Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
2) Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
3) Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите офертите в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
4) Следва ли разпоредбата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
5) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпоредбата на член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13 да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да подаде жалба срещу решение на възложителя, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване на това решение от спечелилия оферент, дори ако към тази дата, от една страна, неспечелилият оферент не е или все още не е обжалвал резултата от процедурата за възлагане на поръчката, и от друга страна, спечелилият оферент не е получил съответната информация относно правилата за оценяване на офертата на неспечелилия оферент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че решенията на Единния съвет за преструктуриране (SRB) не изискват ликвидация на кредитните институции и поради това не засягат пряко правното положение на акционерите?
Следва ли член 263 ДФЕС да се тълкува във връзка с член 86 от Регламент № 806/2014 така, че предоставя на акционерите право на обжалване срещу решения на SRB, които не са адресирани до тях?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз в обжалваното определение на Общия съд относно липсата на пряка засегнатост на акционерите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателите не са пряко засегнати от решението на Единния съвет за преструктуриране, с което се отказва приемането на схема за преструктуриране?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното решение?
Може ли да се счита за допустимо основание по жалбата твърдение, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 30, параграф 2, буква д) от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да участва в производство, осъществявано от регулиращия орган с цел определянето от управителя на железопътната инфраструктура на размера на таксите за достъп до тази инфраструктура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 30, параграфи 5 и 6 от Директива 2001/14/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставя на железопътно предприятие, което използва или възнамерява да използва железопътна инфраструктура, правото да обжалва решението на регулиращия орган, с което се одобрява размерът на таксите за достъп до железопътна инфраструктура, установен от управителя на същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещото развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92, още когато за защитата на природата и ландшафта наредба предвижда общи забрани с възможност за освобождаване и задължения за издаване на разрешение, които нямат специфична връзка с проекти от приложенията към Директива 2011/92?
Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че планове и проекти са изготвени за секторите селско и горско стопанство, земеползване и т.н., когато целта им е да определят референтна рамка именно за един или няколко от тези сектори
Или за защитата на природата и ландшафта е достатъчно да се установят общи забрани и задължения за издаване на разрешение, които следва да се проверяват в рамките на производство по предоставяне на разрешение за голям брой проекти и видове ползване и които могат да имат косвени („рефлексни“) последици върху един или няколко от тези сектори?
Трябва ли член 3, параграф 4 от Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че се определя рамка за даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти, когато приета за защита на природата и ландшафта наредба установява общи забрани и задължения за разрешение за голям брой абстрактно описани проекти и дейности в защитената зона, но без да посочва или предвижда конкретни проекти при приемането на Наредбата и следователно без да има специфична връзка с конкретни проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Разполага ли Европейският съюз с компетентност да приеме Регламент 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза?
Спазени ли са изискванията на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност при приемането на обжалвания регламент?
Мотивиран ли е обжалваният регламент в съответствие с изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на предоставената компетентност и на задължението за зачитане на съществените функции на държавите членки по член 4, параграф 1, член 4, параграф 2, второ изречение и член 5, параграф 2 ДЕС?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на равенство на държавите членки пред Договорите и на изискването за зачитане на националната идентичност по член 4, параграф 2, първо изречение ДЕС?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на правна сигурност?
Съответства ли обжалваният регламент на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Разполага ли Европейският съюз с компетентност да приеме Регламент 2020/2092 относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза?
Заобикаля ли Регламент 2020/2092 процедурата по член 7 ДЕС и нарушава ли ограниченията на съдебния контрол по член 269 ДФЕС?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при определянето и прилагането на понятията и процедурите в Регламент 2020/2092?
Допустимо ли е приемането на мерки за защита на бюджета на Съюза при наличие само на сериозна опасност от засягане, а не на действително засягане (член 4, параграф 1)?
Съвместима ли е разпоредбата на член 4, параграф 2, буква з) с изискванията за правна сигурност и яснота относно поведението, което подлежи на санкциониране?
Съвместимо ли е задължението на държавите членки да продължат финансирането на крайните получатели по програми на Съюза след налагане на мерки (член 5, параграф 2) с правото на Съюза и принципа на равенство?
Съответстват ли критериите за преценка на пропорционалността на мерките (член 5, параграф 3, трето изречение) на изискването за връзка с бюджета на Съюза и принципа на правна сигурност?
Съвместимо ли е използването на израза „доколкото е възможно“ при насочване на мерките към действия на Съюза (член 5, параграф 3, четвърто изречение) с принципите на пропорционалност и правна сигурност?
Позволява ли член 6, параграфи 3 и 8 от Регламент 2020/2092 на Комисията да използва недопустимо неясни или ненадеждни източници на информация при оценката на условията за налагане на мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд е уведомил, че спорът е приключил?
Кой носи отговорността за решаването на въпроса с разноските по делото, включително разходите за становища, различни от тези на страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Следва ли въпросите, повдигнати с жалбата, да са от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз, за да бъде допусната тя до разглеждане?
Могат ли оспорванията на фактическите преценки и твърдения за изопачаване на фактите и доказателствата от Общия съд да обосноват наличие на въпрос от съществено значение за правото на Европейския съюз?
Представлява ли оспорването на преценката относно отличителния характер на елемент от марка въпрос от съществено значение за последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.