всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Saugmandsgaard Oe

Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe

Дело C-8/20: L.R., Съдебно решение от 20 май 2021 г.

Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и с член 2, буква р) от Директива 2013/32 национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура по предоставяне на убежище, приключила с постановяване на отказ, не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/20: Vanda Pharmaceuticals/Комисия, Определение от 20 май 2021 г.

Кой следва да понесе съдебните разноски при прекратяване или оттегляне на жалбата?
От какво зависи възлагането на съдебните разноски при прекратяване на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-836/19: Toropet, Заключение от 20 май 2021 г.

1) Трябва ли член 10, буква а) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3, губи тази категория, ако поради разлагане и развала вече не е годен за консумация от човека?
2) Трябва ли член 10, буква е) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3 за продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, губи тази категория, ако от този материал произтича риск за общественото здраве или здравето на животните вследствие на по-късно настъпили в него процеси на разлагане или развала?
3) Трябва ли разпоредбата на член 9, буква г) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува стеснително, в смисъл че материал с чужди тела като дървени стърготини може да се класифицира като материал от категория 2 само когато става въпрос за материал, който е предназначен за хранене на животни след преработка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-248/20: Skellefteå Industrihus, Определение от 18 май 2021 г.

1. Придобива ли се и запазва ли се правото на приспадане на ДДС, когато планираната икономическа дейност не е осъществена и не са реализирани облагаеми сделки?
2. Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална правна уредба, която предвижда незабавно възстановяване на целия размер на приспаднатия ДДС с лихви при отказ от планиран проект без реализирана облагаема дейност?
3. В каква степен държавите членки могат да определят правилата за корекция на приспаднатия ДДС и какви са границите на тяхната свобода съгласно членове 184—187 и 192 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-59/21: Embutidos Monells/Sánchez Romero Carvajal Jabugo и EUIPO, Определение от 18 май 2021 г.

Какви са изискванията към съдържанието на заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд, за да се приеме, че жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли твърдения, които засягат само фактическите преценки на Общия съд (например относно фонетичната и концептуалната прилика на знаците), да обосноват допускане на жалбата като въпрос от съществено значение за правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/20: CAF, Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която като референтна година за целите на изчисляването на отпусканите семейни помощи се определя предпоследната година преди периода на изплащането им и съответно по силата на която — в хипотезата, когато доходите на национален държавен служител съществено са се увеличили по време на командироването му в институция на Съюза, намираща се в друга държава членка — размерът на детските надбавки при завръщането на този служител в неговата държава членка на произход се оказва за две години значително намален?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-19/20: Bank BPH, Съдебно решение от 29 април 2021 г.

Трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 във връзка с член 4, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 […] да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да установи неравноправния характер (по смисъла на член 3, параграф 1 от [тази директива]) на съответната клауза в потребителски договор включително когато към датата на произнасянето на съда между страните има сключен анекс за изменение на текста на договора и с него клаузата е изменена така, че не е неравноправна, а установяването на неравноправност на клаузата в първоначалната ѝ редакция може да доведе до недействителност (нищожност или унищожаемост) на целия договор?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1 и параграф 2, второ изречение и член 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза, отнасяща се до определяния от банката обменен курс на валутата, в която се индексира отпуснатият на потребителя кредит (както в случая в главното производство), тоест премахване на разпоредбата относно маржа на банката, който се определя едностранно по неясни правила от самата банка и е компонент на обменния курс, но запазване на еднозначно формулираната разпоредба относно осреднения курс на централната банка (Полската народна банка), което не създава необходимост от замяна на премахнатата част от клаузата с някаква правна разпоредба, а ще доведе до възстановяване на действителното равновесие между потребителя и продавача или доставчика, макар да изменя същината на разпоредба, която се отнася до изпълнението на задълженията на потребителя, по благоприятен за него начин?
Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че дори когато националният законодател е предвидил мерки, които гарантират предотвратяване на употребата на неравноправни договорни клаузи като обсъжданите в главното производство, като е въвел правни разпоредби, които задължават банките конкретно да посочват начините и сроковете за определяне на обменния валутен курс, по който се изчисляват сумата на кредита и погасителните вноски (главница и лихви), както и правилата за преизчисляване към валутата на усвояване или връщане на кредита, общественият интерес не допуска да се установи неравноправност само на някои елементи на договорната клауза по описания във втория въпрос начин?
Трябва ли липсата на действие на договора по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 в резултат от премахването на неравноправните договорни клаузи по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от [посочената директива] да се разбира в смисъл, че това е санкция, която може да се осъществи като резултат от конститутивно решение на съда, постановено по изрично искане на потребителя, с последици от момента на сключването на договора, тоест ex tunc, а вземанията на потребителя и на продавача или доставчика за връщане на даденото стават изискуеми с влизането в сила на съдебното решение?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз от 30 март 2010 година (OB C 83, 2010 г., стр. 389) да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да информира потребителя, който е поискал обявяване на договора за недействителен във връзка с премахването на неравноправните клаузи, за правните последици от подобно решение на съда, в това число за възможните вземания на доставчика (банката) за връщане на даденото, включително за вземания, които не са предявени в конкретното производство или чието съществуване не е еднозначно установено, дори когато потребителят е представляван по делото от професионален пълномощник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-824/19: Komisia za zashtita ot diskriminatsia, Заключение от 22 април 2021 г.

1. Тълкуването на член 5, точка 2 от Конвенцията на ООН, и на член 1, параграфи 1, 2 и 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице, на което липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или
2. Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява характеристика, която е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава разлика в третирането и не представлява дискриминация по признак „увреждане“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/18: José Cánovas Pardo, Заключение от 22 април 2021 г.

1) Може ли член 96 от Регламент [№ 2100/94] да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от Регламента искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от Регламент [№ 2100/94] давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678950 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form