Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/22: Santander Bank Polska, Заключение от 22 февруари 2024 г.
1) Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС да се тълкува по същия начин като член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО, тоест трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че правото на потребителя на намаляване на общите разходи по ипотечен кредит при предсрочно погасяване на този кредит обхваща всички разходи, които са били възложени на потребителя, включително комисионата за отпускане на кредита?
2) Трябва ли предвиденото в член 25, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС задължение за намаляване на общите разходи по ипотечен кредит при предсрочно погасяване на този кредит да се тълкува в смисъл, че общите разходи по ипотечния кредит трябва да бъдат намалени пропорционално на съотношението на продължителността на периода между деня на предсрочно погасяване на кредита и деня, уговорен първоначално като ден за погасяване на кредита, спрямо продължителността на първоначално уговорения период между деня на усвояване на кредита и деня на пълно погасяване на кредита, или пък намаляването на общите разходи по ипотечния кредит трябва да бъде пропорционално на загубата на очакваните ползи от кредитора, тоест на съотношението на оставащите за плащане лихви след предсрочното погасяване на кредита (дължими за периода от деня, следващ действителното пълно погасяване, до деня, уговорен първоначално за пълното погасяване) спрямо дължимите лихви за целия първоначално уговорен срок на действие на договора за кредит (от деня на усвояване на кредита до уговорения ден за пълно погасяване на кредита)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/23: Комисия/Нидерландия (Appréciation de compatibilité d’une mesure non qualifiée d’aide d’État), Заключение от 22 февруари 2024 г.
Неправилно тълкуване на член 107, параграф 3 ДФЕС и на член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589
Грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването на принципа на правната сигурност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/22: ABC Projektai, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
При обстоятелства като тези в главното производство, когато платежна институция приеме средства без конкретно платежно нареждане да ги прехвърли в същия или следващия работен ден, и средствата останат по сметка на платежната институция, предназначена за извършване на платежни операции, по-дълго от предвидените в правната уредба срокове за изпълнение на платежната услуга, следва ли действията на платежната институция да се считат:
а) за част от платежна услуга или платежна операция по смисъла на член 4, точки 3 и 5 от Директива 2015/2366, извършвана от платежната институция; или
б) за издаване на електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/23: Greislzel, Заключение от 8 февруари 2024 г.
1) Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС
По-конкретно: Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца […] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: 2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/23: Twenty First Capital, Заключение от 8 февруари 2024 г.
1) a) Трябва ли член 13 и член 61, параграф 1 от [Директива 2011/61] да се тълкуват в смисъл, че ЛУАИФ, извършващи дейности съгласно тази директива преди 22 юли 2013 г., са длъжни да спазват задълженията относно политиките и практиките във връзка с възнагражденията: i) от изтичането на срока за транспониране на посочена директива, ii) от датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право, iii) от изтичането на 21 юли 2014 г. на едногодишния срок, определен в член 61, параграф 1, или iv) от получаването на разрешението като ЛУАИФ по тази директива
б) Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали възнаграждението, изплащано на служител или дружествен ръководител от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е било договорено преди или след: i) изтичането на срока за транспониране на Директивата; ii) датата на влизане в сила на разпоредбите, транспониращи Директивата в националното право; iii) изтичането на 21 юли 2014 г. на срока, определен в член 61, параграф 1 от Директивата; iv) датата на получаване на разрешението от лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд
2) Ако от отговора на първия въпрос следва, че след транспонирането на Директивата в националното право лицето, управляващо алтернативен инвестиционен фонд, е длъжно за определен период само да положи всички възможни усилия за спазване на националното право, основано на Директивата, изпълнява ли посоченото лице това задължение, ако през този период наеме служител или назначи дружествен ръководител при условия във връзка с възнаграждението, които не отговарят на изискванията на националната разпоредба, транспонираща член 13 от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-691/23: Groz-Beckert/EUIPO, Определение от 7 февруари 2024 г.
Какви са приложимите критерии за преценка на присъщия отличителен характер на позиционна марка, съставена от три цвята?
По какъв начин повдигнатият правен въпрос относно отличителния характер на такава марка е от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/23: Schneider/EUIPO, Определение от 30 януари 2024 г.
Налице ли е задължение за жалбоподателя да посочи конкретна нарушена правна норма или съдебна практика на ЕС и да обоснове правната грешка в оспорваното решение, за да бъде допуснато обжалване?
Изпълнени ли са процесуалните изисквания за допустимост на обжалването, когато в искането не се съдържат конкретни данни за релевантна правна грешка и връзка с единството, последователността или развитието на правото на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/23: Schneider/EUIPO, Определение от 30 януари 2024 г.
Какви са изискванията към искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че е повдигнат съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Какви са последиците, ако жалбоподателят не посочи конкретни правни основания, нарушения или противоречия със съдебната практика в искането си за допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/21: MediaMarktSaturn, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
Невалидна ли е нормата за обезщетение за причинени вреди в [ОРЗД] относно защитата на данните (а именно член 82 от регламента) поради неопределяне на правните последици при неимуществените вреди?
Изисква ли правото да се получи обезщетение за вреди, освен незаконосъобразното съобщаване на подлежащи на защита лични данни на трето лице, което не е оправомощено да разполага с тях, да се установи наличието на неимуществени вреди?
За да е налице нарушение на [ОРЗД], достатъчно ли е личните данни на субекта на данните (име, адрес, професия, доходи, работодател) да се предадат по погрешка на трето лице върху хартиен документ поради допуснато от служителите на предприятието невнимание при отпечатване на хартиен носител?
Налице ли е незаконно по-нататъшно обработване чрез неволно (огласяване) на трето лице, когато посредством сътрудниците си предприятието по погрешка предава личните данни, които освен това са съхранени в компютърна система, в печатна форма на трето лице, което няма право да разполага с тях [член 2, параграф 1, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1 и член 24 от [ОРЗД]?
За да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], достатъчно ли е третото лице, получило документа, съдържащ личните данни, да не се е запознало с тях преди документът, в който се съдържа тази информация, да бъде върнат, или за да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], е достатъчно неудобството за тези, чиито лични данни са били неправомерно предадени, тъй като всяко неразрешено огласяване на лични данни крие възможността данните да бъдат предадени на неизвестен брой лица или с тях да бъде злоупотребено?
Трябва ли нарушението да се счита за тежко, когато неволното предаване на трети лица може да бъде избегнато чрез по-добра проверка на сътрудниците в предприятието и/или чрез по-добра организация на сигурността на данните, като например отделното обработване на доставката на стоките и на документите, свързани със сключването на договора, и по-специално на финансовата документация, посредством отделни съпътстващи документи, или чрез изпращането им в рамките на предприятието на сътрудника, отговорен за доставката на стоката, без непосредственото участие на клиента, на когото са били предадени разпечатаните документи, включително разрешението да вземе стоката [член 32, параграф 1, буква б) и параграф 2 и член 4, точка 7 от [ОРЗД]?
Следва ли под обезщетение за неимуществени вреди да се разбира налагането на глоба като глобата за нарушаване на договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.