Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-277/21: SeGEC и др., Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли точка 20.309, буква з) от приложение A към Регламент № 549/2013 да се тълкува в смисъл, че наличието на правна уредба, съгласно която единица на държавното управление, компетентна в областта на образователната дейност:
– одобрява учебните програми,
– урежда както структурата на обучението, така и приоритетните и специфичните задачи, организира контрол върху условията за записване и изключване на учениците, решенията на класните съвети и финансовото участие, организира обединяването на училищните заведения в структурирани мрежи и изисква изготвянето на учебни, педагогически и училищни планове и предаването на доклад за дейността,
– организира контрол и проверка, по-специално относно учебните дисциплини, нивото на образованието и прилагането на законите за езиците, с изключение на педагогическите методи, и
– изисква минимален брой ученици в клас, група, степен или други подразделения, освен в случай на предоставена от министъра дерогация,
трябва да се счита за „прекомерно регулиране“ по смисъла на тази разпоредба до степен в действителност да диктува или обвързва общата политика или програмата на единиците от съответната сфера на дейност?
Трябва ли точка 20.15 от приложение A към същия регламент да се тълкува в смисъл, че включва в понятието „общи разпоредби“ специфични правила, които формират „статут“ и са приложими за членовете на персонала на нетърговски организации, развиващи дейност в областта на образованието и финансирани от единица на държавното управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/21: Комисия/Франция (Valeurs limites – PM10), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Нарушени ли са задълженията на Франция по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, като системно и постоянно се превишават пределно допустимите стойности за микрочастици (ПЧ10) в определени зони?
Изпълнила ли е Франция задължението си по член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50/ЕО да приеме подходящи мерки в плановете за качество на въздуха, така че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за ПЧ10 да бъде възможно най-кратък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/21: Комисия/Франция (Valeurs limites – PM10), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Нарушени ли са задълженията на Франция по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, във връзка с приложение XI, поради системно и трайно превишаване на дневната пределна стойност за концентрации на фини прахови частици (PM10) в определени зони?
Спазено ли е задължението по член 23, параграф 1, втори алинея от Директива 2008/50/ЕО, във връзка с приложение XV, за предвиждане на подходящи мерки в плановете за качество на въздуха, които да гарантират, че периодът на превишаване на пределната стойност е възможно най-кратък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-642/20: Caruter, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Следва ли член 63 от Директива 2014/24/ЕС във връзка с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която предприятието, представител на група от икономически оператори, участваща в процедура за възлагане на обществена поръчка, трябва да отговаря на предвидените в обявлението за поръчката критерии и да извършва услугите по тази поръчка в по-голямата им част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/20: NovaText, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли членове 3 и 14 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или нейно тълкуване, която/което не позволява на съда, пред който е висящо производство по тази директива, надлежно да отчита във всеки разглеждан от него случай специфичните особености на същия, за да прецени дали съдебните разноски, направени от спечелилата делото страна, са разумни и пропорционални?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-559/20: Koch Media, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че обхваща като „съдебни разноски“ или като „други разходи“ необходимите разходи за адвокат, които притежателят на права върху интелектуална собственост по смисъла на член 2 от Директива 2004/48 е направил във връзка с предявяването на тези права чрез отправянето на извънсъдебно предупреждение към нарушителя да преустанови нарушението?
Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато нарушението на право върху интелектуална собственост е извършено от физическо лице извън професионалната или търговската му дейност, визираните с тази разпоредба „други разходи“, които притежателят на това право може да претендира, се възстановяват във фиксиран размер, изчисляван на базата на ограничена по силата на тази правна уредба цена на иска, освен ако националният съд не счете, че предвид специфичните особености на разглеждания от него случай прилагането на подобно ограничение е несправедливо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/22: Allianz Lebensversicherung, Определение от 27 април 2022 г.
Какви са правните последици при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/20: V A и Z A (Compétences subsidiaires en matière de successions), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Съдебно решение от 5 април 2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-711/20: TanQuid Polska, Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Движат ли се акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по смисъла на член 4, буква в) от Директива 92/12, когато митническата служба на една държава членка е одобрила движението им под режим отложено плащане на акциз от данъчен склад до регистриран търговец със седалище в друга държава членка, въпреки че условията за движение на стоките под режим отложено плащане на акциз не са били обективно изпълнени, тъй като впоследствие в хода на процедурата се установява, че регистрираният търговец не е знаел за движението на стоките поради извършена от трети лица измама?
Възпрепятства ли предоставянето на обезпечение за акциза по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 92/12, което е учредено с цел, различна от движението на стоки под режим отложено плащане на акциз между данъчен склад и регистриран търговец със седалище в друга държава членка, надлежното започване на движението под режим отложено плащане на акциз, ако предоставянето на обезпечението е посочено в документите, придружаващи движението на стоките под режим отложено плащане на акциз за регистрирания търговец, и е потвърдено от митническия орган на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.