Ziemele
Съдия докладчик – Ziemele
Дело C-579/23: Consortium des Charcutiers Corses, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е Комисията да превиши пределите на своите правомощия при разглеждане на заявления за регистрация на географски указания, като не се съобрази с преценката на националните органи?
Може ли Комисията да отхвърли заявление за регистрация на географско указание на основание, че заявеното наименование нарушава защитата срещу пресъздаване по член 13 от Регламент № 1151/2012?
Задължена ли е Комисията при проучването на заявленията за регистрация да вземе предвид преценките на националните органи и юрисдикции съгласно принципа на добра администрация?
Достатъчна ли е синонимията между две наименования, за да се приеме наличие на риск от пресъздаване по смисъла на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 1151/2012 и правилно ли е определен релевантният потребител при тази преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/22: Staatssecretaris van Financiën (Intérêts relatifs à un emprunt intragroupe), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за целите на определянето на печалбата на едно данъчнозадължено лице не се приспадат лихвите по паричен заем към свързано с него предприятие, сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след тази сделка по придобиване или закупуване става свързано предприятие, тъй като посоченото парично задължение трябва да се квалифицира като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции), независимо дали само по себе си това парично задължение е поето при справедливи пазарни условия?
При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли членове 49, 56 и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която приспадането на лихвите по паричен заем към свързано с дадено данъчнозадължено лице предприятие, квалифициран като (част от) напълно изкуствена конструкция (изкуствени конструкции) и сключен с цел придобиване или закупуване на дялови участия в капитала на предприятие, което след сключването на сделката по придобиване или закупуване става свързано предприятие, се отказва изцяло за целите на определянето на печалбата на данъчнозадълженото лице дори когато размерът на тези лихви сам по себе си не надвишава размера на лихвите, който би бил договорен между независими предприятия?
За отговора на въпроси 1 и/или 2 от значение ли е обстоятелството дали сделката по придобиване или закупуване се отнася до дялови участия в капитала на: а) предприятие, което вече е било свързано предприятие на данъчнозадълженото лице преди сключването на тази сделка по придобиване или закупуване, или б) предприятие, което става свързано предприятие с данъчнозадълженото лице едва след сключването на тази сделка по придобиване или закупуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/23: Kwantum Nederland и Kwantum België, Заключение от 5 септември 2024 г.
1) Попада ли разглежданото в главното производство положение в материалното приложно поле на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на този въпрос, се поставят и следните въпроси:
2) Обстоятелството, че авторското право върху произведение на приложното изкуство е неразделна част от правото на защита на интелектуалната собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата [на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)], означава ли, че правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 1 от Хартата, изисква, при ограничаване на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство чрез извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, това ограничение да е предвидено в закон?
3) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29], както и член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата във връзка с член 2, параграф 7 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че единствено законодателят на Съюза (а не националните законодатели) може да определи дали упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) може да бъде ограничено в ЕС след извършване на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, когато става въпрос за произведение на приложното изкуство със страна на произход по смисъла на тази конвенция — трета страна, чийто автор не е гражданин на държава [членка], и ако това е така, да определи това ограничение ясно и точно [вж. решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, наричано по-нататък „решението RAAP“, EU:C:2020:677)]?
4) Следва ли членове 2—4 от Директива [2001/29] във връзка с член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че докато законодателят на Съюза не предвиди ограничение на упражняването на авторското право (по смисъла на Директива [2001/29]) върху произведение на приложното изкуство вследствие на провеждане на проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, държавите [членки] не могат да приложат тази проверка по отношение на произведение на приложното изкуство, чиято страна на произход по смисъла на тази конвенция е трета страна и чийто автор не е гражданин на държава [членка]?
5) При разглежданите в главното производство обстоятелства и с оглед на датата на приемане на (разпоредбата, предшестваща) член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, изпълнени ли са условията на член 351, първа алинея ДФЕС по отношение на Белгия, в резултат на което тя да може да проведе проверката за материална реципрочност по член 2, параграф 7 от Бернската конвенция, като се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай страната на произход се е присъединила към посочената конвенция на 1 май 1989 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.