всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Campos Sanchez-Bordona

Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona

Дело C-25/20: ALPINE BAU, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Трябва ли член 32, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че по отношение на предявяването на вземания във вторично производство от синдика по главното производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно сроковете за предявяване на вземанията на кредиторите и относно последиците от несвоевременното предявяване, предвидени в правото на държавата, в която се провежда вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/20: IB (Résidence habituelle d’un époux – Divorce), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Може ли, когато […] от фактическите обстоятелства следва, че един от съпрузите поделя живота си между две държави членки, да се приеме, по смисъла на член 3 от Регламент № 2201/2003 и за нуждите на прилагането му, че обичайното местопребиваване на съпруга е в две държави членки, така че ако посочените в този член условия са изпълнени в две държави членки, съдилищата на тези две държави са еднакво компетентни да се произнесат по бракоразводното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/21: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, Определение от 23 ноември 2021 г.

Изисква ли се жалбоподателят да изложи ясно, конкретно и подробно основанията на жалбата и правния въпрос, както и причините, поради които този въпрос е съществен за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Достатъчни ли са твърдения за отклонение от релевантната съдебна практика или за неправилна преценка на фактите, без конкретни и ясни обяснения, за да се приеме, че е налице съществен правен въпрос?
Може ли да се приеме, че обясненията относно приложимостта на различни системи за защита на права представляват съществен правен въпрос, ако не са конкретизирани и ясно изложени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/21: Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, Определение от 23 ноември 2021 г.

Изисква ли се молбата за допускане на обжалване да съдържа конкретни доводи относно значението на повдигнатия въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е само позоваване на противоречие с предходна съдебна практика без обосновка на значението за правото на Съюза?
Допустим ли е контролът на Съда върху преценката на фактите и доказателствата в рамките на този режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Заключение от 18 ноември 2021 г.

1) Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
2) Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
3) Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
4) Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
5) Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?
6) Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на 8 април 2014 г. на решението на Съда на Европейския съюз, с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-339/20: VD, Заключение от 18 ноември 2021 г.

1) Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6 […] и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент […] № 596/2014 […], във връзка със съображение 65 от този регламент […] — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лица, които могат да бъдат засегнати — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни услуги задължение за временно, но общо запазване на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директивата и член 22 от Регламента, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора да му предаде съществуващи записи на данни за трафик, в случай че има основания да се подозира, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение, за да се докаже наличие на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на подозренията?
2) В случай че въз основа на отговора на Съда Cour de cassation (Касационен съд) приеме, че френската правна уредба относно запазването на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно запазено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и запазени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?
3) Може ли национална юрисдикция временно да запази действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данните за свързване без предварителен контрол от юрисдикция или от друг независим административен орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-793/19: SpaceNet, Заключение от 18 ноември 2021 г.

Трябва ли член 15 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата […], от една страна, и с член 6 от Хартата […], както и с член 4 [ДЕС], от друга страна, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато
– за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
– предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни:
– телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне;
– дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона;
– информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги;
– в случая на мобилни телефонни услуги също и
– международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването;
– международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването;
– дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени;
– знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката;
– в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
– предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни:
– адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет;
– уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор;
– дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона;
– при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
– не се допуска съхраняването на следните данни:
– съдържанието на съобщенията;
– данни за посетени интернет страници;
– данни за услуги за електронна поща;
– данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
– срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
– е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
– съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-531/20: NovaText, Заключение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 и член 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за загубилата делото страна да заплати разходите, направени от спечелилата делото страна за оказаното от представител по индустриална собственост съдействие в съдебно производство в областта на марките, без значение дали с оглед на целите на търсената съдебна защита е било необходимо съдействието на такъв представител по индустриална собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-559/20: Koch Media, Заключение от 11 ноември 2021 г.

1. a) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща като „съдебни разноски“ или като „други разходи“ необходимите разходи за адвокат, които притежателят на права върху интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 е направил във връзка с предявяването на тези права чрез отправянето на извънсъдебно предупреждение към нарушителя да преустанови нарушението
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): трябва ли член 13 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат като обезщетение
2. а) Трябва ли правото на Съюза, по-специално с оглед на – членове 3, 13 и 14 от Директива 2004/48, – член 8 от Директива 2001/29 и – член 7 от Директива 2009/24, да се тълкува в смисъл, че притежател на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 по принцип има право на възстановяване на пълните разходи за адвокат, посочени в първия въпрос, буква a), и при всички случаи на разумна и съществена част от тях, дори ако: – преследваното нарушение на права е извършено от физическо лице извън професионалната или търговската му дейност, и – в тази хипотеза националната правна уредба предвижда, че такива разходи за адвокат обикновено могат да бъдат възстановени само по намалена цена на иска
б) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква а): трябва ли посоченото във втория въпрос, буква а) право на Съюза да се тълкува като означаващо, че изключение от посочения във втория въпрос, буква a) принцип, съгласно който на притежателя на права трябва да бъдат възстановени изцяло или при всички случаи разумна и съществена част от тях посочените в първия въпрос, буква а) разходи за адвокат, като се вземат предвид други фактори (като например актуалността на произведението, продължителността на публикуването и обстоятелството, че нарушението е извършено от физическо лице извън кръга на неговите търговски или професионални интереси), e допустимо дори ако нарушаването на права на интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 се състои в обмен на файлове, тоест предоставяне на произведението на публично разположение чрез предлагането му за безплатно изтегляне от всички участници в свободно достъпна платформа за обмен без управление на цифровите права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-334/21: Procura della Repubblica di Rieti, Определение от 9 ноември 2021 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттеглянето на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14344454647106 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form