Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-787/21: Estaleiros Navais de Peniche, Определение от 17 май 2022 г.
Допуска ли се отстранен участник, чиято ексклузия е станала окончателна, да обжалва решението за възлагане на обществената поръчка?
Свързан ли е правният интерес за обжалване на решението за възлагане с наличието на интерес за обжалване на решението за отстраняване?
Има ли значение твърдението на отстранения участник, че би могъл да получи поръчката при евентуално откриване на нова процедура след отмяна на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-787/21: Estaleiros Navais de Peniche, Определение от 17 май 2022 г.
Може ли участник, който не е обжалвал всички основания за отстраняването си и чието отстраняване е станало окончателно, да има интерес от обжалване на решението за възлагане на обществената поръчка?
Следва ли интересът за обжалване срещу решението за възлагане на обществена поръчка да се основава на реална, а не на хипотетична възможност за получаване на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/20: RR и JG (Gel des biens de tiers), Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/20: Comune di Lerici, Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Допуска ли член 12 от Директива 2014/24 национална правна уредба, която изисква да се извърши обединяване на дружества за предоставяне на местни обществени услуги от икономически интерес, в резултат на което икономическият оператор, който е встъпил в правата на първоначалния концесионер по силата на прозрачно извършени сделки с дружества, включително сливания или придобивания, продължава да управлява услугите до изтичане на предвидените срокове, когато:
а) първоначалният концесионер е дружество, на което обществената поръчка е възложена пряко (in house) на основание осъществяван аналогичен съвместен контрол,
б) икономическият оператор правоприемник, е избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка,
в) в резултат на обединяването на дружества по отношение на някой от първоначално възложилите въпросната услуга местни органи вече не са налице съставните елементи на осъществяване на аналогичен съвместен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/21: ANTEA POLSKA и др., Заключение от 12 май 2022 г.
1) Трябва ли да се приеме, че принципът на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност, закрепен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 […], позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 […], и конкретно съдържащите се в тях изрази „като цяло или в точната си конфигурация и сбор от компоненти не е общоизвестна или лесно достъпна“ и „има търговска стойност поради това, че е тайна“, както и разпоредбата, че „възлагащият орган не може да разкрива информация, която икономическите оператори са определили като поверителна“, да се тълкуват в смисъл, че икономическият оператор може да декларира всякаква информация за конфиденциална като представляваща търговска тайна, поради това че не иска тя да бъде разкрита на конкуриращите се с него икономически оператори?
2) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат изцяло или частично да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, посочени в членове 59 и 60 от Директива 2014/24 и в приложение XII към Директива 2014/24, в частност що се отнася до списъка във връзка с притежавания опит, референциите, списъка на лицата, предложени да изпълняват поръчката, и професионалната им квалификация, наименованията и капацитета на субектите, чийто капацитет ще се използва, или на подизпълнителите, ако тези документи се изискват за целите на доказването на изпълнението на условията за участие в процедурата или за оценката по критериите за оценяване на офертите, или за установяването на съответствието на офертата с други изисквания на възлагащия орган, съдържащи се в документацията за поръчката (обявление за поръчката, спецификация на поръчката)?
3) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност във връзка с член 58, параграф 1, член 63, параграф 1 и член 67, параграф 2, буква б) от Директива 2014/24 позволява на възлагащия орган да приеме едновременно декларацията на икономическия оператор, че разполага с изискваните от възлагащия орган или самостоятелно декларирани лични ресурси, субекти, чиито ресурси смята да използва, или подизпълнители, което в съответствие с приложимите разпоредби трябва да се докаже на възлагащия орган, и декларацията му, че още самото разкриване на данните за тези лица и субекти (имена, наименования, опит, квалификация) пред конкуриращите се с него икономически оператори може да доведе до „открадването“ им от тези икономически оператори, поради което е необходимо тази информация да се третира като търговска тайна
В това отношение може ли такава неустойчива връзка между икономическия оператор и тези лица и субекти да се приеме за доказателство, че той разполага с тези ресурси, и в частност да му се присъдят допълнителни точки по критериите за оценяване на офертите?
4) Трябва ли да се приеме, че закрепеният в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 принцип на равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и на прозрачност позволява член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че участващите в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператори могат да декларират за конфиденциални като представляващи търговска тайна документите, изисквани за целите на преценката на съответствието на офертата с изискванията на възложителя, съдържащи се в спецификацията на поръчката (в това число в описанието на предмета на поръчката), или за целите на оценяването на офертите по критериите за оценяване на офертите, в частност ако тези документи се отнасят до изпълнението на изискванията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, в правните разпоредби или в други документи, които са общодостъпни или са достъпни за заинтересованите лица, в частност ако оценяването не се извършва по обективно сравними схеми и математически или физически измерими и сравними показатели, а по индивидуална преценка на възлагащия орган
Като последица от това може ли член 21, параграф 1 от Директива 2014/24 и член 2, точка 1 от Директива 2016/943 да се тълкуват в смисъл, че може за търговска тайна на съответния икономически оператор да се приеме направената от него в офертата декларация за изпълнение на предмета на поръчката съгласно указанията на възлагащия орган, съдържащи се в спецификацията на поръчката, проверявани и оценявани от възлагащия орган от гледна точка на съвместимостта с тези изисквания, дори ако икономическият оператор следва да избере методите за постигане на изисквания от възлагащия орган резултат (предмет на поръчката)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/20: Direction départementale des finances publiques de la Haute-Savoie, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Допуска ли основното право, гарантирано в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, при прочита му във връзка с член 52, параграф 1 от нея:
– предвиденото в национална правна уредба ограничаване на кумулирането на производства и санкции с наказателноправен характер в случай на измамно укриване на облагаеми суми или на пропуски при декларирането в областта на ДДС до най-тежките случаи, произтичащо само от установената съдебна практика, която тълкува ограничително законовите разпоредби, определящи условията за прилагане на това кумулиране и/или
– национална правна уредба, която в случаите на кумулиране на имуществена санкция и наказание лишаване от свобода не гарантира посредством ясни и точни правила — при необходимост съобразно тълкуването, дадено им от националните съдилища — че общата тежест на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на установеното престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/21: Iveco Orecchia, Заключение от 5 май 2022 г.
В съответствие ли е с европейското право — и по-специално с изискванията по Директива 2007/46/ЕО (съдържащи се в членове 10, 19 и 28 от [нея]), както и с принципите на равно третиране, безпристрастност, пълна конкуренция и добра администрация — обстоятелството, че конкретно във връзка с доставката на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги посредством процедура за възлагане на обществена поръчка, е допустимо възлагащият орган да приема резервни части, предназначени за определено превозно средство, които са изработени от производител, различен от производителя на превозното средство, и следователно не са типово одобрени заедно с превозното средство, които са от някой от типовете компоненти, уредени от техническите разпоредби, изброени в приложение IV към посочената директива (Списък на изискванията за целите на одобрение на ЕС на типа на превозните средства), и са предложени в процедура за възлагане на обществена поръчка, без да са придружени от сертификат за типово одобрение и без никаква информация за действително типово одобрение, а въз основа на презумпцията, че типовото одобрение не е необходимо, а е достатъчна само декларация от страна на оферента за еквивалентност с одобрената оригинална част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/20: CityRail, Съдебно решение от 3 май 2022 г.
1) Мястото за товарене и разтоварване при товарни превози заедно със съответните коловози към него част ли е от железопътната инфраструктура по смисъла на член 3, точка 3 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли Директива 2012/34 управителят на инфраструктурата да може във всеки момент да изменя размера на таксите за използването на железопътната инфраструктура или обслужващите съоръжения в ущърб на превозвачите?
3) Обвързва ли Директива 2012/34 държавното предприятие Správa železnic съгласно член 288 ДФЕС?
4) Може ли правилата в референтния документ за железопътната мрежа да се смятат за дискриминационни, когато са в противоречие с разпоредбите от правото на Съюза, които Správa železnic е длъжно да спазва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/21: Správa železnic, Определение от 2 май 2022 г.
Какви са минималните изисквания към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, по отношение на предоставяне на фактически и правни данни, включително съдържанието на приложимите национални разпоредби и относимата съдебна практика?
Недостатъчната информация за приложимата национална правна уредба води ли до недопустимост на преюдициалното запитване съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/21: Správa železnic, Определение от 2 май 2022 г.
Недостатъчната конкретика относно нормативния контекст и липсата на данни за приложимата национална правна уредба водят ли до недопустимост на преюдициалните въпроси?
Изисква ли член 94, буква б) от Процедурния правилник преюдициалното запитване да съдържа релевантните разпоредби на националното право, приложими към спора по главното производство?
Може ли да се установи връзка между предмета на спора и разпоредбите на правото на Съюза при отсъствие на необходимите данни за националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.