Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Движат ли се акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по смисъла на член 4, буква в) от Директива 92/12, когато митническата служба на една държава членка е одобрила движението им под режим отложено плащане на акциз от данъчен склад до регистриран търговец със седалище в друга държава членка, въпреки че условията за движение на стоките под режим отложено плащане на акциз не са били обективно изпълнени, тъй като впоследствие в хода на процедурата се установява, че регистрираният търговец не е знаел за движението на стоките поради извършена от трети лица измама?
Възпрепятства ли предоставянето на обезпечение за акциза по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 92/12, което е учредено с цел, различна от движението на стоки под режим отложено плащане на акциз между данъчен склад и регистриран търговец със седалище в друга държава членка, надлежното започване на движението под режим отложено плащане на акциз, ако предоставянето на обезпечението е посочено в документите, придружаващи движението на стоките под режим отложено плащане на акциз за регистрирания търговец, и е потвърдено от митническия орган на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли писмото от 27 ноември 2019 г. на началника на отдел […] на Европейската комисия да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Комисията определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […], като се има предвид текстът на писмото и това, че нищо не указва, че на подписалия го служител е делегирано правомощие да вземе решение от името на Комисията, или трябва да се счита за самото решение по този въпрос, в което е изразена окончателната позиция на Комисията?
2) Ако писмото от 27 ноември 2019 г. трябва да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Комисията определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009, следва ли да се приеме, че когато е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на временна мярка, взета от национален орган на основание параграф 1 от този член, националният съд може да се произнесе по съответствието на мярката с този член, преди Комисията да е взела решение, и ако може — доколко и по отношение на какво, или трябва да счита, че временната мярка е в съответствие с този член, докато Комисията не я е обявила за необоснована?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че допуска да се вземат временни мерки, които се прилагат за категория продукти, съдържащи едно и също вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Тълкувано ли е неправилно изискването за независимост на адвоката по член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато адвокатът е сътрудник в адвокатска кантора, в която клиентът е съдружник?
Изопачени ли са фактите относно независимостта на адвоката, представляващ жалбоподателя, при прилагането на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз поради липса на възможност за своевременно отстраняване на нередовност в представителството?
Правилно ли е прието, че липсва основание за произнасяне по искането за заместване, след като жалбата е отхвърлена като недопустима поради нередовност в представителството на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Може ли срещу национална юрисдикция да бъде предявен иск за бездействие по член 265, трета алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Компетентен ли е Общият съд да разглежда жалба за бездействие, подадена срещу председателя на национален съд, с оглед разпоредбите на член 265, трета алинея ДФЕС?
Могат ли националните съдилища да бъдат приравнени на институции, органи или служби на Европейския съюз за целите на производството по член 265, трета алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по седалището на дружество, чиито задължения са станали несъбираеми, защото главното дружество майка на това дружество не е изпълнило задължението си за полагане на дължимата грижа по отношение на кредиторите на последното, е компетентен да разгледа колективен иск за обезщетение за вреди по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, който синдикът на това дружество е предявил в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността, в полза на, но не от името на всички кредитори?
Различен ли е отговорът на първия преюдициален въпрос, ако се вземе предвид фактът, че в главното производство фондация защитава колективните интереси на кредиторите и че предявеният за тази цел иск не отчита индивидуалните обстоятелства на кредиторите?
Трябва ли член 8, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че ако съдът, сезиран с първоначалното дело, отмени решението си, с което е обявил, че е компетентен да разгледа това дело, той автоматично губи и компетентността си да разгледа исканията, предявени от встъпилата страна?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) да се тълкува в смисъл, че по принцип правото, приложимо към задължение за поправяне на вреди на основание на задължението за полагане на дължимата грижа от главното дружество майка на обявено в несъстоятелност дружество, е правото на държавата, в която е седалището на последното, макар предходното съществуване на финансово споразумение между тези две дружества, в което се съдържа клауза за предоставяне на компетентност, да е обстоятелство, което може да установи явно по-тесни връзки с друга държава по смисъла на параграф 3 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли положение, при което на всички частноправни предприятия, които извършват по занятие редовен автомобилен, воден и железопътен пътнически превоз в страната, се налага едно и също задължение да превозват безплатно определена категория пътници (деца в предучилищна възраст, лица с увреждания до навършване на 16‑годишна възраст, лица с тежки увреждания над 16‑годишна възраст, лица със сериозно увреждане на зрението, както и придружителите на лице с тежко или сериозно увреждане на зрението и кучето водач, респ. кучето — асистент на лице с увреждане), да се разглежда като налагане на задължение за извършване на обществена услуга по смисъла на член 2, буква д) и член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 [...]?
2) Ако става въпрос за задължение за извършване на обществена услуга по смисъла на Регламент № 1370/2007, има ли право държавата членка по силата на член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1370/2007 да изключи с национален закон плащането на компенсация на превозвача за изпълнението на това задължение?
Ако държава членка има право да изключи компенсирането на превозвача, при какви условия може да го направи?
3) Допуска ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1370/2007 изключване от обхвата на този регламент на общите правила, определящи максимални тарифи за категории пътници, различни от посочените в тази разпоредба?
Прилага ли се задължението за нотифициране на Европейската комисия съгласно член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и когато общите правила за установяването на максимални тарифи не предвиждат компенсация за превозвача?
4) Ако Регламент № 1370/2007 не е приложим в разглеждания случай, може ли предоставянето на компенсация да се основава на друг акт на Европейския съюз (като Хартата на основните права на Европейския съюз)?
5) На какви условия трябва да отговаря компенсацията, която евентуално следва да се предостави на превозвача, за да e в съответствие с правилата относно държавните помощи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Нарушение на решението по дела C‑183/17 P и C‑184/17 P
Нарушение на понятието за международна организация, предвидено във финансовите правила
Нарушение на принципа на добра администрация
Погрешно тълкуване на понятието за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти
Нарушения, свързани с претърпяната от IMG вреда
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.