество (Körperschaft), което инвестира активите си в съответствие с принципите на разпределение на рисковете, но не представлява ПКИПЦК поради факта, че не набира средства чрез публично предлагане, и поради това може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар, и от друга страна, положението на извършващо инвестиционна дейност чуждестранно лице, което поради факта, че набира средства чрез публично предлагане, представлява съгласно приложимите в страната правила ПКИПЦК и поради това не може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар?
3) При утвърдителен отговор на [втория] въпрос: обосновано ли е ограничението на свободното движение на капитали от съображението за запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия, като се има предвид, че членове 186 и 188 от InvFG 2011 имат за цел да гарантират, че нито местен, нито чуждестранен публичен фонд може да изключи от данъчно облагане притежателите на дялове и че следователно освобождаване от данък върху доходите от капитал на равнище притежатели на дялове се прилага само в случаите, в които [Република] Австрия се е отказала от правото си на данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.