Ziemele
Съдия докладчик – Ziemele
Дело C-142/24: Familienstiftung, Заключение от 13 март 2025 г.
Трябва ли член 40 от Споразумението за [ЕИП] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно данъчното облагане на наследствата и даренията, която предвижда, че при облагане на предоставяне приживе на имущество за учредяване на чуждестранна фондация се прилага най-високият данъчен клас III, дори и ако тази фондация се учредява основно в интерес на едно или няколко семейства (семейна фондация), а за местна семейна фондация в такъв случай предвижда, че данъчният клас се определя въз основа на най-далечната степен на родство между дарителя (учредителя) и лице, което би се ползвало от дейността на фондацията съобразно учредителния акт, и това води до прилагане на по-благоприятните данъчни класове I или II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/23: Комисия/Люксембург (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Нарушило ли е Великото херцогство Люксембург задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като не е приело и не е съобщило в срок необходимите мерки за транспониране?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на еднократно платима сума по член 260, параграф 3 ДФЕС и съответства ли поисканата от Комисията санкция на принципите на пропорционалност и индивидуализация на наказанието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/23: Комисия/Унгария (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Изпълнила ли е Унгария задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като е приела и съобщила необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/23: Комисия/Чешка република (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения, когато в мотивираното становище се твърди частично, а в исковата молба — пълно неизпълнение на задълженията за транспониране на директива?
Следва ли да се приеме, че Чешката република е изпълнила задълженията си по транспониране на Директива 2019/1937, като е съобщила съществуващи национални разпоредби и административни практики, които не съдържат изрично позоваване на директивата?
Съобразен ли е с принципа на пропорционалност автоматичният подход на Комисията за определяне на коефициент за тежест при изчисляване на еднократно платима сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, когато е налице частично, а не пълно неизпълнение на задълженията за транспониране?
Допустимо ли е при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се използва демографски критерий (население) наред с БВП при изчисляване на фактора „n“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/23: Комисия/Германия (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Нарушила ли е Федерална република Германия задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като не е приела и не е съобщила в срок необходимите мерки за транспониране?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест 10 при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС и правилно ли е изчислен размерът на санкцията спрямо конкретните обстоятелства по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/23: Комисия/Естония (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Нарушила ли е Република Естония задължението си да транспонира и да уведоми Европейската комисия за мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на имуществените санкции по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства и последиците от неизпълнението?
Следва ли при определяне на платежоспособността на държава членка за целите на имуществените санкции да се взема предвид демографски критерий (население), наред с БВП, както предвижда методиката на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/23: Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej (Mode de gestion d’un OPC), Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли разпоредбите от [Директива 2009/65], и по-специално член 29, параграф 1 от посочената директива във връзка с членове 18, 49 и 63 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националното право да се въвеждат формални изисквания като разглежданите в главното производство, за да се ползват предприятията за колективно инвестиране със седалище в държава — членка на Европейския съюз, различна от Република Полша, или в друга държава от Европейското икономическо пространство от освобождаване от данък върху доходите, а именно изискването те да бъдат управлявани от външни субекти, които извършват дейността си въз основа на разрешение от компетентните органи за надзор върху финансовия пазар на държавата, в която се намира седалището на тези субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/24: Sophienwald/EUIPO, Определение от 3 февруари 2025 г.
Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на жалба, за да може да се приеме, че повдига въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
При какви условия позоваването на противоречие със съдебна практика може да обоснове значимостта на въпроса за правото на Съюза?
Достатъчни ли са твърдения за фактически грешки, липса на самостоятелна преценка или нарушение на изискването за мотивиране, ако не са ясно и конкретно обосновани причините за тяхната значимост за правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/24: Sophienwald/EUIPO, Определение от 3 февруари 2025 г.
Какви са изискванията, на които трябва да отговаря молбата за допускане на обжалване, за да бъде приета за допустима във връзка със значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли въпроси, свързани с преценката на фактите и доказателствата, да обосноват допускане на обжалване по този ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.